Thalloderma Shop
02/02/17 07:23
(http://www.klassa.bg/)

Днес е един от най-великите християнски празници! Черпят 14 красиви имена и мъжките майки

 Днес е големият християнски празник Сретение Господне. Той се отбелязва 40 дни след раждането на Христос. 40 дни след появата на Божия син, света Дева Мария Богородица донесла Младенеца в йерусалимския храм, според Моисеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога. 
Сретение Господне: Да приемем в себе си Иисуса - Бога на любовта и правдата
 
Праведният св. Симеон Богоприимец взема Богомладенеца Иисус в обятията си и от устата му се отронва боговдъхновеният химн:
 
"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля!" (Лука 2:30-32).
 
Дълбоко развълнуваният св. Симеон Богоприимец е искал да каже:
 
"Толкова много години се измъчвах и копнеех да видя Спасителя, да почувствам в себе си Неговото присъствие. Мир нямах в душата си. Но ето, че Ти, Подателю на живота, дойде! Аз Те приех в своите обятия, за да видя Твоята светлина".
 
Господи, колко дълго и ние сме Те очаквали в живота си и колко много сме жадували за Тебе в сивия поток на земните ни дни!
 
Подобна среща с Бога в живота си очакваме и ние.
 
Бог стои пред дверите на нашите сърца и чука на тях. Бог очаква от нас ответния жест.
 
Бог търпеливо чака, понякога много, безкрайно дълго очаква ответния зов, за да отговорим в съкровени мигове, когато сърцето ни е открито за вечността.
 
Според евангелското повествувание за празника Сретение Господне св. Симеон Богоприимец по-нататък е благословил св. Йосиф Обручник и Пресвета Дева Мария, на която е казал:
 
"Ето, Тоя [Богомладенец] лежи за падане и ставане на мнозина... и за предмет на противоречия" (Лука 2:34).
 
В историческия си контекст тези думи са пророчески.
 
Повече от двадесет столетия Иисус Христос е предмет на спорове и борби, но също и извор на вяра и спасение.
 
Самият Син Божи оприличава Себе Си на Крайъгълен Камък, Когото зидарите са пренебрегнали и отхвърлили (Мат. 21:42). В Него действително са се спъвали и падали мнозина. Вграден обаче в сградата на нашето спасение, Той става основната й опора.
 
Нека светът да търси своите пътища в суета, лъжа и корист - този Крайъгълен Камък остава. Той не може да бъде разклатен с нищо. Провалът на ония, които разчитат само на силата на оръжието и терора - блуждаещите в лабиринта на земните илюзии, постоянно се разиграва като драма на историческата сцена, за да ни напомня, че има само едно твърдо основание в живота ни: вярата, надеждата и любовта.
 
Мисията на Иисус Христос срещна активна съпротива още в самото начало. Срещу Него се опълчи световното Зло, което се опита да Го убие, да Го погребе и запечата в гроба. Но отхвърленият Камък Христос винаги ще остава в основата на човешкото общество като непомръкваща Истина, като вечно Добро.
 
Историята на Църквата Христова е била винаги съпътствана от отрицанието на нейния божествен Основател.
 
Колко пъти всемогъщият Кесар разпъваше последователите на Иисус?
 
Колко пъти великият Инквизитор полагаше усилия да угаси истинския дух на християнството?
 
Всички тези опити обаче останаха напразни и безуспешни. Вълните на разрухата яростно връхлитаха и се разбиваха в свещения Камък, Който и досега "лежи за препъване на мнозина", като предмет на дълбоки противоречия, но и на спасителен изход и от най-дълбоката криза...
 
Днес ние сме свидетели на пророческата глъбина на тези слова.
 
Какво постигнаха Кесарят и великият Инквизитор в борбата си срещу Евангелието на Господ Иисус?
 
Какво им донесе обоготворяването на идеологическите утопии, на прогреса и науката, противопоставени срещу човечността и богосъздадената люлка на нашия живот, обоготворяването на абстрактния човек? Ние ясно виждаме, как се разпада и руши сградата на всяко едно общество, отхвърлило този Крайъгълен Камък.
 
Сретение Господне е празник на истинска среща с Бога. Да не вървим по пътя на богоотрицанието и богоборчеството, но достойно да приемем в себе си Иисус - Бог на любовта и правдата. И ако ние носим Бога у себе си, тогава и в ежедневните ни срещи с хората, сред които живеем и творим, ще бъдем в състояние да вграждаме в живота божествените начала на истината, доброто и красотата.
 
В този велик празник, определен от Църквата ни като среща с Тебе, Спасителю наш, приеми ни с молитвеното упование: "Очите ни видяха Твоето спасение".
 
Сретение Господне
 
Четиридесет дни след Рождество Христово енориите на Православната църква празнуват Сретение Господне. Тъй като този празник обикновено се случва в делничен ден, ние почти го забравяме, въпреки че той отбелязва завършването на коледното време и разкрива осъзнаването на пълния смисъл на Рождеството от човека, пребъдващ в чиста и пълна радост.
 
Празникът припомня и съзерцава едно събитие, записано в Евангелието на св. ап. Лука. Четиридесет дни след рождението на Иисус Христос във Витлеем Йосиф и Мария, спазвайки религиозните правила по онова време, довеждат детето в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, както е записано в закона Господен (Лука 2:22-23). Евангелието продължава:
 
"Тогава имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светого, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато роди-телите донесоха младенеца Иисуса, за да извършат обичая по закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що Си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля.
 
А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното от него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия - и на сама тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца."
 
Колко вълнуваща и красива гледка: стар човек, държащ дете в ръцете си! И колко странни са неговите думи: "Защото очите ми видяха Твоето спасение."
 
Размишлявайки върху тези думи, ние започваме да оценяваме дълбоката същност на това събитие и неговта връзка с нас, с мене, с нашата вяра. Има ли на света нещо по-радостно от срещата с този, когото обичаш? Наистина, да живееш значи да очакваш срещата. Не е ли свръхестественото, очарователно и толкова дълго очакване на Симеон символ на надеждата? Този старец е прекарал целия си живот, очаквайки светлината, която озарява всички, и радостта, която изпълва всичко. И колко неочаквано и красиво е дошла при Симеон дългоочакваната светлина и радост чрез едно дете. Представете си треперещите ръце на стария човек, когато поема в обятията си четиридесетдневния младенец толкова нежно и внимателно; очите, които се взират в малкото създание и се пълнят със славословия: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с миром, защото очите ми видяха, ръцете ми държаха и прегърнаха истинския смисъл на живота ми."
 
Симеон е чакал. Той е чакал през целия си живот и със сигурност е размишлявал, молил и вглъбявал в очакването си така, че накрая целият му живот се е пре-върнал в едно постоянно радостно очакване.
 
Не е ли време да запитаме себе си: Какво очаквам аз? За какво ми припомня моето сърце все по-настоятелно? Дали животът ми постепенно се е превърнал в очакване на срещата със същест-веното? Това са въпросите, които поставя Срещата. В този празник човешкият живот е разкрит като превъзхождаща красота на съзряващата душа, освободена и изчистена от всичко дребно, незначително и случайно. Дори остаряването и смъртта, земната съдба, която всички ние споделяме, са толкова просто и убедително показани като растеж и изкачване към този момент, когато, изпълнен с благодар-ност, от цялото си сърце казвам: "Нека си замина. Видях Детето, което носи на света толкова много божествена обич. От нищо не се страхувам. Нищо не ми е непознато. Сега всичко е мир, благо-дарност и любов."
 
Това е, което носи срещата с Бога. Това е празник на срещата на душата с Любовта, срещата с Онзи, Който ми е дал живот, и сила, за да го превърна в очакване.
 
Имен ден на днешната свята дата имат: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко и Сретен.
 
Източник: pravoslavieto.com

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване