Доц. д-р Евгений Кандиларов: Мястото на България е само в един интегриран ЕС

Нашият гост

Евгений Кандиларов е доктор по съвременна българска история и доцент по обществознание на страните от Източна Азия в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на съвременната политическа и икономическа история и международните отношения. Специализирал е във Факултета по политически науки и икономика на университета “Мейджи” в Токио, и в Китайската академия за социални науки (КАСС). Автор е на над 40 статии и студии, както и на книгите “България и Япония. От Студената война към ХХІ век.” Изд “Дамян Яков”, С. , 2009 г. и „Източна Азия и България.“ Изд.“Изток-Запад“, С. 2016 г.

– Г-н Кандиларов с началото на годината отбелязахме и едно десетилетие членство в Европейския съюз – несъмнено един от повратните моменти в съвременната ни история – как оценявате вие, като учен в областта, това което постигна България за този период? От къде тръгнахме и докъде стигнахме? Какво постигнахме, ако въобще нещо?

– Позволете ми да започна с уточнението, че аз не гледам на себе си като на краен европесимист, а по-скоро на реалист. Затова и оценявам влизането ни в ЕС като геополитическа сделка, която беше от огромна полза за нас за времето си. Но …

– Сделка, в която бяхме страна или разменна монета, според вас?

– Несъмнено и двете. Преди приемането ни в ЕС беше това в НАТО като и в двата случая говорим за естествени процеси на експанзия на наднационални обединиения – военни и икономически – на Изток. Тези процеси ни дадоха естествената възможност да бъдем част от съответните съюзи. Несъмнено днес има много разочарования сред хората, от гледна точка на криворазбраните облаги, които очакваха, че ще получат от членството в ЕС. Нека и не забравяме, че Европейският съюз беше много по-различна и персепективна организация през 2007 г., когато приемаха България. Затова и смятам, че за времето си, включването на страната ни в организацията беше положителен ход. Който мобилизира обществената енергия в някаква посока – имахме критерии за изпълнение и цели за постигане, които бяха двигателя на процеса ни на присъединяване към това европейско семейство. И тези насоки ни дадоха възможност да станем част от ЕС. И това при всички положения даде много позитиви, най-малко в „първия етап“, ако можем да го наречем така, на членството. За мен този период, от 2007 до 2013 г. се усещаше положителен заряд в страната. Икономиката вървеше нагоре … .

– Нещо повече, благодарение на средствата от ЕС през тези години ние практически усетихме ефектите на световната финансова криза, едва когато беше преминала през острата си фаза и следваха директните последствия.

– Съгласен съм. Други съседни държави, по-отдавна членове на ЕС, усетиха финансовата криза много по-остро с практически унищожителни резултати. Но за да се върна към предишната си теза: аз съм уверен, че членството на България в ЕС, изначално, имаше благоприятно въздействие върху развитието на страната и обществото. Усети се, че започваме да излизаме от мрачното блато, в което посрещнахме ХХІ век. И пак казвам, ЕС тогава, беше различна, по-сплотена, организация.

– Искам да ви върна към нещо което казахте, несъмнено не само за мен е важен въпрос: когато се „стремяхме“ към членството в ЕС имахме „критерии“, цели които да изпълняваме и следваме; гонехме някакви норми. Десет години по-късно какви хора сме и в каква държава живеем, като перспективи? По-добри, по-лоши или безнадеждни? Вече нямаме чужди цели за следване; собствени явно не си поставяме – нито в краткосрочен нито в дългосрочен план …

За съжаление в момента ситуацията у нас създава впечатлението да е под влиянието на центробежни сили от чужбина, които не намират контра-тежест у нас. И в този контекст сме свидетели на реално дезинтегриране на обществената тъкан.

– Именно това питам. Сделката за членството ни в ЕС, постигната в края на ХХ, началото на ХХІ век отшумя – черпим ли сега още позитиви от нея?

– Отново казвам, еврочленството беше положителен ход за времето си. Даде ни рамка, в която да се развиваме. И това се почувства и от гледна точка на бизнеса, и на политическата среда. Помните в какви времена живеехме през 1990-те. Бяхме в перманентна политическа криза – на периоди премиери и кабинети идваха и си отиваха, без да ги познават хората. Това от своя страна ситуацията прогонваше потенциалните инвеститори и бизнес интереси от страната. Което се стабилизира с приемането в ЕС. Ако си спомняте в един момент около 2004-05 г. в България дори беше отчетено завръщане на български икономически имигранти, обнадеждени от промените, които се случваха у нас. За съжаление от 2010-11 г. натам нещата започнаха да се влошават. От тогава насам и аз, а съм уверен и мнозинството от българите не виждат бъдещето „в розово“, не очакват нещо положително в перспектива.

– Въртим се около въпроса, нека го задам направо, има ли сега алтернатива на еврочленството на България? Ако ЕС се капсулира и тръгне към дезинтеграция, каквито са страховете на мнозинството наблюдатели.

– За България няма друга алтернатива, засега. Това винаги е бил най-добрия вариант – да бъдем членове на един силен Европейски съюз, който е стабилен и има ясно поставени цели за развитието си. В момента ЕС не е такава организация, което поставя нас в неловка ситуация. Според това което рискуваме, без да се наемем с прогнози, е че шансът на ЕС да оцелее е в по-тясната интеграция, всеки обратен ход би бил пагубен. Мястото на България е само в интегриран ЕС. Трябва да се работи за нова, може би конфедеративна структура на ЕС, на която да е адекватна на предизвикателствата, които предстоят. Дори и това да означава преформатиране на съюза от сегашния му образ.

– Според мнозинството от европейски политолози, с възхода на популизма и крайния национализъм в Европа напоследък, всяко отваряне на въпроса за федерализиране на ЕС, ще е равностойно на ерес, и това ще е така поне за десетилетие напред.

– Съгласен съм. Но това не пречи да се мисли за въвеждането на подобна формула, дори само като експериментален похват, между отделни държави членки на първо време. Защо не? Трябва да се търсят решения. Иначе, в този му вариант в момента, перспективите пред ЕС не са обещаващи.

– Най-малкото защото природата на подобен икономически/политически съюз предполага постоянно задълбочаване на процеса на интеграция – обръщане на посоката на развитие предполага разпадане на ЕС?

– Точно това имам предвид.

– Да поговорим и за политическото измерение на сигурността и бъдещето на България. Последната година върна Русия в позицията на голям геополитически играч – намесата в Сирия практически заглуши продължаваща война в Украйна; едновременно с това вътрешнополитическите процеси в Турция предприеха изненадващ и засега необратим ход. От какво да се тревожим от близката си чужбина спрямо сигурността ни?

– Намираме се в сложна ситуация – един път като външна граница на ЕС на Югоизток, втори път като страна от източния фланг на НАТО. Нестабилната ситуация в Турция цялостно промени геополитическия баланс в региона на Балканите. Тревожното за нас е, че сме практически една територия, изоставена на само себе си в най-различни геополитически сметки, нито една от които не зачита нашия суверенен интерес. Това което се случи за последните ни 15 години – членство в НАТО, в ЕС – това на което наивно разчитахме бяха трайно стабилни организации, които ще поемат изцяло управлението на бъднините ни.

– Първите ще пазят сигурността ни, докато вторите ще ни направят държава и междувременно ще ни плащат сметките? Профанизирам съзнателно, но нека не се залъгваме.

– Да, така е. Ние заложихме цялата си концепция за сигурност, въоръжени сили и отбрана на това, без да си даваме сметка, какво реално се очаква от нас. За времето си това изглеждаше най-доброто, най-мързеливото решение. С годините се оказа, че не е така. Подобни съюзи не са вечни, и зависят от реалната геополитическа ситуация. При едно разпадане на ЕС – и нека не съм лош пророк, но ако това се случи – ние не просто оставаме в периферията, а в една много неизгодна и неприятна позиция. Още повече с фактите, които изтъквате и в частност ролите на Русия и Турция. Русия никога не е била универсалното решение за България. От една страна, за нас е много важно да поддържаме този деликатен баланс на взаимоотношенията с Москва, който е уникален за Европа. Най-малкото защото Русия е неоспорим фактор в нашия регион. Последните години допуснахме грешки във връзките си и в много случаи заставахме рефлексно срещу руснаците, без да отчитаме собствените си интереси.

– Имахме ли реална възможност през тези десет години да защитим реално една позиция на „специални отношения“ с Русия – винаги сме имали предпоставката, в новия контекст това несъмнено щеше да ни изведе на по-водещи позиции в ЕС. Особено в контекста на кризата в Украйна, където не само можехме да сме партньори, но и най-вероятно да подходим по-прагматично като посредници от, примерно, Полша? В крайна сметка нямаше нужда да се отказваме от едните си ангажименти, спрямо другите – били те политически, културни или исторически?

– При всички положения! Абсолютно съм убеден в това нещо. Макар и приемането ни в ЕС да беше манипулирано в общественото пространство като вечното двустранно противопоставяне и ако не сме с „едните“, значи по дефиниция сме с „другите“. Познавате основните принципи на дипломацията – в крайна сметка става въпрос за спазване на баланси. Аз се занимавам пространно с Далечния Изток от години – нека бъдем откровени – основно правило на източната, въобще, дипломацията като цяло, е винаги да се търси баланс във взаимоотношенията между отделните играчи. Преди да се стигне до резки мерки, дипломацията винаги е приоритетен инструмент в отношенията, дори и между враждебно настроени нации. Тук не говорим само за отношенията между западните демокрации и Русия, а много по-глобалното взаимодействие между отделните фактори. Дори и да се затворим само върху ролята на САЩ, отново се връщаме към нов глобален сблъсък между Москва и Вашингтон. В рамките на НАТО, САЩ са тези които диктуват отношенията и поведението, и не беше изненада че Русия възприе политика на възвръщане не световните си позиции. Шансът ни беше наистина да потърсим навременно ролята на балансьор между Русия и Запада.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител