Ангел

изп. Орлин Горанов

Тиха нощ, тъжни спят звездите.

А ти защо не спиш, кажи ми?!

Чуваш ли щурците, в тишината скрити,

и шепота потаен на тревите?

А вятърът сред стихналите клони,

с въздишка нежна на листата,

припява приказна соната

и сенките им в мрака тъмни гони…

Прикапва росна ранина,

а ти не спиш – тъгуваш самотата,

и в спомените пленница една,

изгубена, в любовна болка чакаш…

При теб ще вляза тихичко, на пръсти,

очите ти омайни да целуна,

а после… ще възкръсна във съня ти

като ангел във нощта безлунна.

 стихове: Ангел Симеонов