Как да откажем покупка или да предявим рекламация

OFFNews започва поредица от текстове, които ще разясняват правата ни като потребители. Авторът им -  Александър Масларски , е роден през 1969 година в София. Притежава магистърска степен по електронни технологии и магистърска степен по право. В продължение на седем години (1997 - 2003 г.) Масларски е IT мениджър във Фондация за развитие на малкия и средния бизнес, където участва в разработването и реализацията на множество европейски проекти. От 2007 до 2010 г. работи в администрацията на Комисия за защита на потребителите. Бил е директор на дирекция „Информационна сигурност и защита на потребителите в Интернет”, а от април 2010 г. за пет години – член на КЗП. От 2015 г. досега е председател на Сдружени информирани потребители – СИПО. Какво трябва да знаем за правото на отказ и правото на рекламация ? В кои случаи можем да се възползваме от тях? Практиката недвусмислено показва, че често ние - потребителите, не правим разлика между тези две наши права и поради това не ги упражняваме по предназначение и в предвидения от закона срок. Правото на отказ и правото на рекламация са валидни и когато придобиваме услуги, но с настоящата статия ще се фокусираме главно върху закупуването на стоки. За да се възползваме от тези си права, а и от каквато и да е потребителска защита, винаги трябва да действаме в качеството си на потребители. Кой е потребител Съгласно легалната дефиниция в Закона за защита на потребителите, за това са необходими една положителна и четири отрицателни предпоставки. Положителна предпоставка е да действаме единствено и само като физическо лице. Често, обаче, стоката се закупува на името на юридическо лице, което автоматично ни лишава от всякаква потребителска защита . Четирите отрицателни предпоставки са да не закупуваме стока или получаваме услуга с: 1) търговска; 2) стопанска; 3) занаятчийска; 4) професионална цел. Например ако архитект закупи рапидограф, няма да има е в ролята на потребител, тъй като се предполага, че ще ползва вещта за професионални нужди. Преди всичко трябва да знаем, че закупувайки стока от търговец, ние влизаме в договорно отношение с него и е налице договор за продажба, независимо от това как сме дали съгласието си за неговото сключване - устно, писмено или чрез други свои фактически действия. Право на отказ (от договора за продажба) и право на рекламация Прилики Основната причина за честото им объркване и неправилна употреба произтича най-вече от факта, че и с двете можем да постигнем една и същ цел - да върнем стоката на търговеца и да получим обратно даденото за нея . Възможната реализация на тази реституционна цел е и най-съществената прилика между правото на отказ и правото на рекламация. Друга прилика е, че и двете права възникват автоматично по силата на потребителския закон и не могат да бъдат отнети от потребителя посредством общи или индивидуални договорености. Разлики Задължително условие за възникване на правото на отказ е вещта да е закупена чрез договор за продажба, сключен от разстояние (например пазаруване през интернет) или извън търговския обект. Задължително условие за възникване правото на рекламация е стоката да НЕ съответства на договора за продажба (липсваща функционалност, характеристика или дефект) . Ползваме правото на отказ в случаите, когато искаме да върнем нежелана покупка на търговеца. Не е необходимо вещта да е дефектна или да се позоваваме на друга причина. Законовата необорима презумпция е, че когато купуваме от разстояние, не можем да прегледаме стоката и лично да се уверим в нейните размери, характеристики и особености и поради това, когато я получим, тя може да не отговаря на нашите очаквания. Тъй като правото на рекламация се поражда от несъответствието на вещта с договореното, ние имаме избор измежду няколко претенции – да върнем стоката, тя да ни бъде заменена, да бъде ремонтирана или да получим отбив от цената ù. Наше право е да изберем коя от четирите претенции ще предявим пред търговеца. Но, за разлика от правото на отказ, тук търговецът може да ни възрази и да избере най-изгодния за него начин за привеждане на стоката към договореното. Правото на отказ може да се упражни в 14-дневен срок от получаване на стоката, а правото на рекламация – в 2-годишен срок. Правото на отказ се предявява само писмено – на електронен, хартиен или друг траен носител, докато правото на рекламация може да се предяви и устно. Предявяването на правото на отказ става само пред търговеца, докато в някои случаи рекламацията можем да предявим и срещу производителя. При правото на отказ потребителят търпи разноските по връщането на вещта, докато при правото на рекламация всички разходи за привеждане на стоката в съответствие с договореното са за сметка на търговеца, включително и транспортните. Както казахме, и двете права възникват по силата на закона и допълнителните общи или индивидуални договорености с търговеца не могат да ни ги отнемат, но могат да ги допълнят по качество и обем. Съществуват добри търговски практики, които удължават срока за право на отказ до 30 дни, а дори и до 365 дни. Други търговци приемат право на отказ и за стоки, закупени от търговския обект. Също така, освен двугодишната законовата гаранция (въпросното съответствие на стоката с договореното), търговецът или производителят може да предостави допълнително на потребителя търговска гаранция, с която се задължава да привежда стоката в съответствие с договореното примерно в 5-годишен срок или да уважава всяка претенция за несъответствие с връщане на платеното за нея. Тези добри практики също размиват разликите между двете права и понякога биха могли да са причина за объркването им от страна на потребителя. В заключение: правото на отказ и на рекламация са валидни не само когато придобиваме стоки, но и услуги. От друга страна, съществуват стоки и услуги, които не попадат под закрилата на тези две права. Ето защо подробно ще се спрем на всяко едно от тях в следващите ни материали. * Законовата гаранция  е специфична правна фигура, която вменява редица задължения на продавача и дава на потребителя еквивалентните им права.  Тя е вмененото по силата на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) задължение на продавача до две години от доставянето на стоката да бъде гарант, че е продал вещ, която е съответствала на договора за продажба.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_645736.html

Свързани новини: