ВЪПРОСЪТ ПРЕД АСАД: ХЛЯБ ИЛИ АРМИЯ

Войната между двете главни сили в исляма (сунити и шиити) подготви почвата за “Ислямска държава”. Залагайки на чувството на отчаяние и на изоставеност на сунитското население в Сирия и Ирак, джихадистите най-напред бяха приети като освободители. През юли 2014 г. те провъзгласиха възстановяването на “ислямския халифат”, представляващ златната епоха на сунитския ислям, изчезнал през 1924 г. с рухването на Османската империя. Те обявиха заличаване на границите между Сирия и Ирак, наследени от следвоенните споразумения между френско-британските колонизатори за разделянето на Близкия Изток. 

Разбира се, че религиозната база не е единствената причина за битката, започнали преди шест години. Налице са и демографски фактори, и външно въздействие, и чисто лични причини при отделни хора, и дори климатични условия, световната криза… Но ако паралелно с продължаването на военните действия правителството в Дамаск не започне да търси решение за ключовите проблеми вътре в сирийското общество — войната ще продължава до безкрайност.

Дори ако се изтласкат от територията на Сирия всички джихадисти, все едно те ще намерят начин отново да се върнат, а т.нар. умерени ще продължават да създават правителство в изгнание и прочие форми на натиск върху Дамаск.

Преди година ни се струваше твърде перспективно примирието с неголеми населени места, които бяха вмъкнати в гражданската война по силата на обстоятелствата, както и преместването на крупни въоръжени части на различни опозиционери от безнадеждно обкръжените им позиции в северна Сирия в провинция Идлиб.

В първия случай тактиката оправда усилията дори по отношение на тези градове и местенца, които бяха взели оръжието напълно осъзнато. Но практиката на преселване доведе до създаването на «паралелна Сирия» — укрепена и въоръжена до зъби, в която няма случайни хора, при това имаща почти прозрачна граница с Турция.

Това, което първоначално се считаше за метод на примирието, доведе до още един фактор за разкол, при това напълно осезаем фактор, а не религиозно-догматичен  или идейно-политически. Всички «умерени», които са се събрали в Идлиб, са нищожно малко в сравнение с джихадистите.

Активната борба с пропагандата на джихадизма, радикалния ислям, откровеното сектантство на терористична основа (наричайте този феномен както искате) не се води и до днес. Мощна отрицателна роля в това отношение изиграха разговорите още преди три години, че ИДИЛ и прочие социални явления, едва ли не са чисто иракско явление, свързано на първо място с протеста на бивши членове на партията «Баас» срещу американската окупация.

Това е вярно, но само отчасти. Сунитските маси в редица градове и други населени места активно подкрепяха този начин на живот, който им предлагаха джихадистите в завзетите територии. Джихадистите бяха прикрити под благата маска на «борци срещу англосанксонската експанзия», но бързо се пробоядисаха в черно. Започнаха екзекуциите…

Как е редно сега да се държи властта с тези хора?

Както в Мосул, стреляйки по всичко, което се движи?

Правителството в Дамаск трябва да изведе уроците си от фактите: бившото селско население, прехвърляйки се в крупните сирийски градове в резултат на икономическата криза и промените в климата, бърз изгубиха всичко, което им предоставяше «людоедската династия на Асадите» за половин век управление…

Кризата на капитализма — ето най-базовия от базовите проблеми.

Тя превърна огромни човешки маси в скотове — неграмотни, манипулируеми, слабо образовани, затънали в калта на религиозните догми, с невъзможност да осъзнаят причината за случващата се криза…

Сега Дамаск се опитва да реши базовата си задача  (както той я разбира) — да нахрани същите тези хора и да им построи нови жилища.

Неотдавна Башар Асад разписа бюджета за 2017 г. — рекордно голям.

Откъде ще вземе пари за целта — това е друг разговор, но вече е ясно, че в по-малката си част парите ще отидат за армията, а в по-голямата — за социални нужди и възстановяване на разрушенията.

Това е напълно обоснован и по човешки правилен ход, но войната по същество разби основите на сирийското общество.

Процесът на разбиване вървеше бавно — от 80-те години, а откритата и разрушителна битка доведе нещата до логичния им край.

И до момента не е ясно, какъв е приоритетът на Дамаск — «да доубие гадовете» или да създаде «новата идея» за народа, разделен на множество групи и групички хора.

Ако не «доубие гадовете», всички социални придобивки няма да имат никакво значение…

От друга страна, ако не даде социални придобивки на фона на разрушената държава — това ще създаде нова база за нови междуособици, защото хората, живеещи в тотална мизерия са най-податливи на манипулации…

Това е въпросът на въпросите — гадовете или придобивките…

Апропо, този въпрос тегне с пълна сила и над нашето общество.

Без значение, че тук гадовете се наричат по друг начин.

News Front ПП

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител