Созопол: най-гнилата черноморска ябълка!

 

От известно време екипът на „Общество и власт“ сякаш е като зомбиран от ситуацията, в която са поставени жителите на община Неделино. Писали сме по този въпрос няколко пъти, тия дни ще попишем още малко.

 

Причината е очевидна: преди осем месеца, заради един донос, разпространен под формата на телевизионен репортаж, кметът на Неделино бе натикан… - хайде да не казваме къде. В момента той е отстранен от длъжност, срещу него са повдигнати четири обвинения - за четири обществени поръчки, но до момента по досъдебното производство не е известно да е назначена дори половин съдебна експертиза. А в община Неделино властта е в ръцете на незаконно избран кмет, който с фалшив печат уволнява и назначава, сключва договори и издава фактури…

 

С две думи - управлява си човекът, въпреки че според пет определения и решения на Върховния административен съд, общината си има законно назначен заместник-кмет и въпросният „градоначалник“ е най-обикновен самозванец!

 

От другата страна на кривото огледало има поне 70-80 градоначалника, които години наред се подиграват и със закона, и с избирателите си, но са на свобода. И си ходят на работа без изобщо да им пука, че срещу тях има средно по пет-шест досъдебни производства и че са обвинени в кражби на милиони.

 

Един от тези властелини на статуквото е кметът на Созопол Панайот Рейзи. Той влиза в "бизнеса“ през 1999 г., когато е назначен за заместник-кмет. След това изкарва един мандат като председател на Общинския съвет (2003-2007 г.), а от 2007 г. е несменяем градоначалник на Созопол.

 

Срещу Панайот Рейзи би трябвало да вървят най-малко10-12 предварителни проверки и поне 5 досъдебни производства:

 

за бракониерство, за далавери с обществени поръчки, за купуване на гласове,

 

за укриване на доходи, за незаконно строителство, за корупция, за... какво ли не още. На г-н Рейзи обаче въобще не му пука от всичко това, защото наесен ще се кандидатира за трети мандат. И най-вероятно ще спечели, тъй като на хората като него не им е позволено да губят.

Те имат право на всичко друго - да крадат, да издевателстват над съгражданите си, да сменят партийните си покровители като носни кърпи... Единствено нямат право да изпадат от каручката на властта, защото тогава всички губят. И става страшно. В буквалния смисъл на думата.

За Созопол се е писало и се знае толкова много, че изобщо няма нужда да предъвкваме хилядолетната му история наново. За плажовете, къмпингите и възможностите за дивна лятна ваканция сред дивата природа - също. Така че повече няма да си губим времето и скачаме в най-дълбокото.

Поне от 15 години се води люта война между археолози и природозащитници - от една страна, и собственици на имоти и труженици на туристическия фронт - от друга. Поводът за медийните и съдебни битки е кодиран в отговора на сакралния въпрос "Какво е по-важно за България: умопомрачителното културно-историческо наследство на древна Аполония или строителството на хотели, курортни селища, кръчми, барове и паркинги?"

В арсенала си, археолозите и природозащитниците цяла камара законови и подзаконови нормативни акта:

Конституцията на Република България, Закона за опазване на околната среда,

Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии, Закона за устройство на територията, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, Закона за културното наследство, Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (т.е. Натура 2000), Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, Европейската конвенция за ландшафта и т.н. Плюс десетки заповеди, наредби, постановления и инструкции.

В другия лагер чак толкоз много нормативни оръжия не подрънкват, но за сметка на това логиката им е в състояние да разбие всеки и всичко: културно-историческото наследство е важно, но поминъкът на местното население, развитието на модерна България и приходите в държавния бюджет от туризъм са също толкова важни, ако не и повече.

През първите десет години от демокрацията, бойните действия вървят що годе... на тихия фронт. Наистина се строи се яко, но предимно в рамките на т. нар. нов град. Тоест - там, където нещата са ясни още от времето на социализма. Причината, поради която не се стига до открити стълкновения, очевидна: археолозите не разполагат с достатъчно пари за сериозни разкопки и консервация, туристическият бизнес все още не взел Созопол на мушка и лее бетон главно в името на... отвратителния мегаполис с. Свети Влас - "Слънчев бряг" - Несебър - Равда. А на природозащитниците все още никой не обръща никакво внимание.

Чудите се защо все още не е станало дума за общинарите като ключов играч? Просто е: по онова време те гледат да угодят на всички, защото са заети с "нещо" далеч по доходоносно: възстановяват земи в реални граници по до болка познатата схема: на истинските собственици и наследници - чукари и пустеещи земи на места, познати като "на майната си", а на наш' те хора, на големите играчи и на важните клечки от София - техните ниви покрай морето. Който не вярва, да се разходи до Созопол и да попита някой обикновен местен данъкоплатец дали е получил прадядовата си нива до Райския залив, до къмпинг "Смокиня" или до "Каваците", или са го пратили през девет баира връз десетия. Другият вариант е да порови едно-две денонощия из интернет форумите и лично да прочете какво пишат хората по въпроса.

Няма как, дойде време - макар и с няколко думи - да обелим и ябълката на раздора. 

Известно е, че Аполония Понтийска (т.е. Созопол) е най-старото населено място в България, което е имало статут на град-държава. Създаден е през V в. пр. Хр. и почти две столетия жителите му са погребвали покойниците си в некропола под полуостров Колокита.

По време на проучванията са открити над 1500 гробни съоръжения с останки от погребални обреди с дарове, оградна стена в почти идеално състояние и... подземен водопровод. По всеобщо мнение, т.е. и на учени от Западна Европа, античната стена, гробниците и водопровода нямат световен аналог от онзи период.

През 1964 г., Аполония Понтийска и некропола са обявени за паметник на културата.

През 1970 г., със специална заповед на министъра на горите и горската промишлено, полуостров Колокита е обявен за защитена местност, в която е забранено:          

  - сечене, чупене, изкореняване, кастриране, обелване на дърветата и храстите, изкореняване и късане на цветята, дълбаене на подписи, засичане, боядисване, както и всякакви действия, които водят до повреждане или унищожение на растителността;

  - паша на добитък от всякакъв вид и през всякакво време;

палене на огън извън определените за целта места;

  - преследване, ловене и убиване на всякакви животни;

  - ловуване и гърмене с огнестрелно оръжие и други средства;

  - повреждане или разрушаване чрез къртене, копаене, драскане по скалите или скалните образувания, намиращи се на границите на обекта;

  - преминаване на каквито и да е превозни средства, определени за пешеходци и откриване на нови пътища за транспортни средства;

  - копаене и вадене на пясък, глина и събиране на пясъчната покривка, къртене на камъни, хвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви действия, които нарушават природната обстановка около защитения обект.

Второто важно уточнение, което трябва да бъде направено е, че полуостров "Колокита" е част от друг - много по-голям полуостров, известен като вилна зона "Буджака". Освен "Колокита", в морето се врязват още два полуострова - "Свети Стефан" и "Христос".

По време на социализма "Буджака" е бил забранен за масова употреба, защото е бил отцепен за нуждите на военните. През 2000 г. е обявен за паметник на културата. Освен това е и защитена природна местност, защото е "опасан" с над 2000 метра фиорди.

Първото по-сериозно сражение се завързва в началото на новото хилядолетие. Причината е един документ на Министерството на околната среда и водите, подписан от тогавашния министър Евдокия Манева. Той е озаглавен "План за управление на защитена местност "Колокита" 2001" и би трябвало да уреди завинаги статута не само на уникалния археологически феномен, но и на полуостров "Буджака".

Нищо подобно.

Въпреки че всички нормативни актове, които защитават двата паметника на културата, са изрецитирани най-старателно, въпросният план отцепва от "Буджака" 640 декара (между стария път от Созопол към Приморско и морето) и ги обособява като защитена местност. А цялата останала част от полуострова, т.е. вътрешността е обявена за зона, свободна за каквото и да е строителство.

Безспорната подигравка обаче друга.

Въпросните 640 декара, включени в Защитена местност "Колокита", също са разделени на две:

  - Зона 1 - с площ 196 383 кв. м, състояща се от скални образования и фиорди, в която не се допуска строителство или друга дейност, застрашаваща природния обект.

  - Зона 2 - буферна зона, заемаща площ от 443 423 кв. м, включваща възстановени земи на бивши собственици. В зоната се предвижда ниско строителство на вилни сгради за собствени нужди и сезонно обитаване при следните параметри:

            - максимална плътност на застрояване - 20%;

            - максимална интензивност на застрояване - 0,6;

            - височина на сградите - до 2 етажа;

            - озеленяване - минимум 80% от територията;

            - запазване на имотните граници.

 И още два много важни детайла. Първият е със задна дата: една година преди Евдокия Манева да врътне автографа си под "Плана за управление на Защитена местност "Колокита" 2001 г.", Общинската поземлена комисия в Созопол масово връща цяла камара земи, попадащи в бъдещата Зона 1. Тоест - крайбрежни терени, от които започват фиордите и които по конституция са публична държавна собственост.

Вторият важен детайл е, че този план е разработен от Министерството на околната среда и водите по... поръчка на Община Созопол. С други думи, вида на защитената местност, нейните граници и разделянето й на "Тука може", "Тука не може" е било форматирано още в заданието.

И... вакханалията започва. С такава сила, че девет години по-късно, когато държавното обвинение най-сетне тръгва да я обуздава, вече всичко е приключило в полза на туристическите труженици и важните клечки от голямата политика и едрия бизнес:

  - 180 незаконни строежи на вили в най-забранената (уж) територия - некропола и фиордите;

- над 10 000 разрешения за строеш, 60% от които са за терени в некропола, издадени от общината в периода 2006-2009 г.;

- стотици унищожени археологически паметници на културата, включително гробници, саркофази и т.н.;

- трайна корупционна схема за съгласуване и одобряване на незаконни проекти, създадена между общината, шефа на тогавашния Национален институт за паметниците на културата (НИПК) - Георги Угринов, и фирмата на съпругата Илка Дишлиева...

Върхът на безумието обаче е описан в сигнал, изпратен през лятото на 2007 г. до Бургаската окръжна прокуратура от заместник-председателя на Федерацията по спелеология Алексей Жалов. Ето за какво става дума накратко (пълният текст на сигнала - в прикачения файл).

На 26 май 2007 г. екип спелеолози от клуб "Екстрем" пристигат на археологическия обект "Античен некропол в м. "Калфата", Созопол". Те са поканени от ръководителя на редовните и спасителни разкопки, за да картират и направят триезмерна карта на..."инженерен комплекс от античен водопровод, водохващане и каптажи, както и няколко входа, водещи в различни пещерни галерии с дължина повече от 40 метра, с работна датировка V в. пр. Хр.".

За зла участ (чудно в чия полза?) археологическият обект се намира под десетина неурегулирни поземлени имота, върху които тече трескава строителна дейност. Бъдещото туристическо бижу е известно като комплекс от затворен тип, името му е "Созополис", инвеститор е печално известния фонд "Икуест", а изпълнител - още по-печално известният строителен фаворит на всички правителства "Глаболгарстрой".

"Оказа се, че на 25 май 2007 г., длъжностни лица от строителната фирма са засипали една от контролните шахти на основната галерия, изкопана от древните жители на Аполония Понтика (сега Созопол) и съединяваща повърхността с използваната от тях пещера (галерия). Така галерията прекъсва със засипване на 35-тия метър, което прави нейното по-нататъшно проучване невъзможно - нито чрез проникване на изследовател от повърхността, нито през основната подземна галерия под земята", пише в сигнала си Алексей Жалов, след което... поднася на окръжния прокурор и пискюла на вандалщината.

На 30 май, пет дни след като са провалили проучвателната работа на археолозите и са обезсмислили идването на пещерняците, баш майсторите на "Главболгарстрой" заливат целия имот над некропола с 10-сантиметров бетон. Ей така, да се знае кой командва парада и кой е длъжен да си наляга парцалите.

Реакцията е светкавична. На 8 юни председателят на Федерацията по спелеология Петър Берон получава писмо, в което се казва:

"... РИОСВ - Бургас ще извърши проверка по подадения от Вас сигнал за засягане на Археологически обект - Античен некропол в м. "Калфата", землище на гр. Созопол.

Обектът попада в границите на защитена местност "Колокита", обявена със Заповед № 1754/16. 06. 1970 на МГГП и за която има утвърден план за управление (Заповед № РД-477 на МОСВ - ДВ, бр.74/2001 г. и Заповед № РД-103 на МОСВ - ДВ, бр.21/2006 г.).

Проверката ще се извърши на 12. 06. 2007 г. от експерти на РИОСВ - Бургас. За проверката са уведомени за участие представители на Регионален Бургаски музей, Община Созопол и сектор "Икономическа полиция" при ОДП гр. Бургас..."

Писмото е подписано от директора на РИОСВ, а резултатите от проверката са повече от очаквани.

Няколко години по-късно селището "Созополис" става собственост на един от най-влиятелните туристически босове - Стефан Шарлопов, и... толкоз. Днес квадратният метър в тотално незаконния комплекс се продава за около 1200-1300 евро, така че който иска да отмаря върху некропол и фиорд едновременно - да разпаря дюшека и да купува.

Едва ли има смисъл да обясняваме, че ако искаше да съхрани "Буджака", трите полуострова - "Колокита", "Свети Стефан" и "Христос", фиордите и некропола, кметът Панайот Рейзи щеше да го стори без никакви проблеми. Едно, че нормативната уредба му дава пълни права - включително и да събаря незаконни постройки и сгради. И второ - защото всички нормални хора в България, без значение дали са археолози, природозащитници или най-обикновени фенове на Созопол като лятната арт столица на България - щяха да го подкрепят.

Но... не би! Амбицията на Рейзи е да превърне Созопол в пъпа на световния туризъм. И в нейно име връз руините на древна Аполония ту щеше да строи летище, ту три голф игрища, ту... Абе с две думи - да сътвори единствения аналог на волжкото село Васюки, въздигнато от Остап Бендер в "Дванадесетте стола" в ранг на вселенска столица на шахмата, от която тръгват редовни космически рейсове до Марс, Юпитер и Сатурн.

Дали е успял? На думи - да! На дела - не. Според "Чичко Гугъл", в Созопол и близките околности има над 270 хотела и вилни селища от затворен тип. А според последните официални отчети и програми на созополската администрация, през последните две години безработицата в общината се е увеличила с около три процента.