Първа помощ при хипотермия

Хипотермията и измръзването са термични увреждания вследствие на ниски температури и невъзможност на организма да подържа необходимия температурен баланс. При нормални условия, дори през зимата, човешкото тяло непрекъснато произвежда топлина, която компенсира загубите й от топлообмена с околната среда. Често обаче, вследствие на обективни и субективни фактори, тялото не може пълноценно да се защити от студа. Обикновено това става при продължително излагане на открито, особено ако ниските температури са съпроводени с вятър или висока влажност на въздуха, при работа на студено без добра екипировка, при попадане в студена вода, при попадане в лавина и др. По-податливи на преохлаждане са възрастните хора и малките деца. Възможността за измръзване, разбира се, зависи и от кондицията на конкретния индивид – фактори като болест, дехидратация, глад и др. могат силно да увеличат риска. Нека първо ясно да разграничим общото преохлаждане на организма, което наричаме хипотермия, от локалното измръзване на тъкани, най-често незащитени от студа крайници. Хипотермията представлява спадане на телесната температура под нормалната долна граница от 35°С. Развива се в няколко последователни фази, като ако излагането на студ не бъде прекратено или не се окаже помощ, завършва със смърт. В началото (първа фаза - спадане на температурата до около 35°С) има силно треперене, с което организмът все още се стреми да компенсира загубата на топлина с увеличено производство. Кожата е настръхнала, дишането е учестено, ръцете губят координация, а говорът е насечен и с трепереща брадичка. Постепенно (втора фаза) треперенето се засилва и става неконтролируемо, появява се цианоза – бледа кожа, посиняване на устните. Периферното кръвообращение се намалява за сметка на това в жизненоважните органи и главата. Това води до голяма опасност от измръзване на крайниците или открити части на тялото. Пострадалият става апатичен, говори завалено, мисли и действа бавно и неадекватно. Може да се наблюдава т.нар парадоксално събличане (20-25% от жертвите на хипотермията). Нарушения в разсъдъка карат пострадалия без повод да съблича дрехите си и да измръзва още по-бързо. След време, с изчерпването на въглехидратните резерви, треперенето намалява и спира, тъй като защитата на организма преминава в пасивна форма и той се стреми единствено да минимализира загубите на топлина. Последната фаза на хипотермията, при спадане на телесната температура под 32°С се характеризира с бавното „заспиване” на организма – „бяла смърт”. Чувството за студ отстъпва пред измамно приятното чувство на топлина, дишането и сърдечната дейност отслабват, а честотата им се забавя, органите престават да функционират, пострадалият практически не може да се движи, да говори и дори да мисли. Настъпва безсъзнание, а при спадане на температурата под 30°С и клинична смърт. Поради ниската консумация на кислород биологичната смърт може да бъде отложена повече от обичайното. Съществува дори правило, според което човек с хипотермия в клинична смърт не може да бъде обявен за мъртъв преди тялото му да бъде затоплено до нормална температура. Има случаи на спасени в ледени води удавници, които са престояли под повърхността повече от 30 минути. На открито, освен студа, вятърът има решаваща роля за загубата на топлина от тялото. Така например, при температура на въздуха 0°С и скорост на вятъра 10 м/с, реалното усещане за студ се равнява на -15°С, а при -15°С и вятър от 20 м/с мръзнем като на -43°С! Особено бързо се преохлажда организмът при попадане в студена вода. Тъй като топлоемкостта на водата е около 1000 пъти по-голяма от тази на въздуха, то пропорционално се увеличава и загубата на топлина. Това е и причината на 18°С да се чувстваме отлично часове и дни наред, но подобна температура на морската вода не звучи привлекателно. При температура на водата близка до 0°С дори няколко минути могат да бъдат фатални. Първа помощ При откриване на пострадал с признаци на хипотермия трябва незабавно да се започне затопляне на организма. Затоплянето на пострадалия трябва да бъде постепенно, за да се избегне термичният шок. Ако пострадалият е в тежко състояние (шок, безсъзнание), първо се затопля тялото, а главата се оставя да се стопли само от кръвообращението. Затоплянето на главата може рязко да увеличи консумацията на кислород от мозъка, който не може да бъде осигурен от организма в състояние на шок. При никакви обстоятелства на пострадалия не се дава алкохол до пълното му възстановяване! Въпреки широкоразпространеното схващане, че алкохолът затопля, това е напълно погрешно. Алкохолът има свойството да разширява кръвоносните съдове и да стимулира кръвообращението. Това води до отливане на топла кръв към периферните части на тялото, което води и до усещане за затопляне. В същото време обаче студена кръв от крайниците нахлува в тялото и може да предизвика шок и смърт. Ако има мокри дрехи те трябва да се отстранят. Пострадалият да се постави да лежи в т.нар. ембрионална поза – максимално свит с ръце под мишниците, за да се минимизира загубата на топлина, да се завие с дрехи, одеала или спасително фолио, което е особено подходящо в този случай. При необходимост може да се използва затопляне тяло в тяло. При наличие на химически грейки, те да се поставят под мишниците. По същия начин могат да се използват и пълни с топла вода бутилки. Пострадалият бързо трябва да бъде евакуиран на закрито, по възможност на стайна температура. Той трябва да бъде носен, а не да се движи сам. Особено когато пострадалият е в тежко състояние, в никакъв случай да не се стимулират активни и пасивни движения, да не се правят разтривки и т.н., тъй като стимулирането на кръвообращението преди затопляне може да доведе до допълнителна загуба на топлина от жизненоважните органи, да последва шок и дори смърт. Ако пострадалият е в съзнание и е адекватен, да се дават топли подсладени напитки (чай, кафе, шоколад). Висококалорична въглехидратна храна (шоколад, бучка захар) също, но отново при условие, че няма опасност от задавяне.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_643969.html

Свързани новини: