Прав ли е президентът Росен Плевнелиев, когато отказа да назначи служебно правителство, месец преди да му изтече мандатът?

Прав ли е президентът Румен Радев, когато отказа да състави на служебно правителство, месец преди да встъпи в длъжност?

Това са двата най-актуални въпроса в политическия ни живот днес и сега.

Аргументи има и в двете посоки.

От гледна точка на днешния ден Плевнелиев изглежда прав – той предлагаше да се действа в съгласие, „по европейски“. Но делата на държавните глави имат значение за по-дълъг отрязък от време. Политологът Румяна Коларова, секретар на държавния глава, защитаваше действията му с хъс от ефира на БТВ. Може би, защото в тази посока са били нейните съвети. Г-жа Коларова е преподавател в Софийския университет. Интересно как ще обясни на студентите си след 20-тина години, защо в края на 2016 г. един президент е отказал да изпълни конституционните си задължения. Аудиторията тогава няма да знае нищо за това какво е ставало днес, нито ще има желание да вниква в подробностите.

След 20 години от днешните събития ще е останало само едно изречение: Президентът Росен Плевнелиев наруши конституционните си правомощия и задължения като отказа да състави служебен кабинет при изчерпани възможности на парламента да излъчи правителство.

От началото на прехода изминаха 27 години. Не го казвам случайно. Това е отрязък от време, в който настъпва естествена смяна на поколенията.

Поколението, което мотивираше действията си с изискването на времето за декомунизация и необходимост да се смени системата, отстъпва.

Идват младежи, често завършили в западни университети, където едва ли са им преподавали за свещената правота на революционната необходимост. И които очакват да има респект към законите, на първо място – към Конституцията. Тези младежи сигурно ще попитат и защо в началото на 1997 г. президентът д-р Желю Желев не е спазил същата тази Конституция, отказвайки да връчи мандат след оставката на Виденов в последните дни на 1996 година. И защо следващият държавен глава – Петър Стоянов също не я е спазил през февруари 1997-а, действайки на ръба на закона. Те няма да знаят какви са били времената и какъв е бил огромният авторитет, с които са се ползвали тези политици. Времето заличава подробностите.

Събитията от бурното начало на 1997 г. припомни и бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров. „Старите“ ще обясняват какво е било и как е станало, „младите“ ще гледат разсеяно и няма да могат да вникнат в подробностите, защото всъщност те не ги интересуват. Не защото са несериозни, а защото такава е житейската логика. По която на „старите“ накрая не остава нищо друго, освен с примирение да кажат - „такова беше времето!“ Думи, с които в началото на 90-те и бившите висши кадри на БКП обясняваха едно или друго свое действие.

Така че от гледна точка на бъдещето, на утрешния ден, новоизбраният президент Румен Радев постъпи правилно, отказвайки да излъчи служебен кабинет, преди да е положил клетва и да е вспътил в длъжност. Още повече, че един държавен глава не може да започва службата си в името на народа с нарушение на основния закон.

Да допуснем, че той бе приел съвета на Плевнелиев и бе предложил списък на служебно правителство. Като отмине огъня на днешните страсти и се утаи пепелта, все някой ще започне да пита: Как се нарича ситуацията, когато един висш слуга на народа дава на друг висш слуга на народа едно листче с имена, без да е оправомощен от законите да го прави? Кой му е дал този списък? Това не е ли задкулисие?

Ами, да, нещо, което става зад кулисите на политическата сцена е задкулисие. Това, което става на самата сцена, е игра по пиесата. В случая – по текстовете на Конституцията.

Ако беше послушал съвета на Плевнелиев, невстъпилият още в длъжност Румен Радев можеше още утре, когато днешните аргументи бъдат забравени, да се окаже пред процедура по импийчмънт. Прав е да не влиза сам в капан. А и един незаклел се президент е като немиропомазан крал – поданиците могат да се вдигнат на бунт срещу него, без да се страхуват от Божия гняв.

А и да си спомним какво казваше Стефан Данаилов за Румен Радев. „Генералът си е малко катил!“ Ламбо изрече тези думи с възхищение и одобрение. Като човек, свикнал да изгражда образи на сцената, той навярно е добил изтънчени сетива за характера на хората. „Малко катил“ сигурно означава човек самостоятелен, който не допуска да му се месят.

Засега той прави точно това – действа според правилата. Сигурно хората, които гласуваха за него, го избраха заради това, защото от един военен се очаква на първо място дисциплина и вярност на дълга.

Нима Радев можеше да излъже това доверие още не стъпил на „Дондуков“ 2?

Автор:

Красина Кръстева