Б. Игнатов: Необходим е регистрационен режим в строителството

01/31/17 06:04
(http://www.klassa.bg/)

Б. Игнатов: Необходим е регистрационен режим в строителството

Арх. Борислав Игнатов е председател на Камарата на архитектите в България (КАБ). Учил и проектирал в България и САЩ, носител на множество награди. Специализирал в сферата на съвременното екологично строителство. С него разговаряме за състоянието на нормативната рамка за строителния сектор в България, необходимостта от промени и прилагането на добрите практики и у нас.

Арх. Игнатов, какво е мнението Ви за последните промени в Закона за устройството на територията (ЗУТ)? Смятате ли, че е по-добра идея приемането на изцяло ново законодателство, за което настояват браншовите организации и каквото се дискутираше преди няколко години – разделянето на ЗУТ на две части, за устройството на територията и инвестиционния процес?

Тези промени, които в момента се разглеждат, са по инициатива на Министерски съвет още от 2015 г. за намаляване на административната тежест. Това е добра и правилна посока за цялото ни законодателство, не само за ЗУТ. Ние участвахме в работната група към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и заедно с другите камари от сектора постигнахме абсолютно съгласие за това какви промени трябва да се направят, за да може практиката в България да се превърне в европейска и да се премине от т.нар. разрешителен решим на проектите към регистрационен. Ние подготвихме един доклад, който сравняваше нашата практика с тази в четирите най-големи европейски страни. Там има ясни паралели и изводи, както и препоръки.

Разработихме текстове към ЗУТ с предложения, които внесохме за разглеждане. Една част от тях се прие, но по-голямата и съществената не беше приета. Това не е защото тези предложения не са правилни, а защото от Министерството смятат, че трябва повече време, подготовка, допълнителни анализи. Според нас това не е добър подход и смятаме, че наистина няма какво да се чака, след като тази практика вече е възприета и в съседни страни, които не са в Европейския съюз – Сърбия и Македания, и дава много добри резултати. Между първо и второ четене ние смятаме да подготвим допълнителни текстове, които ще внесем за разглеждане.

Какви са предложенията, които Министерството не прие?

На първо място – проектите да не бъдат на разрешителен режим, а регистрационен, т.е. всеки трябва да си носи отговорността в процеса. Цялата отговорност при този режим се носи от проектанта и консултанта на проекта. Така няма да се натоварват и общините и ДНСК с проверяващи функции за всеки проект, тъй като това ги претоварва и е проблем за малките общини, защото те трябва да поддържат компетентен технически персонал. Разрешителният режим, освен че натоварва всички с едни безкрайни, повтаряеми проверки, е лоша практика, защото отнема отговорността от всяко от звената и в крайна сметка при проблем отговорността се размива.

Това е нашето основно предложение – проектите да бъдат подготвени от проектанти с проектантска правоспособност, да бъдат проверявани от консултанти и професионалисти с проектантска правоспособност и след това да бъдат регистрирани в общината. Оттам нататък ако има проблем, тогава се доказва какво е входирано и дали отговаря на нормите. Това би помогнало много на инвестициите в България, защото в момента проектите престояват по институциите понякога два пъти по-дълго, отколкото се реализират, а това ги обезсмисля икономически.

Доколко би било проблем, че в България инвеститорите и консултантите са свързани лица?

Това, че са свързани, не означава, че са безотговорни. Строител, проектант, възложител – това са участниците в един важен и отговорен процес и това, че единият заплаща труда на другия, не го освобождава от отговорност.

Как да се гарантира, че тази отговорност ще се носи?

Основната гаранция, която се дава и в Западна Европа, е базирана на застраховки. Застраховките са за всеки конкретен проект. Ние направихме среща с Асоциацията на застрахователните брокери и анализите на тяхната нормативна база показват, че всички застраховки, които биха покрили такива случаи, съществуват в България. Въпрос на практика е да бъдат приложени, в законодателството на застрахователите няма нужда от никакви промени. Въпросът е, че в ЗУТ това не е регламентирано.

Говорим за застраховка професионална отговорност...

Да, но за конкретен обект, а не просто професионална отговорност по принцип. Тази застраховка трябва да отразява сложността на обекта, рисковете, евентуални забавяния и т.н. Механизмът го има в България, но не се използва, а се върви по другия път, който е морално остарял и останал от предишната система, в която главен архитект, община и държава са поемали отговорността за всичко, което се прави. Това в момента не е материална отговорност. Дори при грешки и претърпени загуби на възложител заради забавяне или недопускане на проект реално общината не носи отговорност за това си поведение.

Предложихме също така да направим промени и в някои остарели правила за формирането на височините на сградите, измерването на височината, различни елементи, които са се натрупали през годините в ЗУТ и са довели до лоша масова архитектура. В момента това, което се полага по закон като РЗП, обемът на сградата, „обвивката“, която се определя от тези височини, е недостатъчно, и сградата „прелива“ и „избуява“ в горната си част с най-различни приумици. Крайно време е да покажем това, което се случва по улиците, и да изясним защо то е недопустимо.

Т.нар. кота било и кота корниз са начин, по който някога законодателят е сметнал, че може да регламентира височините на сградите правилно и ясно. Всъщност в практиката това се е доказало като лош регламент. Първо, че се създава една зона на сградите между кота било и кота корниз, в която под ъгъл 45 градуса има възможност да се вкарват допълнителни помещения и пространства. Те усложняват и конструкцията, и топлоизолацията, и хидроизолацията на всяка сграда. Проблемът е, че тези височини, записани в ЗУТ, са фиксирани и са всъщност ниски. Когато се разположат етажите на една сграда, излиза, че в повечето случаи РЗП не се събира в тази обвивка и започва изграждането на едни „каскади“, които не са в обществен интерес и не решават проблеми, а създават много други проблеми.

В момента разработваме един механизъм за определяне височината на сградата по съвременен метод с повърхнина, която е успоредна на терена. Това ще определи много ясен обем и няма да има интерпретации откъде се мери – дали от улицата, дали от средата, дали от ъгъла и т.н. Смятам, че това ще облекчи процеса, защото няма да има тълкувания и съмнения кое как се прави и защо е позволено.

Точно във връзка с всички архитектурни приумици как оценявате спазването на съществуващото законодателство?

Спазването на нормативната рамка е проблемно. Както казах и в началото, при условие, че действа разрешителен режим, се минава през много проверки, което означава, че грешка – волно или неволно допусната в проекта, може да мине „между капките“ и да бъде одобрена. По този начин отговорността на проектанта отива при друг, този, който е разрешил. След това доказването кой е крив и кой е прав е много трудно и тълкувателно, това зависи от много обстоятелства.

За да се спазва един закон, той преди всичко трябва да бъде ясен. Ако правилата са ясни, няма начин те да не се спазват, защото неспазването им е очевидно. Когато един закон е прекалено усложнен и неясен, то тогава следват най-различни интерпретации.

Заехте поста председател на Камарата на архитектите в България с доста мащабна програма. Докъде стигнахте в изпълнението й, особено в частта с реформата с удостоверенията за правоспособност?

Това е предложение, което да залегне и в ЗУТ, и в Закона за камарите. Вече проведохме конкурс за изпълнител на електронния ни портал, в който всички архитекти ще имат лични профили с квалификациите им. От този профил ще може да се издава електронно удостоверение, което е разработено от програмистите и беше представено на последния ни Управителен съвет. Това се прие с много добри отзиви. По график до края на януари първият модул на сайта – този с личните профили и възможност за издаване на това удостоверение, трябва да заработи.

Правим всичко възможно да преструктурираме разходите, които не са характерни за Камарата, и да фокусираме средствата в целеви дейности. Трябва да приемем бюджет, с който да си поставяме цели и да постигаме резултати.

Какви резултати очаквате да постигнете с промените при издаването на разрешителните за правоспособност?

Първо, на 100% ще елиминираме възможностите за фалшифициране и използване на стари удостоверения, преотстъпване на печати и други некоректни практики. Няма да е възможно и лица, които не са членове на Камарата, да се представят за такива. Съвсем наскоро получихме запитване от МВР за лице, което се е представяло за проектант с проектантска правоспособност и член на Камарата. При проверка в нашия регистър се оказа, че такова лице никога не е фигурирало при нас.

Досегашната система – с раздаване на годишни удостоверения и печати, не работи добре, защото не е ясно дали няма фалшификации и копиране на печати. С електронното удостоверение това ще отпадне, ще се въведе сигурност и яснота и на администрацията, и на възложителите, че техните проектанти към момента на подготовка на съответен проект са с проектантска правоспособност. Ще можем и да натрупаме база данни с това какви проекти се правят през годините, в какви обеми, така ще се сравнява година след година и ще се проследи как се развива професията.

От Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране как приемат идеята?

С тях сме в контакт и много добро сътрудничество и за промените по ЗУТ, и за общия ни закон. Те са добре настроени към тази идея – за електронните удостоверения, и ако им го покажем като действащ модел, предполагам, че и те ще ги въведат.

В Закона за камарата е добре да се направят някои промени, които обсъждахме, във връзка с дефиницията на термина „проектантско бюро“, което фигурира в удостоверението. Това в момента не ни спира, то може да се добави на по-късен етап.

Какви резултати се отчитат от въвеждането на фигурата на водещия проектант при предишните мащабни промени в ЗУТ?

Тези текстове не работят и от колегията има много повече оплаквания, защото никой не вижда полза от тях. Идеята е била добра, но явно не е въведена в пълния си вариант и всъщност това е още едно стъпало в цялата верига от одобрения и съгласувания. Това реално не носи облекчение на никого. Мислим и по този въпрос как да се регламентира това – кой е водещият проектант и кой го определя. В закона в момента пише, че възложителят определя, но по принцип това не е съвсем в квалификацията на някои възложители. Би трябвало да има наредба, която да определя кой трябва да е водещ проектант и какъв да е екипът, който да стои зад проектите. Ако минем към истинската реформа – регистрационен режим на проектите, водещият проектант ще се реализира напълно, каквато е и европейската практика.

В последните месеци ескалира темата за презастрояването. Доколко проблемът се корени в неизпълнението на нормативната рамка и в пропуски в общите устройствени планове, където ги има?

Проблемът се корени в реституцията, която е проведена в реални граници в жилищните комплекси на големите градове, не само в София. Този проблем непрекъснато ще идва на дневен ред. Можело е нещата да се случат по друг начин, със справедливо, равностойно обезщетение със земя на друго място. Обектите, които в момента се проектират и строят на тези имоти, смея да твърдя, че 95% от тях със сигурност са законни и спазват нормите. Сигналите за нарушения трябва да се проверяват и не може да се генерализира, че всички са нарушители.

Наскоро направихме и кръгла маса, поканихме всички засегнати страни, за да се стигне до извод и план за действие конкретно за кв. „Младост“ в София. Изводът е, че трябва да се спазва законът и устройственият план, който е приет, има силата на закон. Има си показатели за застрояване и обектите или са в показателите, или не са, т.е. са в нарушение.

В жилищните комплекси от самото им създаване са заложени изключително ниски показатели за плътност на застрояване – под 20%, в някои е 16-18%. В това се крият огромни резерви за градовете, в чиито центрове например плътността на застрояване достига и 60%. Усещането за презастрояване е субективно усещане на хората, защото те са свикнали със съществуващите условия.

Усещането идва по-скоро от изчерпването на капацитета на инфраструктурата, недостиг на парко места, задръствания, липса на инфраструктура и т.н...

Конкретно за „Младост“ не можем да кажем, че няма инфраструктура, а напротив, затова и има такъв голям интерес от инвеститори. Поне в сравнение с други места ситуацията е по-добра. При тази плътност на застрояване възниква въпросът – ако хората искат да се запазят тези частни имоти като зелени площи, те трябва да бъдат откупени от общината, но кой ще плати за това? А и в други квартали плътността на застрояване достига 30-40%, като тенденцията е в цял свят да се върви към уплътняване на градовете, вместо разрастването им, за да не се завзема околната природа. Градове с 20% плътност на застрояване няма, характеризират се с висока плътност и интензивност заради наличието на много хора.

За София конкретно много се говори за потенциала на северните части, но градът продължава да се развива в южна посока...

И аз като архитект виждам, че на север трябва да е развитието на града, има качествени терени и условия. Това трябва да е политиката на общината – да прокара общия устройствен план и да го реализира. Крайно време е в общините в България към общите устройствени планове да се приемат и реални бизнес планове за прилагането им и да има механизъм за проследяване на изпълнението им. Общият устройствен план на София е приет през 2009 г., но ние не знаем какъв процент от него е изпълнен.

А последните промени в Закона за устройството на Столичната община? Те как биха се отразили?

Смятам, че изработването на практика на ЗУТ за София е вредна и грешна стратегия. Този закон за Столична община е една традиция още отпреди 1944 г., но това е на практика текстовата част към общия устройствен план. Тази традиция според мен трябва да бъде прекратена и общият устройствен план да си има текстова част. Този закон започва да се изражда и разраства с неща, които са в разрез със ЗУТ. Въвеждат се специални правила за София и ако така вървят нещата, в един момент ще се появи ЗУТ Пловдив, ЗУТ Варна и т.н. или пък проектантите, които работят в София, ще трябва да минават специално обучение, че познават един съвсем друг закон. Това за нашата малка държава е неприемливо и ненужно.