-Г-жо Димкова, на 19 декември се навършват 130 години от рождението на вашия баща – известния лечител Петър Димков. Как ще бъде отбелязано това събитие?

– В понеделник от 19 часа в НАТФИЗ ще има голям концерт за баща ми с участието на танцьори от трупата на Нешка Робева, Петър Ганев от „Софийски солисти“, както и много други хубави изпълнения.

– В днешно време се нуждаем все повече от хора като Петър Димков…

– Мисля, че във всяко време се нуждаем от хора като него и винаги е имало личности, които с живота си са ни давали пример. Татко казваше, че е най-важно да дадеш пример, и тези, които те последват, също да дадат пример – това е смисълът на живота ни. Примерът в живота наистина е важен, защото синът ми Петър (офталмологът д-р Петър Димков – б.а.) отрасна при майка ми и баща ми и от малък казваше, че като порасне, и той ще лекува хората. Сега той продължава неговото дело и е единственият, който прилага ирисодиагностика и билколечение по всички рецепти на татко, като при него идват хора от цяла България.

– Баща ви е дал пример не само с лечителската си дейност, но и с участието си в три войни. Как се съчетаваха в него военният и лечителят?

– Баща ми е участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е награждаван с всички ордени за храброст, давани в България. Още като дете е учил в Русия във военно училище, защото баща му е бил свещеник от възрожденски род и са смятали, че ако той стане офицер, ще може да защитава родината ни. Тази любов към родината е била винаги на пиедестал при татко и още като съвсем млад офицер – на двадесет и няколко години, той с толкова обич и разбиране се е грижил за войниците, че им е бил като баща. Лекувал ги е от холера, тиф и дизентерия с природни средства и нито един негов войник не е починал в болест. Също така е бил много разумен предводител. Преди едно сражение всички вървели и пеели с пълен глас, обаче в един момент се спрели и леко започнали да отстъпват. Той ги попитал: „Какво става, досега пяхте, уплашихте ли се?“ А те: „Г-н подпоручик, с какво ще се бием, погледнете – всички куршуми станаха на прах!“ Това било вследствие на купуване на бракувани куршуми, които не ставали за нищо. Тогава някой от висшестоящите изкомандвал да продължават напред, но баща ми казал – няма да си дам войниците за пушечно месо и наредил да се изтеглят. Благодарение на това никой от тях не е загинал.

– Преди години българите са били сред най-здравите нации в Европа, а сега е по-скоро обратното. Каква е причината за това?

– Болестите са в резултат от отрицателните ни мисли и състояния, както и от лъжата. За да бъдем здрав народ, трябва да се придържаме към положителното и доброто. Хубаво е човек да е благодарен, защото винаги има за какво да благодариш на Бог – за близките, за природата и т.н. Пеенето също е много важно за здравето. Баща ми ставаше сутрин и веднага започваше да си тананика. Много обичаше да пее песента „Цвете мило, цвете красно“. Когато идваха пациенти при него, той винаги им препоръчваше да пеят, за да са здрави.

– Защо е толкова важно човек да пее?

– Защото вибрациите се повдигат с пеенето и човек се хармонизира. Мога да разкажа следната случка. Баща ми е бил тежко раняван осем пъти и при един от тези случаи са го докарали в стая, която е била пълна с други пострадали, които плачели и охкали. Трябвало е да му направят тежка операция след раняване в корема, но не е имало никакви упойки. Тогава татко казал на хирурга да започват и запял със силен глас. Всички войници млъкнали и те запели заедно с него, така с песен преодолял болката и дал пример на останалите да не се оплакват. Това е направило такова впечатление на хирурга, че след много години, на тържество във военния клуб, той познал мама и й казал, че никога няма да забрави тази случка.

– Баща ви е лекувал и Людмила Живкова. Какви бяха отношенията им?

– Да, той я е лекувал след претърпяната от нея тежка автомобилна катастрофа, след която е получила много силно главоболие и голям белег на челото, който й се налагало да прикрива. След като приложила лечението на татко, което било доста продължително в нейния случай, тя се излекувала напълно от главоболието, а и белегът й изчезнал и вече е можела да ходи с открито чело. Людмила признала, че след катастрофата при нея настъпила голяма промяна и се обърнала към духовното. Тя казвала също, че би понесла отново всичките страдания заради това духовно пробуждане, което дошло след това. Людмила идвала и след това при татко и са си говорили с часове на духовни теми, като се е обръщала към баща ми с „татко, Петьо“. Много се е вълнувала и от темата за богомилите.

– Истина ли е това, че Петър Димков е казвал, че като започне да се говори повече за богомилите, страната ни ще тръгне нагоре?

