Радев "почете" жертвите на комунизма със закъснял пост във Фейсбук

Президентът Румен Радев не уважи поклонението в памет на жертвите на комунистическия режим в България, но в ранния следобед след критики в социалните мрежи той все пак се "отчете" с пост във Фейсбук. "Началото на тази традиция (денят в памет на жертвите - бел.ред.) бе поставено по инициатива на двама български президенти. В нашата история отворените рани и незатворените страници все още са много. Като държавен глава споделям убедеността, че единствено заедно, казвайки цялата истина и без да търгуваме с миналото, можем да преодолеем болезнените разделения в обществото ни. Всяка невинна жертва заслужава нашата почит. Поклон пред паметта на жертвите!", написа Радев в лични си профил. Решението на 1 февруари да се почита паметта на жертвите на Народния съд беше взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002). Денят се отбелязва с церемония пред Мемориала на жертвите на комунизма в парка пред НДК, на която досега присъстваше и действащият президент. Новият държавен глава Румен Радев сложи край на тази традиция. Той не уважи лично събитието, нито изпрати венец от свое име. На официалния сайт на президентството също няма нито ред по повод отбелязването на Деня на жертвите на комунизма. Журналистът и автор на сайта desebg.com Христо Христов коментира, че отсъствието му е ясен знак, че или Радев и администрацията му не познават добре българската история, или се дистанцират от темата за тоталитарното комунистическо минало. Румен Радев пропусна шанса да се покаже, че е "президент на всички българи" и наруши собственото си обещание само 10 дни, след като го даде при встъпването си в длъжност на 22 януари 2017 г. По този начин Радев още в самото начало на своето президенстване сам постави разделителна линия между себе си и голяма част от българското общество, което помни и няма да забрави престъпленията на Българската комунистическа партия и нейните милионни жертви от българския народ, посочва Христов. С отсъствието и мълчанието си новият президент слага край на държавната политика, приета от неговия предшественик Росен Плевнелиев, който лично или със специални послания и атрибутите на държавния глава – гвардейската рота – почиташе на тази дата през последните пет години жертвите на комунистическата диктатура и призоваваше политическия елит и обществото да прочетат тази черна страница от българската история, крайно неудобна за наследниците на БКП. Тази година пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК се събраха близки и наследници на пострадали от режима на БКП, представители на организациите на репресираните, граждани, общественици, сред които Евгений Михайлов, Любомир Канов, Стоян Райчевски, Александър Йорданов и др. Не липсваха и политици, сред които бившият председател на Народното събрание Цецка Цачева, зам.-председателят на 43-ия парламент Димитър Главчев, бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев, бившите депутати от Реформаторския блок в 43-то Народно събрание проф. Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Борис Станимиров, бившият депутат Георг Георгиев (ГЕРБ). Някои политици като Трайчо Трайков пък се появиха за първи път на подобно събитие, както и бившият кмет Стефан Софиянски. Венци бяха поднесени от евродепутатите на ЕНП/ГЕРБ, от партиите ДСБ, СДС, ГЕРБ, новият проект "Нова република" и др.. От името на организациите на репресираните Драго Михалев заяви, че много малко е направено след 10 ноември 1989 г. за жертвите на комунизма и истината за този период не се знае от младите поколения, тъй като не се изучава адекватно в училище. Той критикува главния прокурор Сотир Цацаров, който стана официален защитник на извършителите на престъпления при комунизма, след през 2015 г. атакува в Конституционния съд решението на парламента за отмяна на давността за престъпления в периода 1944-1989 г. и на основата на това сезиране съдът го отмени. Беше отслужена панихида в памет на жертвите от свещеници от алтернативния Синод на БПЦ. Официалното ръководство на Българската православна църква, ръководено от патриарх Неофит, който е с агентурно минало, също на този ден не отдава заслуженото на жертвите, сред които са и над 500 православни свещенослужители. Решението на 1 февруари да се почита паметта на жертвите на Народния съд беше взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002). "Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна", посочиха тогава Желев и Стоянов. На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд извършват най-масовото в историята на Третата българска държава произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор. Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/radev-pochete-zhertvite-na-komunizma-sas-zakasnyal-post-vav-feisbuk-news259582.html

Свързани новини: