Криминална история

01/26/17 05:50
(http://www.klassa.bg/)

Криминална история

Или за българо-ромската или циганско-българска „интеграция“ в действие

(по пресен личен опит)

На връх Атанасовден, след Банго Васил и „края на зимата“, сиреч на 18 януари 2017 г. по домашния телефон ми се обади непознат. Представи се като служител на МВР, име мисля че не спомена. Стартира с въпрос дали телефонът е на фирма или частен дом. Предупреди ме, че преди часове по разпореждане на прокуратурата е освободена банда от телефонни и много опасни измамници поради липса на достатъчно доказателства. Насърчих го с междуметие, като знак на доверие. Запита дали досега съм имал обаждане от измамници. Споменах, че са търсили преди 3–4 години дъщеря ми. За жалост на внушителните й приятел и брат тя определила среща на измамниците пред близкото РУ на СДВР и …те не се явили.

„Криминалистът“ ме уведоми, че телефонът ни е сред записаните от шмекерите, за които са набелязали бъдещи действия по познатите от медиите и МВР-пикчърс сценарии. Групата била особено опасна, защото който не им предоставял исканата сума, по 5–10 бандити влизали в жилището, пребивали или даже убивали жертвата си, отнасяйки със себе си пари и скъпоценности. Случаите били няколко десетки. Влизали без взлом. Остави ми телефон 02/82 112, на който да се обадим в случай на телефонно попълзновение. Посъветва ме да задържа „кримките“ възможно по-дълго време по телефона, въпреки че според мен и те гледат криминални филми. След като приключат излиянието си, без да затварям телефона да набера дадения ми номер „на МВР“. Поиска ми и мобилен с някакво свое техническо обяснение как щели били да проследят престъпниците.

След минути от вратата ме върна домашният телефон. Последва известната версия: Тежка операция на дъщеря ми, медсестрата ме свърза с хирург, говорещ същия завален като нея български език, най-често срещан в Столипиново, Факултето, Максуда, Комлука. Новото бе, че след „хирурга“ ме включиха в разговор с Трети пореден далечен наследник на прокудени преди 8–10 века от Северна Индия текущи съотечественици. Третият ми теле-партньор настоятелно и темпераментно ме инструктира да подготвя пари и всичко ценно и леко за изнасяне от къщи. Били на път към мен, адреса знаели, имали всички възможни ключове, нямам изход. Да не тегля пари от банка и да ги чакам. В случай на опити за хитруване, ще ме смелят от бой и това е най-малкото.

Набрах 02/82 112. „Бил на криминална дирекция на МВР като на слушалката бе същият „криминалист“, който стартира контакта ни. Настойчиво ме посъветва да проверя дали вратата е надеждно заключена. Като че ли имаше на разположения цял call center: на един телефон „докладваше на прокурор Дамянов“, че едва ли не залавял in flagranti бандата, пребила няколко десетки души. По друг, разпореждаше на „Тодоров“ да потегли към местното районно на СДВР с десетина оперативници, а междувременно започна да „ме локализира“: На колко души в жилището ми „оперите“ му (или може би аперативниците?) ще трябва да съхранят живота? В кой район, на коя улица или блок и номер живея? Можело да ни се наложи евакуация след или преди операцията по залавянето, та: колко пари, ценности и пр. имаме в къщи? „Ангел-хранителят ми“ създаде впечатление на рутиниран полицай, около чин майор до подполковник. За десети от секундата премълча предизвикателното ми заяждане: нима теле-партньорите не можаха поне вместо „хирурга“ да ангажират човек без призвук от Раджастан или Пенджаб. Не му допадна и изявлението ми — израз на обхващаща ме скука, че ми се налага да изляза от жилището. Не ми повярва и на твърдението за липса на ценности и с оптимистичен ентусиазъм продължи да усуква около темата „ценно и лесно преносимо имущество“.

Междувременно последваха второ и трето позвъняване по стационарния телефон вече само от Страшилището, със съответни указания от моя Ангел-хранител към мен. Без нищо ново в интереса му. Заплахите от предполагаемия мургавец ескалираха: от скачане върху главата ми до отрязването й така, че да ми падне в краката. Хранителят, иначе безпогрешно интелигентен по мои впечатления, спомена като че ли не му вярвам. Напомних, че не се познаваме и намекнах, че се сбогуваме. Той дву- или трикратно рязко ме предупреди, че при такъв подход да се оправяме сами.

Е, оправихме се!

В неведение съм кой бе водещият интегратор: Хранителят българин или Страшилището ?

Споделих с познати случката. На въпроса дали съм бил вече в полицията с тъга и насмешка споменах, че нямам часове излишно време да изчаквам някого, който би бил в почивка или напр. в отпуск. Ако случайно не е, ще иска писмено изложение като минимум, защо не и двустранни свидетели на проведените телефонни разговори.

Прокуратура ? Осени ме мрачен спомен от преди почти 2 десетилетия. Когато е имало какво „да вземат“. Дежурният прокурор прие жалбата ми, но този на когото било резолирано изпълнението, излязъл в месечен отпуск. После се пенсионирал, или го уволнили. Та полицаят-следовател ме повика чак след около година, а заподозрените лица, „ремонтирали“ жилището или не били открити, или заявили, че не били крадци.

Полиция? На старата автогара ми откраднаха 300–400 лева докато си поставях багажа в автобуса. Във 2-ро РУ-СДВР 2-ма полицаи 15 минути ме разпитваха как може да нямам своя писалка за жалбата. Е, предоставиха ми накрая за временно ползване една от най-евтините. А докато пишех двамата, ме уверяваха, че действуващите румънски или молдовски мургавелковци били неуловими, от висока класа. Отгатнете, моля, резултата от жалбата!

Пак полиция? До преди 10 г. между 0 и 4 ч. през нощта — на пряко отстояние 6–7 метра от спалнята — съсед системно тероризираше с неистово гръмогласни писъци майка си. Протестите ми не помагаха. 2–3 мои телефонни обаждания за въдворяване на ред до отстоящата на 200–250 м. сграда на СДВР се оказаха безрезултатни. По препоръка на патрулните полицаи наивно се оплаках на участъковия полицай. Той се ожалваше колко били бедни, за бензин и обзавеждане пари нямало, опитвайки се да пише на компютър, вероятно произведен в Правец. Смилих се над пазителя на реда и сигурността ми (ни) и след 1–2 дни му подадох жалба, напечатана от мен. Той я прочете самодоволно и „най-приятелски“ ме предупреди да си оттегля жалбата, защото съседът щял бил да ме осъди за клевета и какво ли не още.