– Да, това е в смисъл, че богомилите са хора на бъдещето, на любовта, саможертвата и братството и колкото повече поемаме тези идеи, толкова по-близо е това бъдеще. Трябва да тръгнем по пътя на единението, защото сега сме разединени. Бъдещето на България и цялата планета е в единението и братството, а не в разединението. В момента навсякъде по света всичко ври и кипи, но вярвам, че във великия божествен план всичко ще се превърне в добро. Татко казваше, че богомилите са дошли да донесат чистото християнство, да помогнат то да бъде изчистено, защото е било замърсено с инквизициите и кръстоносните походи. Вярвам, че един ден всички ще живеем братски. В моя цикъл картини за богомилите пресъздадох това усещане за тези хора, които са донесли свободата и силата на духа, а от свободната ни воля зависи дали ще ги използваме.

– Подготвяте ли скоро нова изложба?

– Да, смятам пролетта или най-късно лятото да направя изложба, защото на 16 юли ставам на 85 години и имам много нови картини. Нарисувала съм лица, които са лица на добротата, на любовта и смирението. В картините си търся духовното.

– В известния ваш портрет на баща ви вие сте го нарисували в момент, когато провежда лечение и от главата му излиза светлина. Така ли беше наистина?

– Така беше. Той питаше за името на пациента, затваряше очи, слагаше ръката на хилядолистната чакра, съсредоточаваше се и по духовен път се свързваше с кармата на човек, като така разбираше дали има живот пред него или не. Никога не е казвал – няма да ти дам лечение, той се раздаваше на всички и окуражаваше хората.

– Бихте ли разкрили някоя лесно изпълнима рецепта за здраве и имунитет, която знаете от баща ви?

– Рецептите са много. Татко казваше, че самовнушението е от най-древните методи на лечение, и препоръчваше вечер преди заспиване и сутрин в още полусънно състояние да си повтаряш шепнешком по двадесет пъти „Всеки ден във всяко едно отношение все по-добре и по-добре ми става“. Хубаво е и здрав, и болен да си го казва, защото така го влагаш в подсъзнанието си и постепенно се подобряваш. Баща ми съветваше също винаги човек да се храни с чиста храна – с благодарност и обич към нея. Много важно за здравето е и дълбокото дишане. Преди хранене – закуска, обед и вечеря – е добре човек да прави по десет дълбоки вдишвания.

– Има ли истина в това, че водата също притежава лечебни свойства?

– Да, баща ми знаеше за силата и паметта на водата много преди да започнат да се пишат книги на тази тема. Препоръчваше сутрин да пиеш на гладно по една чаша гореща вода, на която да казваш: „Скъпа вода, ние двете (двамата) с теб ще възстановим моя организъм“. Друго нещо, което можеш да казваш преди първата глътка е „Сила и светлина за ума, живот за сърцето и здраве за тялото“. Така ти можеш да се лекуваш с водата и аз лично го правя всяка сутрин.

– А в сезона на грипа как да се предпазваме и лекуваме?

– Бъзовият сироп е много добър за имунната система, както и това да се ядат много плодове, но те трябва да са хубаво обелени. При татко идваха пациенти с цироза, получена вследствие от ядене на кората на плодовете, защото има много химикали по нея. В трите тома на баща ми „Българска народна медицина“ има много рецепти. Хубаво е за засилване на организма в продължение на 20 дни да пиеш дестилирана вода – пролет и есен, като човек може да си я прави и с апаратче, както се дестилира ракията. Много е важно хората да не се страхуват – страхът е нещо много страшно във всяко отношение, прави човека наистина болен. Не трябва да има страх от нищо, дори от тероризъм. По време на войната само нашето семейство останахме в София, жива душа нямаше наоколо. Въпреки че непрекъснато имаше бомбардировки и военната гара до нас беше пълна с ешелони, у нас цареше такова спокойствие и нямаше страх, защото мама и татко ни предадоха от тяхното спокойствие. Баща ми казваше, че дори около него да падат бомби, той не се страхува – толкова силна вяра и упование е имал в Бога. Всеки ден цялото ни семейство се молехме вкъщи.

– А защо баща ви не е вземал пари от хората, които е лекувал?

– Веднъж той ми каза, че ако е искал, досега е щял да бъде милионер и действително, ако беше вземал дори само стотинки от хилядите хора, които идваха, щеше да е много богат, но това не го вълнуваше. Казваше също – защо ми е такава раница на гърба, даром ми е дадено, даром го давам.

– Вие сте вегетарианка от съвсем малка. Напълно ли сте изключили животинската храна от менюто ви и доколко важен е християнският пост?

– Абсолютна вегетарианка съм, татко беше същият. Той е станал вегетарианец, след като започнал да чете Толстой във военното училище. Човек обаче не трябва да се насилва да не яде месо и е хубаво да го прави само ако е узрял за тази идея. Има хора, които имат нужда от месо, и насилието върху организма е лошо нещо. Иначе християнският пост е много важен, не само в духовен план, но и като физическо пречистване, защото като човек пуши, яде месо и консерви, които не са здравословни, и като проведе един такъв пост, и се пречиства от тях.

-С кои храни компенсирате липсата на месо?

– Главно с ядките. Всички видове ядки са изключително полезни както сурови, така и печени. Татко изяждаше всяка вечер по девет ореха – казваше, че за да запазиш мозъка си в добра дейност, ореховите ядки са изключително полезни. Той беше доказателство за това, защото и на 95 години имаше абсолютно ясна памет. Всяка вечер ядеше и малко кисело мляко.

– Вие изглеждате много добре на 84, нямате бели коси и годините изобщо не ви личат. Как го постигате?

– Всичко идва от вътрешната нагласа, защото каквито и мазила да си правиш, ако вътрешно се самоотравяш, няма да има полза. Не се самоубивайте с отрицателни мисли, чувства и състояния. Критиката също не довежда до нищо добро. Има много хубава мисъл на Петър Дънов – „Не търси отрицателното в някого, а намери една добра черта в човека и мисли само за нея“. Дори и в Библията се казва – Господи, освободи ме от всяка лоша мисъл, чувство, дума и желание.

– Има ли според вас някаква причина за трагичните събития в Хитрино и защо в последните години се случват подобни инциденти в дните преди големите християнски празници? Дали това е някакъв знак или наказание за народа ни?

– Всичко е карма. Баща ми също приемаше закона за кармата и казваше, че това, което правиш, се връща – понякога по-бързо, друг път по-късно. Тези събития в Хитрино обаче се случиха не точно преди Рождество, а точно в края на годината, защото в края й плащаме много от своите погрешки. Законът на кармата.

– Много духовни хора казват, че България е специално място и неслучайно тук се раждат личности като баща ви, Петър Дънов, Ванга, Вера Кочовска. Смятате ли, че това е така?

– Да, има го това нещо. България е била вече три пъти духовен център – с идването на Орфей, на богомилите с Боян Мага и на Учителя. Толкова малка страна, а три пъти точно тук идват велики учители. Учението на Учителя Петър Дънов вече е в цял свят – Япония, Австралия, Америка, в северните страни – навсякъде има клонове. Баща ми се познаваше и с Ванга и тя много често е идвала у нас заедно със сестра си, но молеше на никого да не казваме за това. С татко си говореха с часове, но не ми е разказвал за какво.

– След седмица е Рождество Христово. Вие вярвате ли в това, че на Коледа стават чудеса и случвало ли ви се е да оцелеете по чудо?

– Да, спасявана съм по чудо. Преди години, когато снимахме един филм на Албена и точно след снимките ме нападна една банда цигани, като тогава наистина по чудо се спасих. Баща ми също е имал подобни случки. Когато е тръгвал на фронта и неговата майка му е дала една метална иконка на Богородица, която той е сложил в левия си джоб. Случило се е един куршум да го уцели точно там, но е рикоширал в иконката и това го е спасило, защото иначе е щял да го уцели право в сърцето.

– Какво ви дава увереност, че има Бог?

– Всичко – толкова мъдро е направена всяка частица. Даже нашата кръв е толкова мъдро направена, както и физическото ни тяло с всички органи и системи, има мъдрост във всичко, в цялата природа. Не знам как може човек да помисли, че го няма.

– Вярвате ли в безсмъртието на душата?

– Вярвам. Особено след заминаването на татко се убедих, че е така, казвам заминаване, защото това не е смърт. Връзката между душата и човека си остава и аз вътре в себе си винаги чувам гласа му, а съм имала и много ясни сънища и контакти с него. С татко успявам лесно да се свържа, докато мама само леко я усещах, но не можех да разговарям с нея. Явно, когато е напреднал духът, и връзката с него е по-лесна. Няма прекъсване и смърт – в отвъдното пак продължаваш да работиш. Баща ми каза, че там е добре и продължава активно своята лечителска работа. Веднъж като ми се яви, в стаята ми светеха и лампа, и свещ, а той ми каза да оставя само свещта, защото иначе светлината е много ярка. Като остана само свещта, и вече много по-ясно го усещах и чувах. Даваше ми съвети за мен, за живота и за духовното ми развитие. От него знам, че животът на земята е училище и трябва да се развиваш и еволюираш духовно, а това продължава и в другия свят.

– Кои думи на баща ви си припомняте често?

– Важно послание е: Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти направят. Тези думи са истина.

– Какво би казал Петър Димков на българите днес?

– Татко би казал на българите да излязат от апатията и от недоволството. Винаги съветваше хората да бъдат по-благодарни, защото във всяко нещо има и хубаво, и лошо, и трябва да намерят доброто и да мислят за него.