Антитерористичен антизакон

Да повтаряме приказката за сигурността и свободата? Ако някой досега не е схванал, че избирайки едното, губиш и двете - късно му е

Предстои германският парламент да одобри приет от кабинета закон, който намалява ограниченията за достъп до данни от видеонаблюдение на обществени места. В средата на миналия месец и кралица Елизабет ІІ прие одобрен от двете камари закон, който дава право на британските служби (от началото на 2017) да извършват масово наблюдение на територията на Великобритания. Последва и реакцията на Едуард Сноудън: “Страната отива по-далеч от много автокрации.“

България също има своя нов закон за противодействие на тероризма, на който и тоталитарни режими могат да завидят. Да повтаряме приказката за сигурността и свободата? Ако някой досега не е схванал, че избирайки едното, губиш и двете — късно му е. На народното ни представителство и сто пъти да му кажеш нещо — своето си знае. За да приключим със сентенциите: глупавите се учат от собствените грешки, на умните им стигат и чуждите, за да разберат как не се правят нещата.

И не е проблем, че на последни издихания 43-тият парламент прие лош закон. Нито му е първият, може да не е последен. Т.нар. антитерористичен закон е просто без-мислен. Което пък го прави вреден и опасен. Той е обречен да не проработи за целта, за която уж е създаден. Но отваря вратичка за прилагане на порочни форми за противодействие на реална или мнима терористична заплаха. От което най-малка полза ще имат гражданите, най-нищожна вреда — хората, замислили и подготвящи противозаконни действия.

Да погледнем нещата едно по едно. Законът “Антитерор“ увеличава непомерно правомощията на ДАНС. Структура, която така и не успя да се утвърди с професионален експертен потенциал за справяне с новите предизвикателства пред сигурността. Агенцията е на светлинни години от изискванията на модерна контраразузнавателна служба, която върви превантивно пред събитията, а не се превръща в техен безпомощен регистратор. За да докаже и на неверниците, че е петото — ненужно — колело в каруцата на националната безопасност, току след приемането на новия закон началник сектор в ДАНС бе задържан за редица престъпления, сред които и разгласяване на държавна тайна.

И не е проблем, че агенцията получава допълнително спорни полицейски правомощия. Болката е, че тя не може да смогне да се оправи със задачите на аналитична служба, която събира и преценява информацията за потенциални заплахи, поддържа качествен агентурен апарат, оценява правилно степента на риска и безпристрастно предоставя факти и оценки на държавните органи от системата на сигурността. А в същото време е оплетена в икономически и политически зависимости, които след едно кратковременно, но знаково назначение на неин ръководител не са тайна за никого.

И докато

в ДАНС кадрите не могат да различат пущун от сирийски арабин, кюрд от либиец

, при заплаха от тероризъм (чети “обосновано предположение“ за такава, без да е уточнено от кого и как обосновано) вътрешният министър ще може да обяви антитерористична операция (АТО). На практика — извънредно положение. Което — ако започнем да издребняваме — според Конституцията е прерогатив само на президента и НС. Оттук произтичат и големите потенциални бели.

Защото законът предвижда на армията да се вменят полицейски функции. А тя изобщо не е подготвена за подобни дейности. Защитниците на нормативния документ се аргументират с успешните мисии на наши рейнджъри в Афганистан и Ирак. Забравяйки, че София не е Кабул, Варна не е Кербала. А армията е демотивирана, нереформирана, необезпечена кадрово и ресурсно за подобни операции.

Защото иначе как ще си обясним благородния жест на Динко Вълев — “ловецът на бежанци“, който дари резервни части за автобус, с който ямболски военни участват в охраната на българската граница? И като стана дума за граница. Дали при обявяване на АТО вътрешният министър няма да реши в нея да се включат и “пазителите“ от “Фронтекс“? И след като министърът на отбраната Ненчев ни проглуши ушите с ползата от Air Policing (въздушна охрана), няма да не станем свидетели и на Earth Policing…(земна охрана – бел. ред.)

А хората, които наистина ежедневно са на първа линия на защитата на обществения интерес –

служителите на МВР, отново се чудят за какво да излязат на протест: за достойно възнаграждение или за нормални условия на труд.

А ударната сила на ведомството — СОБТ (малоброен и зле оборудван), още не е излекувала раните си от последната малка антитерористична операция в Лясковец. Завършила трагично именно поради лоша предварителна информация, лошо планиране, лоша логистика. Един злощастен пример, който ни подсеща за последиците от една непремерена акция на силови структури. Заложена по презумпция в този закон.

Критиците акцентират върху ограничаването на човешките права при евентуално въвеждане на четиристепенната цветна готовност/реагиране (оранжевото я сродява с метеорологичната и я отличава от светофара) при заплаха.

Далеч по-сериозният риск обаче е безконтролното разширяване на правата на определени фигури. Най-вече на главния прокурор. Който и в “мирно време“ не е лишен от права, но пък е осигурен със спокойствие откъм надзор. Но тук отново изпадаме в хипотезата на нарушаване на онази толкова пренебрегвана Конституция. В антитерористичния щаб обвинител № 1 (ключова фигура в уж независимата съдебна власт) ще влиза със заповед на премиера, а ще е подчинен реално на МВР шефа. И мястото на специализирания съд, който по правомощия при АТО започва да наподобява трибунал (извънредните съдилища също са недопустими от основополагащия документ, подписан от 313 велики народни представители).

А освен физическата сила и помощните средства, които законът дава в ръцете на подготвени и недотам подготвени представители на силовите ведомства в борбата им с тероризма, приоритетна роля се отрежда на специалните разузнавателни средства. Досегашният опит по света показа, че СРС не са успели да предотвратят нито един атентат, не са спрели нито един терорист. У нас обикновено при споменаване на това трибуквие се сещаме за “Мишо Бирата“, “Ало, Ваньо“, “Двете каки“. И за нито едно успешно приключило разследване. Но

законът “Антитерор“ го превъзнася едва ли не като царицата на доказателствата.

Е, ако вземем под внимание, че едни други режими отреждаха това място на самопризнанието, все пак сме отмръднали.

Приетият от Народното събрание антитерористичен закон няма да проработи. Срещу истинските терористи. Но ще даде изключително много права на злонамерени овластени да откриват заплаха там, където за подобна и на най-болния мозък не би му хрумнало. За да обслужат собствения си интерес. Не това би трябвало да ни безпокои. Все пак терористите са сред нас. Спящи клетки, радикализирани млади хора, идващи отдалеч, и радикализиращите се на обратния полюс техни местни противници, мигранти с неясно минало и неясни намерения за бъдещето, националисти, които са готови да направят крачка от патриотарските лозунги към агресията. И този закон няма да спре никой от тях. Ако остане само на хартия — добре. Прилагането му на практика ще докаже, че онзи път към онова място наистина е постлан с добри намерения.

Евгени Колев

От НЮЗ.БГ

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител