Европрокурорите предлагат шефът на следствието да бъде независим от Цацаров

Заместник главният прокурор, назначен за ръководител на Националната следствена служба (НСлС), да бъде функционално независим от главния прокурор и да взима еднолично решение за евентуалното образуване на разследване срещу него, ако са налице данни за извършено умишлено престъпление. Това предлагат петимата европейски обвинители, които в последните шест месеца работиха по независим анализ на дейността на прокуратурата в изпълнение на препоръките от последния мониторингов доклад на ЕК за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред. Идеята им е по този начин да се преодолее хипотетичният проблем, че "НСлС работи под надзора на главния прокурор и теоретично главният прокурор може да откаже да разреши провеждането на разследване на действията си". "В този контекст считаме, че за оперативните решения във връзка с работата на НСлС следва очевидно да отговаря съответният заместник на главния прокурор, ръководещ НСлС. Този заместник на главния прокурор следва да остане зависим от главния прокурор по отношение на ресурсите, но по отношение на оперативността предлагаме той да бъде независим", се посочва в доклада. Авторите му припомнят, че ръководителят на държавното обвинение може да бъде освободен предсрочно от поста и при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, накърняващи престижа на съдебната власт. "Независим и уважаван висш" магистрат да може да разследва главния прокурор "Предлагаме в случаите, когато има достоверни доказателства за такива деяния от страна на главния прокурор, в работата по казуса да участва независим и уважаван висш служител от системата на наказателното правосъдие. Поради това нашето предложение е отговорността за упражняването на надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпни деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система извън системата на прокуратурата, което да се подпомага от служители на НСлС (предоставени от ръководещия НСлС заместник главен прокурор) или от старши полицейски служители от МВР", пишат европейските прокурори. Те обаче не конкретизират кой би могъл да бъде този "уважаван висш служител от системата на наказателното правосъдие" извън прокуратурата. Уточняват единствено, че решението на образуване на разследване срещу главния прокурор би трябвало да се взима от неговия независим заместник и шеф на следствието, който впоследствие да "носи отговорност за това решение пред парламента и обществеността". "По наше мнение, главният прокурор трябва да бъде временно отстраняван от длъжност или другояче задължен по закон да отстъпи от функциите си на главен прокурор, докато трае разследването. Ако срещу него бъде повдигнато обвинение и той бъде осъден, следва да му бъдат наложени произтичащите от това наказателноправни и дисциплинарни санкции", категорични са авторите на анализа. В доклада е споменат казусът със следователя Бойко Атанасов, който директно обвини Сотир Цацаров, че ползва Първи отдел от столичното следствие като "шпицкоманда" за саморазправа и изнудване на политици, магистрати и бизнесмени. Припомня се, че главният прокурор сезира с твърденията на подчинения си Етичната комисия на Висшия съдебен съвет (ВСС), която ги разгледа и отхвърли като несъстоятелни. Проверката на твърденията на Бойко Атанасов не дава гаранции срещу злоупотреба "Следва да се подчертае, че не виждаме причина тази констатация на комисията да бъде подлагана на критика. Конкретният случай показва, че несъмнено ВСС може да упражнява известен надзор над главния прокурор и прокуратурата. Това обаче може да бъде малка утеха за широката общественост, що се отнася до това дали случващото се в рамките на една комисия при ВСС дава реални гаранции срещу злоупотреба, с оглед на водещата роля на главния прокурор във ВСС по принцип и неговата висшестояща функция спрямо много от неговите членове (и в конкретния случай на свидетели, призовани да дадат своите показания)", отбелязват европейските обвинители. В този контекст те включват в констатациите си аферата "Яневагейт", провокирала сериозни съмнения за задкулисната роля на Цацаров около действията на изпълнителната и съдебната власт по линия на разследването за незаконните СРС-та по разработката "Червей". "Сред твърденията, появили се в медиите, са твърденията на съдийка (самата тя също е била обект на разследване), че прокурорите редовно "подбирали" съдии от Софийски градски съд, за които са смятали, че биха били благосклонни по отношение на техните дела. Има оплаквания, че вместо да разследва реални твърдения (за корупция в съдебната власт), прокуратурата е съсредоточавала усилията си в разследването на твърдения за незаконно записани разговори. Ние, разбира се, не сме в състояние да коментираме истинността на тези твърдения. Отбелязваме факта, че ВСС е гласувал да не започне по своя инициатива разследване по тези въпроси и че тези въпроси понастоящем остават нерешени", се казва още в доклада. Именно заради това авторите му препоръчват, след като приключат всички наказателни производства, по случая да бъде реализирано "цялостно разследване на тези твърдения било от независимо лице или орган, било от инспекторат към ВСС с повече правомощия в сравнение със сегашните". Засилване на отчетността на главния прокурор пред обществото Освен допълнителни процедури, осигуряващи възможност за евентуално независимо разследване на главния прокурор, европейските обвинители предлагат и засилване на отчетността му пред Народното събрание и обществото, както и лично да поема отговорност за действията на подчинените му по ключови дела. "Не намираме нищо неправилно по същество в това главният прокурор – който отговаря за прокуратурата – или друг опитен висш служител да се включи пряко в работата по делата", се казва в докладът с уточнението, че "повечето прокурори работят по повечето от делата си със съвсем малка или без никаква намеса отгоре". "Информацията за чувствителните дела трябва да се подава нагоре по веригата, така че главният прокурор да бъде наясно с работата на служителите си по дела, по които от него може да бъде поискано да обясни действията на прокуратурата. В някои системи осведомяването на висшестоящ служител за даден случай преди вземането на решение предполага, че той има възможност да се запознае с документите и да си състави мнение преди вземането на крайното решение", гласят заключенията на европейските обвинители, публикувани на сайта на държавното обвинение. "В контекста на структурата на Прокуратурата на Република България препоръчваме административните ръководители да имат проактивна роля в процеса на вземане на решения при работата по делата, когато по делата може да се работи на местно равнище. Ако е необходимо, това следва да води до поставяне под съмнение на вътрешното убеждение на младшия прокурор, когато по-старшият прокурор смята, че младшият прокурор е допуснал грешка", гласи друга препоръка в доклада. Инспекторатът към ВСС да бъде гарант, че прокуратурата не е безконтролна В доклада се препоръчва още превръщането на съдебният инспекторат в основен гарант пред обществото за това, че прокуратурата не е безконтролна. Препоръчват се редовни проверки, включително с участието на чуждестранни експерти. Европейските прокурори смятат, че прокурорските действия трябва да се проверяват и в отговор на обществени петиции. Идеята им е инспекторатът да осъществява реален външен одит на държавното обвинение. Ако това е невъзможно със сега съществуващия инспекторат, докладът препоръчва да се създаде нов малък независим инспекторат, който да прави проверки и да отправя препоръки към главния прокурор. Анализът сочи, че отчетността на главния прокурор пред Народното събрание е много важна, но депутатите не бива да получават право да питат за конкретни дела. За тази цел се препоръчва създаване на специална парламентарна комисия, а Цацаров да ходи през три месеца да отговаря на въпроси. Препоръчва се премахването на предварителните прокурорски проверки или ограничаването им до срок от три месеца. В доклада се припомня, че неефективното разследване на българската прокуратура е критикувано в повече от 45 решения на Европейския съд в Страсбург. По този повод се предлага съдебен контрол върху отказите за образуване на наказателно производства, което сега е право единствено на държавното обвинение. Премахване на монопола на прокуратурата при повдигането на обвинения Другата огромна реформа, която чуждите прокурори предлагат, е въвеждането в България на частното обвинение. Това се налага заради множеството случаи на пренебрегване на указанията на съда от страна на прокурори. Частното обвинение ще даде възможност на частни дела да повдигат и поддържат обвинения пред наказателен съд, което сега е монополно право на българската прокуратура. Идеята се застъпва особено активно от доц. Кристиан Таков през последните няколко години. В доклада не е пропусната и аферата "Банкя". Тя се разигра преди две години и половина в къщата на Бойко Борисов. Основните действащи лица в изтеклите тогава записи бяха тогавашният градски прокурор на София Николай Кокинов, бившият земеделски министър Мирослав Найденов и домакинът им Бойко Борисов. Приликите с актуалната афера "Яневагейт" са твърде много, за да бъдат пренебрегнати. Отново ставаше дума за незаконни записи, от които се разбраха много неща за влиянието на Борисов върху съдебната система, включително, че премиерът Бойко Борисов „си е избрал" (по думите на Кокинов) главния прокурор Сотир Цацаров. От записа се разбра още, че Николай Кокинов е споделил с Найденов информация по делото, водено срещу него. "Очевидно не е било проведено разследване относно съдържанието на записа, а само относно неговия произход", сочат европейските прокурори. "Това (аферата – бел. ред.) подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност и публична отчетност на дейността на главния прокурор във връзка с мерките, предприети по важни разследвания от обществен интерес", се казва в доклада. В него се препоръчва прокуратурата да се съсредоточи върху работата си върху наказателните дела и да бъде освободена от голяма част от работата в другите сфери на обществените отношения. "Съществуват значителни възможности за корупция на прокурори и съдии. Има съобщения в медиите за неетични разговори между прокурори и политици относно наказателни дела. Следователно изглежда е нужна още работа от страна на органите, насочена към предприемане на енергични действия по наказателно разследване в отговор на сигнали за корумпирани прокурори", се казва в доклада на европейските прокурори. Тук те виждат активната роля на ВСС за разкриване и наказване на такива случаи. В доклада се настоява за закриване на по-малките прокуратури и създаване на големи окръжни прокурорски центрове. Това би помогнало за разбиване на "тесните социални мрежи" в малките градове, които пречат за разследването на престъпността. За да се ограничи безконтролното издаване на указания от висшестоящи към подчинени прокурори, телефонните разговори между тях трябва да се записват. Намаляване на формалността на процеса Европейските прокурори се обявяват за намаляване на формалността на българския наказателен процес, който въвежда принципа, че вината трябва да бъде доказана в степен извън всякакви съмнения. "Това създава у нас впечатление, че степента на доказване е много висока. За сравнение, стандартът за доказване, който трябва да бъде спазен при постановяване на осъдителна присъда в съдилищата е малко по-нисък: сигурни ли сте извън разумно съмнение?", се казва в доклада. В същото време прокурорите допълват, че прокуратурата също има своята вина за липсата на достатъчно присъди за корупция: "Сега основният успех на наказателното преследване на корупцията се отнася до това, което може да се опише като "лесно постижим резултат", се казва в доклада им. По делата срещу политиците се предлага отпадането на общия имунитет срещу наказателно преследване за депутатите. Отделно се предлага приемане на закони, които да предвидят, че подаръците на значителна стойност, направени на публичен служител, могат да доведат до презумпция за корупция, която прокурорът ще трябва да подкрепи или потвърди с други убедителни доказателства. Явно е, че прокурорите масово са изразили и недоволството си от съдиите в Софийски градски съд при разглеждането на тежките дела. "Това ни кара да се запитаме дали Софийски градски съд е най-подходящият орган за разглеждане на делата относно корупция по най-високите етажи на властта на национално равнище. Считаме, че е налице аргумент за прехвърляне на тази работата на специализирания наказателен съд, където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие между прокуратури и съдии и по-малко формализъм", се казва в доклада. Този дебат вече бе воден преди пет години и предложението в тази посока бе изтеглено преди да бъде подложено на тежка критика от Венецианската комисия. Сега обаче правосъдното министерство го възроди като предложи промяна на закона в тази посока. Самият главен прокурор Цацаров изрази задоволството си от заключенията на европейските си колеги още преди да е ясно какви са те. Пред журналисти той определи доклада като "максимално обективен", след като откри заедно с културния министър в оставка Вежди Рашидов изложба на ученици от Художествената гимназия в Съдебната палата. Все пак по думите му част от доклада не е такава, каквото е очаквал, тъй като имало препоръки, които според него са голяма крачка назад.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/evroprokurorite-predlagat-shefat-na-sledstvieto-da-bade-nezavisim-ot-tsatsarov-news257982.html

Свързани новини: