Нека законът и държавата не пречат на кооперациите

 
'В земеделието трябва устойчива политика, която да не се променя под натиск"

- Господин Гечев, през миналата година оглавихте НСЗКБ. На какво ниво е земеделското коопериране у нас в сравнение с това в Европа, има ли сериозни разлики?
- Всъщност няма прилики. На практика кооперативизма в България по отношение на земеделието се изчерпва с организацията, която представлявам. Това са кооперациите, останали в България, които по ред причини, по-скоро целенасочено, са атакувани, превземани, унищожавани. Били са около 9 хил. в ранните 90 години на миналия век. По една или друга причина тяхното имущество, стопанисване на земя и т.н. е минало през фалити, през различни ръце. Това, което е останало, са около 900 кооперации, които в огромната си част са много добре структурирани, устойчиви, публични институции. Има, разбира се, дисбаланси.
В Северна България кооперациите са големи, устойчиви и добре функциониращи, предимно занимаващи се със зърнопроизводство. Много по-тежко е състоянието в Тракийската низина, където земята е раздробена, няма същите добиви от зърнопроизводство. Проблемите в едната и в друга България са различни. Колкото до разликите с Европа - тя е изключително кооперативна. Не само като понятие, а и като структура на земеделието макар и от други типове. България изобщо не се е развивала до този момент в това отношение. А всички говорят за кооперации на фермерите, за водни синдикати, за водни кооперации, за сдружения, които да продават продукцията, за преки вериги на кооперативен принцип. Това обаче само се говори, а на практика го няма. И когато погледнеш нормативната база, се оказва, че всъщност не можеш и да го направиш в чистата му форма. Трябва да правиш акционерни дружества и т.н., които не са подходящи като модел за България. Нито за Европа.
Законодателството за кооперирането е не просто неподходящо, него го няма. За съжаление има и неразбиране. Няма и практика в България, с изключение на нашата организация. Усещането и на другите браншови организации е, че това е необходимост като модел. Европа неслучайно е тръгнала по пътя на кооперирането. Малките, средните пък и по-големите не могат да си осигурят нито пазар, нито да контрактуват договори на зелено, нито да минимизират разходите си. Не е необходимо примерно едно стопанство, което отглежда нещо върху 50-100 декара, да има агроном на заплата. Един читав агроном може да контролира работата и консултира стопанската дейност по отношение на науката в да речем 20-30-50 такива стопанства. Както и трактор, който нормално работи по-голяма площ, а и не всеки производител може да си го позволи, е икономически неизгодно да обработва площи под капацитета му. Затова моделът на кооперирането се е наложил в Европа от самосебе си. И е много странно битуването на мнението за кооперациите у нас, че са някакъв тоталитарен модел. Това е пълна глупост.
Пикът на кооперациите в България е бил по времето на Александър Стамболийски, много преди 9 септември е имало кооперации. Трябва да бъдат подпомогнати законодателно и структурно съществуващите кооперации, да се стъпи на тях, но да се отворят възможностите, да се благоприятства този процес, за да се тръгне към кооперативно земеделие.
- Всичко това ли ви накара да работите по проект за промяна в Закона за кооперациите?
- Едно от първите неща, които започнах да правя като новоизбран председател, е да обиколя страната и да се срещна пряко с хората. Там са проблемите, там е експертизата. Целта ми беше да се видят конкретните, цялостните проблеми. Нормативната база е изключително остаряла, тя не отразява действителността, по скоро създава проблеми. До голяма степен тя възпрепятства развитието на кооперациите. Предвид спецификата на българското земеделие се оформя една картина, която не е перспективна по отношение дори на съществуващите кооперации. Нямам предвид като възможности за обработка на земята и като добив на продукцията - там кооперациите се справят относително добре.
Ето един пример обаче. Кооперациите като законодателство в момента представляват дялови вноски на капитал, на пари на някакви хора. В повечето случаи кооперациите, които са правени в момента, са дялови вноски от компенсаторните записи, които са придобивали някакво имущество от ТКЗС-та, от ликвидационните съвети. Добре де, ама земеделска кооперация без обвързаност със земята, не е ли безумие? Кому е нужно собствените член-кооператори да отдават под аренда собствената си земя в кооперацията. Един от големите проблеми е взаимовръзката на член-кооператорите със земята и с правните отношения. Стои и въпросът всичките ли кооператори трябва да имат еднакъв глас или различни според дяловете, които представляват. В тези много сериозни промени в закона искаме първо да направим спецификите на земеделските кооперации.
