Доц. Г. Лозанов: За седмица се случиха събития, които друг път не стават и за година

Миналата седмица се случиха събития, които друг път не стават и за година. Не се усетиха така обаче, защото всичките бяха предизвестени. Президентът изпълни заканата си до час и минута и прати 43-то Народно събрание в историята. Без почести, но поне в уважителна тишина. Никой не пожела да се сети, че то не се подчини на тъй наречената воля на народа за промени в изборното законодателство според референдума, иницииран от "Шоуто на Слави". А само допреди месец този въпрос се поставяше „на живот и смърт”. Най-после стана ясно, че народ не е нищо друго освен дума за натиск между политиците и върху политиците, включително и върху самия народ. Президентът назначи с указ и служебно правителство, чиито министри и най-вече министър-председателят са избрани по формулата „всички обичат Реймънд”. Какъв по-добър пиар за политическия баща на кабинета и по-удобна възможност да отложи идентификацията си "ляво-дясно". Като оставим настрана, разбира се, натрапващата се реминисценция със златното време за БСП, когато си партнираше с царя в тройната коалиция, самата тя рожба на президент, издигнат пак от БСП. Също очаквано, тази седмица в обратната страна на политическия спектър се появи още един нов политически проект – на Радан Кънев. Сякаш сме на прага да открием собствен закон за партийното строителство – колкото повече се свива електоралната подкрепа, толкова повече се умножават политическите субекти, които разчитат на нея. Не знам дали от началото на предоха до днес остана празно място в тефтерчето за танци на десния избирател. Един от първите подписи, които Тръмп сложи като президент, беше да прекрати финансирането на международни организации, подпомагащи абортите. За републиканец това не е изненада, но въпросът е по-общ – защото тъкмо жените, заедно с медиите, се превърнаха в основните му врагове? За медиите се дадоха много отговори – изборът на Тръмп чак стана повод да се въведе специален термин – постистина. През сблъсъка му със стотиците хиляди протестиращи жени може да се подозира, че минава фронтовата линия между либерализма и антилиберализма в американското общество. Тръмп успя да сведе политическите разлики до разлики между телата. Като изключим завистниците, всички се зарадвахме на номинацията за Оскар на анимационния филм на Теодор Ушев „Сляпата Вайша” по едноименния разказ на Георги Господинов. Но публичният интерес спря до номинацията и не стигна до посланието. А то днес е драматично важно: човек може да бъде щастлив само сега, в настоящето, което обаче е жертва на непрестанни опити да бъде подчинено ту на миналото, ту на бъдещето. Филмът, всъщност, е срещу комунистите и националистите. * Коментарът на доц. Лозанов е от авторското му предаване "Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_645714.html

Свързани новини: