ЖАБА И НАРОД

На бавен огън е в тиган,
но не изкача – усеща го таман:
ала и народ търпи тояга –
седи си, а и се... протяга.

ЗА РОЛЯТА НА ЖЕНАТА...

Кога една жена реши
и империя ще разруши:
народите това го знаят
и по тоз въпрос си траят.

КАЗАНО Е...

Народът го е казал,
а опитът доказал:
„За мир в къщата –
Дружба с тъщата!”
 

ТАКЪВ Е...

Не отчупиш ли му бъдник,
на часа ти става съдник:
не признава и роднини,
сърди им се с години...

НЯМА РАДОСТ

В просторната им вила,
радостта, къде ли се е скрила:
та вечер, край камината в хола,
не споделят даже и за... Мола.

ПРИВАТИЗИРАХМЕ, АМА...

Нарекохме яйцата
за омлети на децата:
ама кога ги счупихме,
омлета... не получихме.

НЕ МЕРИ...

С аптекарските везни,
приятелството не мери:
там две души приели са обета,
да са две страни на една монета.

ДОКАРАХ МЕ СЕ...

В стемежа си за интеграция,
докарахме се в тази ситуация: 
на дедите в ловните полета –
не лъвове сме, а кутрета...

ПРОБИТИ ЧАШИ

Митниците наши,
са пробити чаши:
пропускат те водата,
а жадни са децата.

И ПИРОН...

В стоките от Китай,
търсим ценовия рай:
ала дано не забравим,
как и пирон да си направим...

ПРЕВЪПЛАЩЕНИЕ

Кога държава е в разпад,
народът се превръща в електорат:
а ролята на политиците
я иземват и комиците.

БЯГ!?

Конете свободата си обичат,
за нея и до хоризонта тичат:
ала улисани в своя бяг
подминават и жадуван бряг.

ОРИСИЯ!?

Не приемаме за орисия
да пълним нашата чиния:
ама все сме мерудия,
ала на чуждата... яхния.

ЗА МРАВКИТЕ... И НАС

И мравката мравуняк си брани –
без миг да скръства длани:
а ние пием си ракията,
зор видим ли – молиме комшията.

ПЕЙЗАЖ

Няма ги заводските комини
– останаха едните дини:
няма цаца и в морето,
и самолети, наши , в небето...

ОЧАКВАНЕ

Ще дочакаме ли миг,
от народа да се чуе вик:
„Ни на тия, ни на ония,
държавата не им е бащиния!”

ИЗПРАВЕНА ДУША...

Животът, каквото и да погоди,
с изправена душа бъди:
на колене ли е душата –
няма радост на земята...