Компютри, чорапи, шалове и мобилни телефони, кукла Барби или електрическо влакче - това са само част от подаръците, които всяка година над 2,2 милиарда души по света купуват за най-масовото отбелязване на рожден ден по света. При това подаръците не са за рожденика, момчето на Мария и Йосиф, родено на 10 километра южно от Ерусалим, а за самите купонджии. Теоретически малкият Исус с всяка Коледа пораства с по една година, в същото време остава вечно на 33, а и тези, които го почитат, и онези, които го отричат, остават раздвоени между култа към Божия син и

родеещия се с паганизма и римските сатурналии култ

към подаръците и удоволствията.

В писмените паметници липсват каквито и да е данни човечеството да е отбелязвала по някакъв начин рождения ден на Божия син по времето, когато би трябвало да е имало негови живи съвременници, както и дълги години след това. Ако търсим аналози с церемониите за отбелязване на кръгли годишнини, по онова време явно не са били на мода четения нито за 50-а, нито за 100-тна годишнина от рождението на Исус. Ако нещо такова е имало, щяха да го споменат Ириней, Тергулиан или някой друг от ранните християнски писатели. За първи път за ЧРД на Исус Христос станало дума едва през 350 година от новата ера, когато епископът на Рим Юлий I наредил, ако можем така да се изразим, купон по този повод за 25 декември като дата, на която се е родил Божият син. Така за първи път Е  вропа и Средиземноморието отбелязали Рождество Христово.

undefined

Коледа тръгнала като езически празник

възникнал преди 4 хил  яди год  ини в  Месопотамия и в нея естествено Исус Христос отсъствал, тъй като имало още 2 хиляди години пред  и да се роди. По земите между Тигър и Ефрат Коледата била празнувана малко преди Нова година и продължавала 12 дни. Била посветена на бог Мардк, който се борел със злото, а с пиршества и жертвоприношения неговите поклонници смятали, че му помагат в тази битка. От това време останала традицията на вечнозеленото растение, днес елхата, което било изгаряно като жертвоприношение, а също и размяната на подаръци и празничните шествия.

Елементи от месопотамската Коледа се появили и в Персия и Вавилон. Персите празнували на 25 декември рождения ден на бога на слънцето Митра, в Рим пък провеждали Сатурналии в чест на бога Сатурн. Сатурналиите започвали 14 дни преди календите на януари. Календите били първите дни на всеки един от месеците, а оттам идва и днешното име на празника Коледа, наричан у източните славяни Коляда, при нас Коленда или днес с изчезването на носовките - Коледа.

При Диоклециан празнуването на Коледа било 7-дневно - от 17 до 24 декември, а на 25 отбелязвали Непобедимото слънце. Няма да се смеете, но оттогава е традицията за коледна ваканция на учениците. Във ваканция трябва да са били и съдилищата - забранено било да се наказват престъпниците, спирали всички военни и търговски действия, а робите получавали правото да изказват свободно мнението си и да критикуват господарите си. И друго нещо, позакърняло при другите славяни и неславянски християни, но останало при нас и до днес - тогава колели прасето. Т.е. прасета сигурно се колели и по друго време, но в обикновеното римско семейство на Коледа празникът започвал с

жертвоприношение на прасе, теле или овца

в чест на бог Сатурн. Вместо Мери Кристмас по онова време звучало празничното "Весели сатурналии". В последния ден на празниците хората си разменяли сигиларии - восъчни, керамични или тестени фигурки. В днешния ритуал оттам вероятно са дошли както украшенията на елхата, така и дребните сладки на трапезата с формите на звезди, месечинки или животинки.

Езическото поклонничество към Сатурн било толкова силно и след раждането на Христос и превръщането на личността му в религиозен култ, та се наложило младата религия да се бори с него и накрая да направи компромис - да опитоми фестивала и да го представи за празник в чест на Божия син. Така се стига до решението на Юлий I през годината 350-та след Христа, а две хилядолетия след предполагаемото раждане на Младенеца в българския език имаме дуалистичен поздрав „Честита Коледа” или „Честито Рождество Христово”, или и двете заедно.

По света коледните традиции се развиват по различен начин и с различно темпо. Така например до 1860 година Коледата не е твърде популярен празник в САЩ. Едва през 1876 година за първи път нюйоркският магазин "Мейси" остава отворен до 12 часа в нощта на Коледа. Две години по-рано за първи път украсяват прозорците на магазина с новогодишна декорация.

"По време на зимното слънцестоене настъпва дългият празник Коленда, познат сред славяните, който българите наричат Кулада" - разказват през 1869 година в книгата си "Пребиваване в България. Бележки по ресурсите и администрацията на Турция" британският агент с дипломатическо прикритие Станислас Сенклер Хидает паша и Чарлз Брофи. Сенклер и Брофи обясняват, че

българите наричат Коледа Домуз кърма (колене на прасето)

или Празник на прасето, тъй като във всяко семейство на този ден колели по едно прасе. Авторите добавят, че по време на празниците се пеят песни, в които задължително се повтаря рефренът "Кулада ей Кулада". Пак там са описани и чисто езически вярвания и суеверия, които българите спазват по време на коледните празници, за да се предпазят от духовете, които в тези дни са най-силни и опасни. Така например нито една каруца не бива да оставя без поне един чукан дърво в нея, ведрата и менците не бива да стоят празни без вода, за да не влезе вътре демон. "Лесно е да се забележи от няколкото примера, които даваме, че празниците на българите са странна смесица между старославянски паганизъм и криворазбрано суеверно християнство, характерно за Изтока"

След октомврийската революция от 1917 година първо в Русия и СССР, а оттам след края на Втората световна война и в страните, попаднали под съветско влияние, като част от борбата срещу религиозната тъмнота и религията като опиум на народите започва пък обратен процес - от религиозен празникът да става фолклорно-комунистически. Тука на помощ идва появилият се по-рано комерсиален образ на Санта Клаус от рекламата на „Кока-Кола”, който в русифицираната графическа версия се превръща в Дед Мороз, а у нас в Дядо Мраз. Въпреки че в Западния свят Рождеството не е преследвано идеологически, в XXI век комерсиализацията надделява над религиозните доктрини и Санта убедително води на Исус. През седмиците непосредствено преди Коледа се извършва 70 на сто от оборота на голяма част от търговците в САЩ.

Българинът Димитър Колев: Исус е роден на 21 август

За самото раждане на Исус теолози, астролози, историци спорят 20 века. Като сравнили исторически факти, свързани с житието на Исус, както и астрономически явления от онова време, изследователите са категорични, че момченцето от Витлеем няма как да е дошло на бял свят през годината "Нула", от която отчитаме летата след Христа. По тези белези се смята, че Христос се е родил между 7-а и 5-а година... "преди Христа", а с такова твърдение се е ангажирал дори оттеглилият се от римския престол папа Бенедикт XVI. Витлеемската звезда, белязала раждането на Младенеца, в действителност е ярка светлина от доближаването на Юпитер и Сатурн, а подобна конюнкция на двете планети се наблюдавала през 6-ата година преди нашата ера.

Изследването на религиозните обичаи от съвремието на Исус Христос прави малко вероятно чисто научно той да се е родил през декември. По еврейския канон от онова време физическите контакти между младоженците започвали три месеца след годежа през септември, т.е. през декември, и били позволени само през първата половина на месеца, така че наследникът да се роди през септември, в месеца на изкуплението.

Българинът д-р Димитър Колев, който е лекар невролог и астролог, смята, че е открил точната дата на раждането на Исус Христос и това е 21 август. Нещо повече, това е станало в 11,40 по Гринуич, в събота.