От ГЕРБ отново внесоха поправки в Изборния кодекс за въвеждане на 100% мажоритарен вот в два тура с 240 едномандатни района в страната. Трябва да е ясно, че при мажоритарен вот праг няма. Дадена партия може да има кандидат, който е спечелил 6-7 хиляди гласа в определен район, и той да стане депутат. В този случай няма никаква бариера. Такава има само при пропорционалната система.

Сега много хора се питат как ще бъде направено самото райониране. Това всъщност е една политико-математическа система. Все пак в момента има един проект, изготвен от мои колеги. Но тук въпросът не е

просто да разделите страната на относително равни части

Важно е да се има предвид и как са гласували хората през последните няколко години. Защото грубо казано, след преместването на една улица от един район в друг вие може да промените резултата и в двата района. И то в полза на определена политическа сила. Така че районирането на държавата не е само математика, а и политика. И партиите, които ще приемат такова нещо, трябва да са наясно и да са напълно убедени, че няма да загубят от това. Всъщност районирането по света много често се прави с цел да се удари една или друга партия. От там идва и терминът Gerrymandering (Джеримендеринг). Става дума за един губернатор на щата Масачузетс, който през 1810 година така е районирал щата, че спечелил всички места там. Това станало, като преместил селища от един район в друг. И когато картата на Масачузетс се оцвети, заприличала на саламандър. Затова се нарича Саламандърът на Джерримендеринг. Това е много тежък проблем при мажоритарните системи. Доколкото разбирам, колегите от ГЕРБ искат да прехвърлят районирането на президента, в което има логика. Но това няма как да стане бързо. Според мен шансът мажоритарната система да мине в този парламент е нулев. Районирането е интегрална част от закона. Другият вариант, за да се случат по-бързо промените, е да се приеме идеята за райониране, която омбудсманът Мая Манолова внесе. Но по всичко изглежда, че партиите не са особено ентусиазирани от това.

От ГЕРБ също така предлагат в Народното събрание да остава празен стол, ако депутат, избран по мажоритарната система, бъде назначен за министър. Това наистина е много тежък проблем. Представете си проблема от гледна точка на една национална партия. Тя трябва да разполага с 240 кандидати, които да хвърли в битката. Така че, за да спечелят мажоритарния вот, те трябва да имат силни личности. Лично аз не виждам коя партия има такъв кадрови ресурс, че да си позволи да даде най-добрите си хора за депутати, все пак трябва да разполага и с кандидати за министри, областни управители и др. Виждате, че у нас партиите нямат такъв човешки ресурс и обикновено има проблем с кандидатурите. Също така не забравяйте нещо много важно - самите хора трябва да се обучат на мажоритарна система, защото това не е толкова просто.

Каква система ще приеме Народното събрание, е отговорен въпрос и

не може да бъде решено бързо

Необходими са между 6-12 месеца да се въведе новата система, да се обучи администрацията. Аз лично съм привърженик на една друга система - германската. Надявам се тя все пак да бъде приета някой ден. Но тя погрешно се определя като смесена. Това не е така, защото е чисто пропорционална, но това го знаят малко хора. Що се отнася до районирането, то формално може да бъде извършено буквално за няколко седмици, но то трябва да бъде апробирано от партиите. Бих го обяснил по следния начин - числото 12 000 да го разделите на 240. Всяка група от тези 240 е един избирателен район. Това всъщност представлява районирането. То се извършва на базата на някакви принципи - на равномерност на населението, географска свързаност. Но освен тези принципи, има и политически елемент. Затова трябва да се

анализира дали изобщо това райониране е изгодно

на политическите сили. Ние и в момента имаме райониране, вярвам на колегите, защото са професионалисти. И съм на мнение, че те са решили математическата задача. Но тя е само част от голямото - от политическото. Също така нека поясним, че терминът „мажоритарна система в два тура с абсолютно мнозинство“ не е правилен.

Колкото до машинното гласуване за българи извън граница, бих казал, че това е по-скоро технологичен въпрос. Принципно не е изключено, но виждам проблем при това хората да гласуват в секцията по постоянен адрес. Това е добра идея, но не знам доколко у нас може да се реализира. Мога да ви споделя какъв е чуждият опит. В други страни се гласува по пощата в плик. На големия е изписано името на гласоподавателя, а на малкия има бюлетина. Когато вече е в секцията, големите пликове се късат, а малките се слагат при другите. По този начин никой не може да разбере от къде са изпратени. Обикновено когато пращате гласове, където е постоянният адрес, има проблем с идентификацията. Не че не може да стане, но не бих казал, че е елементарна работа.