Поезията на Герджиков - за клинична пътека 120, ГПК и лекарство срещу запек

На пръв поглед звучи абсурдно да се възпеят постулатите на гражданското право, клиничните пътеки на НЗОК и лекарството срещу запек дуфалак. Доста иронично е и да издадеш автобиография преди да станеш премиер на страната си. И все пак новият български служебен премиер проф. Огнян Герджиков някак успява да го направи и то доста забавно.  Автобиографията си "Аз не бях политик" той издаде през 2015 г., а анотацията към нея гласи: "Знам, че има по-умни, и по-начетени, и по-амбициозни, и по-талантливи, и по-работливи, и още много "по-" от мен, но не всички от тях са успели. Защо? Дали отговорът не се крие в притчата за двата вълка: "Старец от индианското племе чероки разказвал на внука си каква борба се води в човека. – Синко, във всеки от нас живеят два вълка и те се борят помежду си. Единият е зъл. Той е гневът, ревността, алчността, надменността, раболепието, егоизмът, лъжите, егоцентризмът... Другият е добър. Той е радостта, мирът, любовта, честността, човечността, добротата, съчувствието, щедростта, съпричастността и вярата. Внукът помислил за миг и попитал: – И кой вълк побеждава? – Този, когото храниш, синко - простичко отговорил старецът." Този, когото храниш..." Преди да се хване със сериозната проза обаче Герджиков експериментира и в мерената реч. Забавни и доста изненадващи са детските стихове на Герджиков от книжката "История с Мечо, с патоци и с Лиса – История, дето съвсем ще ви слиса". От нея е и масово споделяното в социалните мрежи след указа за назначаването му за служебен премиер стихотворение "Запек". Ето го: Слушай, палавнико мой, хайде с кротко, не със бой. Твойто крехко детско тяло много е храна събрало, в която, за беля, има вредни вещества. Без да мислиш, без да чакаш трябва ти да ги изакаш. Да, ама за зла беда, не го правиш досега. Затова си има лек. Той помага в студ и пек. Този лек е дуфалак И е кат товарен влак. Влиза вътре във корема, всичко вредно пътьом взема, във вагони го товари, без да подминава гари. И поема към дупето – орган важен на детето. Всичко ясно е, нали? Хайде, моля, го глътни! Но детето, на което в крайна сметка е дупето, дуфалака го не иска. Ако го насилиш – писка. - И да викаш, и да крякаш, трябва ти да се изакаш! Почваш пак да обясняваш. Всичко мило, драго даваш дуфалака да го глътне. Инак баба ще се гътне. Всички сме се наредили, поглед в дуфалака впили. Но детето не, та не, дуфалака го не ще. Трябва тука нов подход. Дядо вече е на ход. Взема дядо важна поза. Почва в рими, не във проза: - Днес мъжете сме на мода. с теб сме от една порода. Ако искаш да си мъж, ще го глътнеш изведнъж. В миг събуди се във него пустото му мъжко его. И с решителен замах, докат мама каже “ах”, дуфалака той налапа, дето е със вкус на тапа. Ето, чуйте, влака трака. Значи действа дуфалака. Мама, тати, баба, кака, всеки гледа как ще ака. Възкачен на своя трон, във устата с биберон, вперил във тавана взор, вижда Алекс страшен зор. Но геройски той се справя. Дълго чаканата гадост предизвиква бурна радост. Наскоро Герджиков посвети стихове и на тема, която трудно можем да си представим като източник на лирично вдъхновение. Горчивият личен опит обаче се е превърнал в стихове ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА Заби се трън жестоко в моя палец и одве сгърчен в болницата влитам. Отвсякъде личи, че съм страдалец, от болка чак краката си преплитам. „Да, господине, много неприятно, но болницата няма тазʾ пътека. Да беше трън в петата, да, но в палец? Момент, да видя в нашʾта картотека. Намирам по пътека сто и двайсет. За пръст е тя, но трябва да е среден. А както и да гледам, то се вижда, че средният Ви хич не е повреден.“ „Добре тогаз, пишете, че е среден!“ „Но господине, туй ще е измама. Нали го виждам, че не е повреден.“ „Ох, направете нещо, Вашʾта мама!“ „Единствената опция е тази: да се премести трънчето надлежно, на точен пръст да иде и тогава ще спазим правилата най-прилежно.“ „Правете кʾвото щете, но по-скоро! Сами го вижте: син, подут, кръвясал. Боли, пулсира, свитки ми излизат. Направо съм си вече перкулясал.“ „О, господине, тъй не става лесно. Пишете, че сте запознат с правата. Пишете още, че за Вас е риска, случайно паднете ли от кревата. И дайте, моля, личната си карта! Без нея няма как да Ви приемем. Сега ще ида аз да я сканирам. И данните Ви лични ще да вземем. „Семейно положение?“ - „Неженен“ „Тогава, завещание пишете!“ „Но, моля Ви, не смятам да умирам.“ „За всеки случай – и не се гневете!“ И трябват още някои важни данни: по-точно – към какво сте алергичен? В рода си имате ли наркомани и имали ли сте бронхит спастичен? Какви лекерства вземате за кръвно и за простатата, евентуално, пушач ли сте, и пиете ли често, свещички слагали ли сте анално? Сърцето как е, имате ли кръвно? Кардиологът ще Ви го измери. Ще трябва да се вземат някои проби. И още нещо, ако се намери. Освен това, е нужна спектрограма, ще вземем кръв за кръвната картина. Изследването, за да бъде пълно, ще трябва да дадете и урина.“ „Защо пък и урина, не разбирам. Махнете този трън и обещавам, че после, без за миг да се забавя, урината си цяла завещавам.“ „Когато обработим всички данни, ще преценим дали за планов прием или е случай с елемент на спешност, и почваме да режем и да шием.“ О, слава Богу! Случаят бил спешен. И вкараха ме в операционна. Хирург пристига, с маска на лицето и почва операция шаблонна. „Сестра, упойка, лампа, марля, скалпел и дръжте пръста, моля, да не мърда!“ Усетих аз ръката на хирурга - ръка на мъж - уверена и твърда. „Готов съм, свърших, слагайте превръзка! И хоспитализирайте го спешно!“ Недоумявам, що това е нужно? Дори ми стана малко смешно. Защо ще трябва в болница да бъда? Защо не мога вече да си ида? Обезтрънен с превръзка много лека. Да легна в болница ще е обида. Обида към самия мен, най-вече. Обида и към хилядите болни. Кому е нужно? Сетих се накрая - да бъдат, май, в системата доволни. „Ти само ще се водиш, че си тука – прошепва във ухото ми сестрата, след седмица ела да те изпишем! Такава всъщност е при нас играта. И само потребителската такса, ще трябва да платиш при нас накрая, за леглодните в болницата ужким, но истината само аз да зная.“ Такава бе клиничната пътека. По нея дадох своя скромен принос към здравната система на страната. Но плюс ли е това или пък минус??? И ако лириката на тема здравна реформа звучи странно, то стиховете на професора по право за ГПК вероятно са уникални в световен мащаб.  Книгата си “Гражданскоправна поема”, новият служебен премиер започва така: Какво е гражданското право? Съвкупност е от норми правни. Това е право обективно, при него всичките сме равни. Различно е в отрасли други, които ни субординират. Така е в публичното право. При него често ни нервират. Във частното е друго нещо -не трябва да се подчиняваш; дали да проявиш активност от теб зависи - сам решаваш. Има и римувано разяснение за това какъв е  редът за влизане в сила на закон: Кога законът влиза в сила? Държавен вестник само знае. Тогава е пределно ясно. Но ако вестникът си трае? Та, ако вестникът си трае - тогава точно 3 дни стигат (Чл.5, ал.5 Конст) и нормените адресати започват по закон да мигат. До влизане закона в сила, в чакалня кротко пребивава, а времето във тазʾ чакалня с vacatio се означава. (Vacatio legis) А също и за това как се отменя закона:  Abrogatio expressa, аbrogatio tacita, знаеш ли това какво е? Кой не знае – да попита. Abrogatio expressa е изричната отмяна. ЗеНеА я „препоръчва“, (Чл.11 ,ал.3 ЗНА) за да бъде тя разбрана. Аbrogatio tacita е отмяна мълчалива. Щем не щем, ще я приемем стигнем ли до круша крива. А пък крушата е крива, щом закон се нов приеме и мълчи какво да стане със закона – вече бреме. Lex posterior derogat – новият закон отменя, правилото повелява – (Lex posterior derogat) lex priori фира дава. (legi priori) Ако новият обаче, е закон от общ порядък, (Lex posterior generalis) не отменя lex speciali – (non derogat legi) случай релативно рядък.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_645331.html

Свързани новини: