Русия победи клиентелата на Америка на сирийска територия

- Проф. Христов, след Брекзит и победата на Тръмп неолибералният модел е в процес на упадък. Какво обаче идва на негово място? 

- Сложен въпрос. Това, което се случва, са само външни симптоми на един много по-глобален процес, на противоречия, зад които прозира постепенна смяна на цялостната обществена парадигма в страните на развития Запад. Да го кажем директно – извършва се подмяна не просто на отделни елементи, а подмяна на целия обществен модел, който засяга ролята и мястото на държавата, ролята и мястото на личността, на така наречените малцинства, видът икономика и т.н. По всяка вероятност ще се премине постепенно, някъде и шоково, към по-сурово социално образувание с ясно очертани стратификационни полета. И разбира се, на така наречения „мултикултурен“, „толерантен“, „либерален“ капитализъм ще му бъде сложен кръст. 

- Какви са причините за провала?

- В основата му стоеше предположението, че може да се смели света. В един момент обаче светът „пристигна“ в ядрото на западния капитализъм и започна да го разяжда отвътре във всяко едно отношение. Оказа се, че представителите на значителни групи от стара Европа, на бялата англосаксонска Америка се почувстваха застрашени. Това даде възможност да се стигне до промените, които наблюдаваме. 

Но има и друго, много по-важно. Ние присъстваме само на първия сблъсък между двете основни крила в истаблишмънта на световния капитализъм в западното му ядро. Едното е глобалисткото, за което мултикултурализмът, унищожаването на националната държава, ликвидирането на националната идентичност, са нещо, с което то смяташе да постигне своите цели: максимизация на печалбата чрез финансови манипулации. Другото е една по-вкопана в конкретни цивилизационни и държавни устои корпоратокрация, която не желаеше такъв модел. Получи се съюз между част от истаблишмънта на западния капитализъм и жертвите на глобалисткия капитализъм. До какво ще доведе това, ще разберем скоро. 

- Използва се понятието неоконсерватизъм като наследник на неолиберализма. Коректно ли е то?  

- Обикновено познанието става чрез сравнение. Тъй като не знаем как да наречем новите социални феномени, ние се опитваме към старите понятия да прибавим нео – неолиберализъм, неоконсерватизъм. Тоест обозначаваме нещо като ново, което е всъщност нещо старо. Не е! Това показва абсолютната нищета на интелектуалната мисъл, която не може да осмисли съвършено новите социални реалности. 

- С новата американска администрация идва ли краят на Майданите?

- „Майданите“ бяха особена технология за ликвидиране на геополитически противници, създаване на така наречената територия на контролиран хаос, структурирането на геополитическа клиентела, чрез която се извършва заобикаляне – в случая на Русия, с последващо поставяне под контрол на САЩ. Същото важи и за Китай. Беше направен такъв опит, ако си спомняте в Хонконг. 

- Европа сякаш трудно се адаптира към новите реалности. Европейският парламент прие декларация срещу руската пропаганда. Как си я обяснявате? Последната съпротива на един отиващ си модел?

- Мога да обясня станалото с психиатрични термини, но на вашите читатели едва ли ще им бъде интересно. Мога да го обясня и от гледна точка на това, че значителна част от действащия европейски истаблишмънт не е нищо друго освен местна клиентела на американския протекторат „Европа“. Наблюдаваме феномена едновременност на неедновременното. В имперския доминион се е сменила властта, Рубиконът е минат и Цезар е дошъл на власт, но клиентелата в колониите все още не е разбрала и все още не може да разбере, че трябва рязко да променя начина си на поведение. 

Това е особено гротескно и комично в нашия затънтен край. Ние сме в зоната на варварите федерати, които дължат лоялност на имперския център, но местната колониална клиентела е съвсем сащисана. 

- Какво бъдеще е отредено на България при новите геополитически отношения – едни конфликти са замразени, други излизат на преден план?

- България се намира в много лошо състояние. Няма да се уморя да го казвам. Страната е с изключително ниски икономически, цивилизационни и демографски показатели. Демографската структура на българското общество е отчайваща. Уж в резултат на така очакваната евроинтеграция, продължава изтичането на качествен човешки потенциал в западна посока, доколкото е останал. Страната се управлява по най-лошите образци на периферни авторитарни режими с местна администрация с подчертано патронатно-клиентелистки характер. Оттук могат да се очакват няколко варианта. 

Първият е страната да бъде превърната в геополитически тампон между Европа и Ориента. Тоест границата на Европа да минава някъде около Пирот. 

Вторият е България по някаква причина да бъде ревитализирана и да бъде превърната в част от външен отбранителен пояс на една предефинирана Европа. Лично за мен това е в зоната на фантазиите. 

Третият вариант е да продължава сегашното висящо състояние с постепенно разкапване и деградиране. Проблемът е, че ние сме поставени в сурови параметри и коловози от външния геополитически фактор. В резултат тук, вътре в страната, липсва интелектуален капацитет, който да осъзнае драматизма и остротата на ситуацията; който дори не си и помисля, че тя може да бъде променена. Резултатът ще бъде още по-голямо деградиране. Но понякога стават и чудеса. 

- Доколко новият президент Румен Радев може да е част от подобно чудо?

- За съжаление, част от инфантилизма на мисленето е да смятаме, че един човек ще отмени земното притегляне и всички ще могат да слязат от Земята. Ние упорито отказваме да разберем, че сложните проблеми искат сложни решения и оттам – сложни действия. Когато се опиташ да си обясниш сложния проблем по прост начин, още повече давайки привидно ефикасни и прости решения, това е правият път към деградацията по пълна програма. Нещата не се оправят с това, че един герой на коня ще смени друг герой на коня. Първо трябва да има осъзнаване на проблема. И второ, много важно – трябва да имате обществен субект на социална промяна. В България няма такъв субект. Има спасяване в персонален план. Повтарям – обществен субект. Група хора още не са субект…

- Какво разчитате зад динамичния информационен поток, свързан със събитията в Сирия?  

- Нещата са прости. Русия победи клиентелата на Америка на сирийска територия, постигна прелом в сирийската война, като завзе втория по важност и големина град. Другото, както се сещате, е пустиня. Беше направен опит за отвличане на вниманието на сирийската армия, иранските й съюзници и руските военнокосмически сили с внезапното нападение над Палмира – апропо от джихадисти, които излязоха от Мосул (интересно кой ги пусна и ги оборудва, за да ги прати с точни космически данни към Палмира в сезона на хамсина (пустинна буря — бел. ред.)?!) Това обаче не отклони вниманието от важната стратегическа задача – Халеб. Сега беше завършена една много важна операция по затварянето на Халеб, разцепването на джихадиските армии и систематичното им унищожаване. Това предизвиква в част от отиващата си американски администрация желание да бъдат поставени Тръмп и неговите генерали пред логиката на свършените факти. Тоест да бъде постигната такава ескалация на напрежението, включително директен сблъсък с руските войски в Сирия, която да насади, грубо казано, новия американски президент на пачи яйца и той да си движи по логиката на един вече създаден конфликт. Халеб е огромна победа и дирижираната дезинформация за убийства, която върви по световните медии, държани на къса каишка, се свежда до лайтмотива „не знаем дали е така, но е много лошо”. Като започнем от декларацията на генералния секретар на ООН и стигнем до нашите либералстващи кабеларки. 

- ЕС ще удължи санкциите с още шест месеца. И после?

- Мнението на Европейския съюз се определя от две държави и половина – Германия, Франция и Италия. Отношението на Италия към санкциите е унищожително. Има цели региони, например Венето, които категорично гласуваха за отпадане на санкциите. 

За всеки разумен човек е ясно, че европейските сателити на САЩ наложиха санкции на Русия под американски натиск в противоречие със собствените си базисни икономически и егоистични интереси. Промяната в Америка, а оттам вероятно и промяната на американската геополитика, която гледа на Европа като на досадно мрънкало, което трябва да се научи да си плаща за протектората на империята, ще доведе до промяна на руско-европейското, разбирайте руско-германските и руско-френските отношения, особено след изборите там. Ще доведе до промяна на целия контекст, в който бяхме поставени през последните пет години. 

В този контекст периферни лимитрофи като България, гласени да бъдат пушечно месо в бъдещия конфликт с Русия на украинския театър на бойни действия, отново се намират между два огъня – затихващия огън на една объркана и раздвоена Европа и на една Русия, която успява да устои на концентрираните атаки и натиск през последните пет години, въпреки чудовищните руски вътрешни и външни проблеми. Което и да е следващо българско ръководство, трябва да прояви висш пилотаж.

Интервюто е на сайта „Епицентър”

(със съкращения) 

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител