Селскостопанската 2016 година - по-лоша от предходната

Брутната добавена стойност, създадена от българското селско стопанство се понижава за поредна година. Това показва първата оценка на НСИ за крайната продукция в сектора през 2016 г. Спадът от 6.6% се дължи на комбинация от фактори, посочва в анализ по темата консултантската компания в земеделския сектор "ИнтелиАгро". Изминалата година е била добра за производителите на пшеница, слънчоглед и рапица, които регистрираха рекордни добиви, но печалбата намалява заради по-ниски изкупни цени на международните борси. Добри резултати отчитат и производителите на ябълки, круши и праскови, при които ниските добиви се компенсират с по-високите изкупни цени. От една страна, намалява производството в животновъдството, което е структуроопределящ отрасъл, както и в някои направления на растениевъдството - царевица, ориз, плодове, домати, тютюн и др. От друга страна - съществена роля играе общата тенденция на спад в изкупните цени на основните стоки, произвеждани от селското стопанство. В такава ситуация не е никак изненадващо, че европейските субсидии играят нарастваща роля за сектора, сочи анализът. Животоспасяващите субсидии Делът на европейските и национални плащания към фермерите в брутната добавена стойност нараства до 45.6% през 2016 г., спрямо 41.8% година по-рано. Значително по-голям дял имат субсидиите в предприемаческия доход – те достигат 83.5% средно за сектора при 68.5% през 2015 г. Растящата зависимост от субсидии събужда сериозен въпрос за конкурентоспособността на сектора. Ясно е, че селското стопанство не е сред най-гъвкавите сектори от икономиката, но данните за пореден път показват някои структурни проблеми. Те са свързани с това, че фермерите са фокусирани много повече върху това как да усвоят повече средства, отколкото да предоставят по-добър и конкурентоспособен продукт на пазара. Статистиката показва, че фермерите все още са склонни да увеличават рентите в конкуренцията за земя. През 2016 г. общите арендни плащания в земеделието са се повишили със 17.8% до 1.19 млрд. лева. Леко понижение бележат разходите за компенсация на наетите (-2,5% на годишна база). Фермерите продължават да свиват нетния си предприемачески доход (с над 16 на сто), за да обезпечат разходите си при свиващи се приходи. Зърнени и маслодайни култури – по-добри добиви, но по-ниски изкупни цени Обемът на произведените зърнени култури отбелязва повишение с малко над 3 на сто на годишна база. Заради близо 7% понижение на изкупните цени спрямо 2015 г. обаче, отрасълът отчита понижение в крайния резултат с близо 4%. Като най-сериозен проблем се отчита лошата реколта от царевица. За трета поредна година рапицата се оказва най-печелившата култура, като нарасналият обем на производството компенсира понижението в цените. С 5% расте производството на слънчоглед спрямо 2015 г., но близо 10% понижение в цените влошава крайния резултат при тази културата. Зеленчукопроизводство Зеленчукопроизводството бележи близо 2% ръст в обема на производството, но заради относително по-ниските изкупни цени резултатите в отрасъла се влошават. Близо 6% спад бележи производството на домати. Основният фактор обаче остава цената, като крайният резултат на производителите се влошава с близо 20% спрямо 2015 г. Подобно понижение бележи и картофопроизводството - с близо 17% влошен краен резултат на годишна база. Лоша година при череши и сливи, добра - за ябълки и круши Годината беше особено трудна за овощарите. Измръзвания и градушки съсипаха реколтата на много места в страната, като крайният спад в резултата на производителите е 8.5%. Най-големи загуби търпят производителите на череши и сливи, които са и най-масовите овощни култури, изключвайки ядките. Интересното е, че добри резултати имат култури, които в последните години бяха в голяма степен пренебрегвани – праскови, ябълки и круши. При тях повишението в изкупните цени компенсира напълно по-слабите производствени резултати. Животновъдството продължава да върви надолу Животновъдството за поредна година отчита общ спад в резултата - с около 14 на сто. Това се дължи основно заради понижението при едрия и дребен рогат добитък и друга животновъдна продукция. Съчетанието на по-слабо производство с ниски изкупни цени изкопава земята под краката на родните животновъди, коментират от "ИтелиАгро". В допълнение на това бързото разпространение на нодуларния дерматит допринесе значително за спада при едрия рогат добитък. Ниските изкупни цени на суровото мляко засилиха усещането за "перфектна буря" в сектора. Ситуацията извади за пореден път наяве проблемите в цялата верига на животновъдството – от стопаните, през регулаторните органи до държавната и европейска политика в отрасъла. Проблемите в селското стопанство Според "ИнтелиАгро"голяма част от фермерите имат проблем с производителността и ефективността, но малцина го осъзнават. Нежеланието за сътрудничество между земеделските производители ги лишава от една от малкото възможности да се позиционират по-добре на пазара. Развъдните организации масово не вършат работата си, за която получават субсидия от държавата. Скоростта и масовостта, с която се разпространяват болести през последните години (син език през 2014 г. и нодуларен дерматит през 2016 г., например), повдигат основателни критики към ветеринарния контрол и ефективността на Българската агенция по безопасност на храните при подобни кризи, посочват от "ИнтелиАгро". Според консултантската компания сивият сектор достига и надминава 50% в някои направления, например мляко и говеждо месо, с мълчаливото съгласие на държавата. Политиката на подпомагане в сектора до момента е тотално сбъркана – плащанията на глава добитък демотивираха стопаните да се развиват и подобряват ефективността си, смятат от "ИтелиАгро". Според компанията т. нар. "кризисни пакети“ на ЕС пък доказаха своята неадекватност, след като постигнаха ограничение на производството точно в момента, в който изкупната цена на суровото мляко тръгна рязко нагоре, лишавайки производителите от възможност да спечелят повече. Новата 2017-а носи със себе си още от същото - очаквания за изобилна зърнена реколта и потиснати цени, растяща конкуренция във всички направления на селското стопанство, нова епидемия – този път по птиците. "Време е да признаем, че секторът има много върху какво да работи, за да дойдат и по-добрите резултати. Както държавната, така и европейската политика в сектора, обаче, не създават правилните стимули, въпреки огромния финансов ресурс, с който разполагат", смятат от "ИтелиАгро".

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/selskostopanskata-2016-godina---po-losha-ot-predhodnata-news258707.html

Свързани новини: