Всяка трета институция у нас крие актовете, които издава

Всяка трета институция в България не публикува в интернет нормативните актове, които издава, а половината не правят това по отношение на общите административни актове. Това става ясно от Рейтинга на активната прозрачност на Програма "Достъп до информация“ (ПДИ) за 2016 г. Близо 65% от общо 565 органи на власт у нас, изследвани от неправителствената организация, са обявили текстовете на нормативните актове, които приемат, но 35% не са го направили, въпреки че информацията касае много граждани и фирми. След по-важните институции, които не публикуват нормативните си актове, са Министерството на външните работи и много общини като Монтана, Любимец, Горна Малина и др. Още повече институции (57%) пък не разкриват проектите на нормативните актове, които издават, става ясно още от данните на ПДИ. Огромната част от органите на властта у нас – 89%, не обявяват доклади от обществените обсъждания, които провеждат. Сред малкото институции, които дават такава информация, са министерствата на финансите, на транспорта, земеделието, екологията, Комисията за регулиране на съобщенията и едва около 20 от общо 265 общини. Всеки втори орган на власт у нас – 49%, пък не обявява общите административни актове, които издава. В списъка на непрозрачните в това отношение институции влизат Агенция "Митници“, министерствата на здравеопазването, социалните грижи, външните работи, регионалното развитие, спорта и туризма, ДАНС, Фонд "Научни изследвания", СЕМ и др. Обявяването на индивидуални актове като заповеди и решения пък е още "по-тайна" дейност, защото едва 42% от институциите го правят, сочат още данните на ПДИ. Институциите обаче са малко по-прозрачни по отношение на обявяването на базите данни и регистрите, които поддържат – 56% го правят. Същото важи и за разкриването на програмни и стратегически документи като стратегии, програми и планове за развитие. Отчетността също е сред по-силните страни на институциите у нас, като 60% публикуват отчети за дейността си в интернет. Някои обаче не го правят като например Министерството на земеделието, Държавен фонд "Земеделие", Българската агенция по безопасност на храните, Държавната комисия по сигурността на информацията, Държавната агенция за българите в чужбина, много общини и регионални звена в администрацията. Въпреки че финансовата отчетност на властта видимо се подобрява от 2013 г. насам, все още около половината от ведомствата не обявяват в интернет дори бюджетите си, става ясно още от рейтинга на ПДИ. През миналата година 241 институции са оповестили тази информация, което е значително над резултата от 2013 г. - 107 ведомства, но доста под общия брой проверени институции – 565. Също около половината от организациите не обявяват и отчет за изпълнението на бюджета си, нито пък проектобюджета си. Ведомствата обаче са сравнително изрядни по отношение на изискването за публикуване на информация за обществените поръчки. 94% от тях имат на сайта си секция "Профил на купувача". 68% от институциите публикуват и сключени договори за обществени поръчки. Плащания по контрактите обявяват 44% от институциите. Едва 16% от общините публикуват общите си устройствени планове в интернет, а регистри на разрешенията за строеж – само 12%, сред които и Столична община. Все още масово институциите не спазват новото изискване в Закона за достъп до обществена информация от 2016 г. да публикуват информация, предоставена повече от три пъти по заявления за достъп. Едва 4 от общо 565 институции са правили това към датата на изследването на ПДИ през пролетта на 2016 г. - Министерството на финансите, Агенцията за държавна финансова инспекция, община Добрич и Агенцията по вписванията. Почти всички институции обаче – над 97%, вече изпълняват новото изискване в закона заявления за достъп до информация да се приемат по електронен път, което е огромно постижение за администрацията. Едва 15% от институциите у нас публикуват списък на категориите информация, класифицирани като служебна тайна, става ясно още от рейтинга на ПДИ. Списъци на разсекретените документи обявяват едва 6 институции по данни от пролетта на 2016 г. - министерствата на правосъдието и финансите, Държавна агенция "Архиви", Агенцията за държавна финансова инспекция и общините Любимец и Челопеч. Финансовото министерство е единствената институция от такъв ранг, която всяка година обявява списък на категориите информация за публикуване онлайн. Правят го и само още 9 институции у нас. Министерството на образованието и науката е най-прозрачното министерство у нас, а на външните работи – най-непрозрачното, сочи още рейтингът на ПДИ за 2016 г. Образователното ведомство публикува проектите на нормативните актове, които издава, мотивите към тях, общите административни актове, а също и редица регистри и бази данни за образователната система в страната. Обявени са и декларациите за конфликт на интереси, а също и сключени договори за обществени поръчки. На другия полюс е МВнР, което не разкрива пред обществото актовете, които издава, не поддържа регистри и бази данни, не обявява категориите информация за публикуване онлайн. Финансовата му отчетност също не е пълна. Най-прозрачната институция от всички 565 проучени от ПДИ през 2016 г. е Община Сливен, а най-непрозрачната – Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, сочи още рейтингът. --------------- This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/vsyaka-treta-institutsiya-u-nas-krie-aktovete-koito-izdava-news259534.html

Свързани новини: