Миленков и Кордовска, които си мислят, че са над съда и закона

Властта в България понякога много трудно разбира, че колкото и да мишкува и да се крие, все някога всичко излиза наяве. Така например ръководството на Българската народна банка (БНБ) дълго време си мислеше, че може да покрие нередностите в банковия сектор, докато през 2014 г. не гръмна източването на КТБ. Сега Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) си мисли, че процесът по несъстоятелността на КТБ ще мине скрито за обществото, без да си дава сметка, че това няма как да стане. Досега цялата отчетност по управлението на несъстоятелността на фалиралата банка върви през синдиците или директно, или чрез финансовия министър, който препраща техните отговори до депутатите. Именно отговорите на депутатските въпроси са основният източник, от който гражданите и медиите разбират от време на време каква е масата на несъстоятелността на КТБ, колко пари са събрали синдиците към определена дата и т. н. В цялата схема има един важен отсъстващ и това е Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Той се ръководи от Радослав Миленков, назначен от кабинета. Най-скандалното е, че зам.-председател на институцията, която ще разпределя остатъците от КТБ, продължава да бъде бившата шефка на "Банков надзор" на БНБ в деня на фалита на КТБ Нели Кордовска. Тя се прочу с това, че е изтеглила средствата си от КТБ в деня, преди банката да бъде обявена под специален надзор. След това, през 2015 г., шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова обяви, че тъкмо Кордовска като зам.-председател на ФГВБ е подписала указания до квесторите на КТБ, с които са променени договори за депозити с привилигировани лихвени условия на около 1000 клиента на КТБ с цел да станат гарантирани, с което фондът е бил ощетен с около 100 млн. лв. Зам.-председателят на ФГВБ се посочва от БНБ. Въпреки сериозните въпросителни около дейността на Кордовска, новият управител на БНБ Димитър Радев не поиска оставката й от ФГВБ, а мандатът й не бе прекратен предсрочно. Останалите членове на ФГВБ са проф. Валери Димитров (бивш председател на Сметната палата), Бисер Манолов (финансист, издигнат от "Движение България на гражданите" за управител на БНБ през 2015 г.) и Борислав Стратев. Според Закона за банковата несъстоятелност именно ФГВБ е онзи, който назначава синдиците и контролира дейността им както по законосъобразност, така и по целесъобразност. Той е и онзи, който разрешава на синдиците да се разпореждат с паричните средства на банката в несъстоятелност, одобрява осребяването на имуществото й, издава методологически указания на синдиците и т. н., и т. н. Тоест, фондът има ключови функции по несъстоятелността и би трябвало да е основният орган, който защитава интересите на кредиторите на фалиралата банка. Редно е да се добави, че близките месеци ще са ключов период за несъстоятелността на КТБ. През декември 2016 г. например е започнало осребряването на активите на КТБ по силата на приета програма, която също е тайна. Скоро предстои и разпределението на близо 600 млн. лв. парични средства на КТБ сред кредиторите на банката, което се разбра само благодарение на медиите. Това е процес, за който нищо на този етап не се знае. При цялата тази отговорност към обществото, с която го е натоварил законът, фондът е твърдо убеден, че не подлежи на отчетност нито пред гражданите, нито дори пред депутатите и че за него не важи Законът за достъп до обществена информация. Доколкото фондът се финансира с такси от частните банки, той смята, че не е длъжен да отговаря на въпроси на граждани и че това, което прави, е професионална тайна. Това става ясно от негов отговор на въпроси на Mediapool, отправени по реда на ЗДОИ. "ФГВБ не е адресат на разпоредбите на ЗДОИ, тъй като няма качеството на държавен орган, териториално звено на държавен орган или орган на местно самоуправление на Р България, нито на публичноправен субект (включително публичноправна организация), нито се финансира с държавни бюджетни средства или средства на ЕС. Взимайки предвид изложените аргументи, фондът не дължи произнасяне по подаденото от вас заявление за достъп до обществена информация, поради което не може да бъде формиран и мълчалив отказ с произтичащите от това последствия. Съгласно чл. 30, ал. 9 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, информацията, която фондът придобива или създава при осъществяване на функциите си, е професионална тайна, като същата може да бъде разкривана на изрично посочени в закона субекти. Всяка друга информация, която не попада в ограничените от закона категории, е публикувана по съответния ред", посочват от фонда. В същото време обаче Административен съд – София-град твърди точно обратното в свое решение №7427 от 25 ноември 2016 г., става ясно от коментар на Програма "Достъп до информация". Съдът приема, че фондът е "публичноправна организация" по реда на Закона за достъп до обществена информация и е задължен субект, който трябва да представя информация по реда на този закон. Той посочва, че в сходен казус застрахователният Гаранционен фонд е приет за "публичноправна организация" от Върховния административен съд. Делото в столичния Административен съд е по жалба на депутатите Мартин Димитров и Петър Славов от гражданската квота на Реформаторския блок, на които фондът също е отказал информация миналата година. Депутатите се опитаха да разсеят мъглата около ФГВБ, като внесоха законови поправки, с които фондът изрично да се запише като задължен да отговаря на въпроси. По неясни причини това предложение бе отхвърлено от мнозинството в парламента на 12 януари. "Редно ли е фонд, който работи със стотици милиони левове публични средства, който се занимава с много важен въпрос като КТБ, да не е публично отчетен по Закона за достъп до обществена информация? Според съда фондът е отчетен, но това не му пречи на всеки неудобен въпрос да отказва информация", заяви от трибуната Мартин Димитров. В момента "Програма Достъп до информация" води поредното дело срещу ФГВБ заради нежеланието му да отговаря на журналистически въпроси. "Смятам, че ФГВБ е задължен субект по ЗДОИ в качеството си на публичноправен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация. Той осъществява властнически правомощия по силата на Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) и Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), а според трайната практика на ВАС публичноправни субекти са юридически лица, създадени със специален закон и с цел задоволяване на обществен интерес, какъвто без съмнение е гарантирането на влоговете в банките", коментира адв. Кирил Терзийски от ПДИ. Явно и ФГВБ, както и БНБ, ще трябва по трудния начин да разбере, че и в най-специалните институции и на най-специалните постове властта не може да е безконтролна и безотчетна.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/milenkov-i-kordovska-koito-si-mislyat-che-sa-nad-sada-i-zakona-news258803.html

Свързани новини: