Големите икономики в южната част на еврозоната, като Италия и Испания например, имат голям излишен капацитет. Така че, за да се завърне инфлацията до изискваните от Европейската централна банка нива от близо 2%, ще трябва други икономики, и по-специално германската, да генерират инфлационни равнища доста над 2%. Това не е толкова невъзможно, колкото подсказват наръчниците. Германия има ограничен трудов пазар.

Безработицата е едва 4,1%, а работната ръка намаля със застаряването на населението. След десетилетие или повече на въздържане заплатите се покачиха малко. Компенсацията за един нает германец се увеличи след 2010 г. средногодишно с 2,5% по данни на ОИСР, мозъчния тръст на богатия свят. Това е повече, отколкото в която и да е друга членка на Г-7, но все още недостатъчно, за да качи германската инфлация близо до равнищата, необходими за инфлация в еврозоната около 2 на сто. Увеличеният ръст на заплатите не доведе до по-висока инфлация на потребителските цени, отбелязва Ралф Пройсер от Bank of America Merrill Lynch. Средната основна инфлация след 2010 г. е около 1,1%. Германските фирми поеха увеличените разходи за заплати, без да вдигат цените.

В Япония, където трудовият пазар е още по-ограничен, ръстът на заплатите се затруднява да достигне дори 1 на сто. Това, че заплатите не се покачиха по-бързо, се дължи до голяма степен на третата детерминанта на инфлацията – очакванията.

Фирмите биха се почувствали по-свободни да вдигат цените, а служителите – да договарят по-големи увеличения на заплатите, ако очакват по-висока инфлация. На теория очакванията са в ръцете на централните банки. Ако могат да убедят обществеността, че имат инструментите за регулация на съвкупното търсене, тоест и на равнището на луфтовете, очакванията би трябвало да са около инфлационната цел на централните банки, която обикновено е 2% в богатите страни.

Само че очакванията се влияят и от неотдавнашните нива на инфлацията. В богатите страни тя бе под целта. Инфлационните очаквания на финансовите пазари неотдавна се повишиха, но в еврозоната са все още далеч от целта. В Япония две десетилетия на дефлация научиха фирмите и получаващите заплати да очакват доста под 2 на сто.

Ако сега съберем парчетата на пъзела, ще получим следната картина. В началото на 2017 г. основната инфлация в богатия свят вероятно ще се покачи бързо, до голяма степен благодарение на нарастващите петролни цени и на цялостния по-солиден глобален пейзаж. Фундаменталната инфлация ще нарасне по-бавно, тъй като ръстът над тренда изяжда наличните луфтове. Една експлозия на по-висока инфлация през тази година може да увеличи инфлационните очаквания и да постави основата на по-смели искания за увеличение на заплатите в Северна Европа и Япония през 2018 г.

Анализатори от JPMorgan Chase очакват по-високата инфлация да добави през 2017 г. 1% към глобалния номинален БВП, пришпорвайки възраждане на печалбите и подготвяйки почвата за възобновяване на капиталовите разходи (дори без намаляване на данъците в Америка). Сега авторите на прогнози често търсят екстремни резултати, но тази година инфлацията в богатия свят може да се окаже умерена: достатъчна да смаже колелата, но не и да обърне колата.