Другото е отварянето на всичките видове кооперации в земеделието. Кому е нужно една кооперация или сдружение на собственици, което е всъщност юридическо лице, за да стопанисва водни обекти по Закона за сдруженията за напояване със същите хора да трябва да направи второ юридическо лице. Това е безумие. Много се говори за преки вериги за коопериране за пазари. На големите търговски вериги са им необходими големи количества продукция. Кой малък, среден и дори голям производител може да предоставя всеки ден в рамките на 1-2 години например по един тир домати от определени сортове? Светът го е измислил, това става чрез кооперативите.
- Значи, ако искаме да се постигне това, за което иначе постоянно се говори - да има повече български стоки в магазините, трябва да минем през кооперирането?
- Цяла Европа, целият свят е минал през кооперирането. Разковничето на проблемите с липсата на пазари, на структурата на търговските отношения и на преките вериги, е кооперирането. Нямам предвид кооперации от тип ТКЗС в тоталитарната държава. Нека обаче законът и държавата не пречат на съществуващите кооперации. Защото селата, в които има кооперации, са живи. Има стотици кооперации, които поддържат доброволни социални фондове. И когато има затруднен човек в селото, те му помагат при нужда от операция например. Много от кооперациите поддържат на себестойност и дори на загуба фурни за хляб, столове, социални кухни, издържат пенсионерски домове и т.н.
Друго много важно е, че кооперациите дават доста по-голяма рента в повечето от случаите. Освен това поддържат доста по-голям състав, но действителен състав, осигуровките на който са на 100-процентовата база. Един комбайнер в сезона взема например 4000 лв. заплата и кооперацията му плаща данъците. Кооперациите са публични структури, които са напълно на светло. Може би и заради това при тях има много повече данъчни проверки. Кооперациите не пречат на никого и затова трябва да бъдат оставени да се развиват, но успоредно с това трябва да бъдат отворени и другите форми. И нашата организация е готова да помага на хората, които искат да се сдружават.
С промените, които подготвяме, може би създаваме прецедент, но ние сме хората, които имат експертизата, при нас е единственото коопериране по отношение на земеделието. Звучи абсурдно, че браншът си прави закон, но се стараем да го направим така, че да разрешим проблемите в кооперирането. Ще го предложим за обсъждане и на другите големи и по-малки браншови организации, за да си кажат мнението. И след това като готово и оформено предложение ще го представим на политическите партии и на МЗХ, за да проведем реални дебати върху него. Ако тръгнем да го променяме запетайка по запетайка, без да се виждат цялостната концепция и стратегията, която трябва да се изпълни на държавно ниво, нещата няма да се получат.
Всъщност отдавна тези промени е трябвало да ги има. Кооперирането помага и на малките земеделски производители, защото те нито са устойчиви икономически, нито могат да достигнат до пазара, нито могат иначе да намалят цените на доставките си. Затова държавата трябва да благоприятства процеса на коопериране. А самият бранш вече е узрял за този закон. И неслучайно тази законодателна инициатива идва от бранша, а не от държавата.
- Какви са причините земеделието ни в момента да е монокултурно и докъде ще стигнем, ако продължим все в тази посока?
- Това се дължи на поредицата от неправилни действия и от липсата на стратегия. Говорят за стратегии, но аз съм виждал само планове. Държавата има няколко инструмента. Единият е законодателството. Държавата е регулатор и в зависимост от това какви условия създава, така се и развива браншът. Дотук сме свидетели на стихийно развитие и на липса на регламентация. Разбира се, при сегашните обстоятелства няма проблем с пазара на пшеницата и зърнените култури, защото той е световен. Висока механизация, големи площи, общо взето, малко хора се занимават със сектора. Когато се обработват големи площи, това дава някаква рентабилност. В момента обаче пшеницата се продава на себестойност и дори под себестойност. Освен това най-добрите времена в зърнопроизводството отминаха. И самите фермери, и кооперациите осъзнават, че трябва да се работи в друг аспект по отношение на разнообразяване към зеленчукови култури, към животновъдство и т.н.
Много голяма заблуда е мантрата, че много трябва да изнасяме. Ние изнасяме повече, отколкото внасяме земеделски продукти. Но ако от тази сметка извадим зърнените култури, ще видим какъв е баланса. А истината е, че няма как изведнъж да започнеш да изнасяш плодове и зеленчуци, защото производството има своя специфика. Когато секторът се управлява от хора, които не разбират тази специфика, се стига до това, на което сме свидетели. Трябва целенасочено да се работи по отношение на вътрешния пазар - плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти, за да достигне българската продукция 80%. И чак тогава трябва да мислим как да разнообразяваме и увеличаваме износа. В момента ние нямаме икономическите структури, които да го правят, да го синхронизират през кооперирането, необходимо е и държавата да застане като гарант по отношение на изпълнението на договорите, и то пак на принципа на кооперирането.
Всички големи търговски дружества, които захранват със земеделска продукция, са на практика кооперативи в цяла Европа. Хората, които се занимават с търговия на продукти, не искат да разговарят с хиляди доставчици и това е нормално. Затова вземат оттам, откъдето може да им се осигури много продукция. И понеже у нас това не става, те го правят зад граница. Проблемите в сектора са ясни, въпросът е какво се прави за тяхното решаване.
- Постоянно се говори за еди колко си пари, които отиват за този или онзи бранш, но никой не говори какви са резултатите.
- Това е големият проблем, че постоянно се говори колко сме изхарчили и колко сме усвоили. Никакво значение няма колко пари сме изхарчили и колко пари сме усвоили. Единственото, което трябва да има значение, е какво сме постигнали с тези средства като структура на земеделието, като производство, като култури, като преки вериги, като БВП. Когато се погледне БВП, става ясно, че той не се е повишил. Мърда на фискална база в зависимост от цената на зърнените култури. Това обаче не стига. Истината е, че ние не сме в пазарна икономика в сектор земеделие. И трябва да се проумее, че за да постигне държавата някакви резултати в този сектор, е необходимо добро законодателство, поземлена реформа, производствени структури, чак тогава са европейските средства, държавното доплащане и намалените акцизи. Изисква се една балансирана, устойчива, прагматична и най-вече прогнозируема политика на държавата.
- Правен ли е анализ каква е ползата за земеделието ни от европарите?
- На последния мониторингов комитет по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) аз като негов член казах, че трябва да има такъв анализ. И Министерският съвет, и ЕК включително казват, че трябва да има анализ. Например, когато е отворена една мярка от ПРСР, не трябва да се отваря целият бюджет, а част от него, за да се види как върви и какъв ефект се постига. Това обаче не се прави, защото ще излезе, че се дават пари за глупости. Да, така е. Има изкривяване по отношение на финансовия ресурс - мислят се мерки, които не са за земеделието, а на друг принцип да отидат средствата. Не мога да обвиня хората, че вземат пари, въпросът е, че държавата ги дава за глупости. И затова няма ефект и структурата на земеделието ни е монокултурна. Нивата на производство на плодове и зеленчуци са ужасяващо малки. А земеделците отдавна са повече счетоводители, повече експерти по еврофондовете, повече юристи, отколкото производители.
Готов съм за спор по отношение на тези проблеми, ако има обаче с кого да се спори, но държавата трудно влиза в директни дебати. Отговорите са стряскащи, но няма смисъл да си крием главите като щрауси в пясъка. Проблемите трябва ясно да се осъзнаят и да се направи план как да се стигне от точка А до точка Б и да има една устойчива политика, която да не се променя под натиск, защото всеки от браншовете ще си иска своето. Трябва ясна и устойчива стратегия, а не да се променя тя с всяко правителство. Затова и се захванахме да подготвим сериозни промени в закона, които ще са готови около април. Но не можем да направим тези промени с МЗХ, защото ние дори не можем да си комуникираме с министерството. И то не заради нас.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител