Българската земя вече не ни храни

Какво стана със земеделието на България за десет години членство в ЕС. Данните, които ще посоча по-надолу, са от годишните аграрни доклади на МЗХ и НСИ до 2015 г., включително. Официалните данни за 2016 г. още не са излезли, но прогнозните са близки (дори по-ниски) до тези за 2015 г.

Таблица № 1
Промени в площта на земеделската земя и структура на културите

Данните за площите на земеделската земя и структурата на културите ясно показват накъде отива българското земеделие. Оставям на читателите да оценят промените след 1989 г. до 2007 г. Ще коментирам онова, което е станало след приемането ни в ЕС.
Продължава да намалява земята, предназначена за земеделско производство. Основателен е въпросът къде е отишла? Добре е да се видят околностите на големите градове, магистралите, самозалесилите се площи с видове от богатата фауна на горската растителност.
Увеличава се обработваемата площ, но тя никога няма да достигне размера преди промените. Продължават да намаляват трайните насаждения - овощни и лозови. Увеличени са площите за производство на зърно (хлебно и фуражно) и на маслодайни семена. Тези две групи култури заемат вече повече площ отпреди промените. От посочените площи с маслодайни и индустриални култури - 11 484 дка, слънчогледът заема 8513 дка, а рапицата 2259 дка. Общо двете култури заемат 94% от площта на групата. Като махнем от последните площи угарите, то зърнените и маслодайните заемат 92%. Силно са намалели площите с тютюн и памук, а други са изчезнали - лен, коноп, цвекло.
Зеленчуците, варивата и семейните градини, след като са намалели два пъти, са се стабилизирали на около 900 000 дка. Фуражните култури, като са намалели 9 пъти, сега заемат 1 млн. дка. Тази група участваше в спазване на правилен сеитбооборот. Сега ЕС ни задължава колко процента бобови култури да засяваме. След 2006 г. се появи нова група - угари. Не съм сигурен, че тези, които са подали данните, и онези, които са ги приели, вярват, че тези площи съществуват. Но няма кой да провери и да види, че тук има спекула.
Какви са промените в производството на растениевъдна продукция?
* Хлебното и фуражното зърно е увеличено от 4,6 млн. т през 2006 г. и с известни колебания в зависимост от климатичните условия вече надхвърля 9 млн. т и се изравнява с количествата, получавани преди промените.
* Бум в производството на маслодайни семена.
* Продължават да намаляват произведените зеленчуци. Особено голям е спадът при картофите, доматите, пипера и др. 
* Увеличават се плодовете и десертното грозде, но и те не задоволяват нуждите, поради което се налага внос.
* Тютюнът е намалял от 41 хил. на 20 хил. т.
През последните години се наложихме като сериозен износител на зърно - над 6 млн. т, и на маслодайни семена - над 1,5 млн. т. Реално се превърнахме в суровинен придатък на ЕС (около 70% от износа) и на съседни страни. Тази тенденция продължава да се развива и утвърждава. Не е ли парадоксално да изнасяме слънчогледово семе за Турция и оттам да внасяме слънчогледово олио, да изнасяме зърно и да внасяме огромни количества месо и мляко и техните производни?
Трагично е състоянието на животновъдството. В края на миналия и началото на този век специалистите определяха животновъдството като катастрофирало. От 1989 до 2006 г. броят на различните видове и категории животни (с изключение на козите) и птици е намалял от два до шест пъти. В резултат на което рязко е намаляло производството на мляко, месо и яйца (Таблица 2).

Таблица 2
Производство на животновъдни продукти

Положението продължава да бъде тревожно. И за периода 2007-2015 г. броят на животните и продукцията от тях продължават да намаляват. Има увеличение само на биволите и биволското мляко, но те заемат по-малко от 1% както от броя, така и от продукцията от едрия рогат добитък. За разглеждания период млякото е намаляло с 26%, овчето - с 33%, а козето - с 60%. Намаляват кравите за мляко от 361 000 (2006 г.) на 280 000, но намалява и млякото. Логиката налага друго. Средната млечност от крава се задържа повече от 30 г. в рамките на 3600-3700 л. Общото количество месо също намалява, но за сметка на червените меса - свинско, овче, козе и говеждо, тъй като птичето се запазва на едно ниво. Ето един парадокс - червените меса, взети заедно, през 2015 г., са по-малко от птичето. Друг факт, който предизвиква недоумение, е, че годишното производство на говеждо месо, изчислено на една крава, е едва 54 кг. Произвеждали сме 180, а страните от Европа - 240 кг. Причини - клането на телета скоро след отелването и сивата икономика. Но кой да види това?! Буди недоумение и обстоятелството, че кравите за месо са повече от 70 000, а говеждото месо намалява.
Друг показател (икономически), който характеризира състоянието на животновъдството, е неговият дял в брутния доход от отрасъл земеделие. За 2015 г. съотношението растениевъдство към животновъдство е 71 към 29%. НСИ сочи, че през 2016 г. животновъдството е намалило своя дял на 26%. Изчислен към брутната стойност на отрасъл селско стопанство, този процент е още по-нисък. В миналото животновъдството е осигурявало 50% от общия доход на отрасъл земеделие. Посочените числа и проценти потвърждават оценката, че животновъдството е катастрофирало. Те също обясняват огромните количества внос (въпреки ниската консумация) на животновъдни продукти, зеленчуци и плодове. Ще посоча само няколко числа за вноса през 2015 г.: свинско месо - 110 000 т, птиче месо - 103 000 т, говеждо - 20 000 т. Валутното салдо за животновъдството е отрицателно и надхвърля 450 млн. лв. За плодовете и зеленчуците е 70 млн. лв.
През последните години брутната добавена стойност на отрасъла се задържа на едно ниво - около 3 млрд. лв., но за 2016 г. НСИ сочи, че тя е с 6,6% по-малка в сравнение с предходната година. Как ще се увеличи брутният доход и брутната добавена стойност, когато изнасяме суровини, а внасяме хранителни стоки с висока добавена стойност? Явно е, че българската земя не ни храни.
Много пъти земеделието е обявявано за приоритет, но никога това не е ставало. За 10 години членство в ЕС то се утвърди като производител на суровини за износ. Не един път е ставало дума, че законите, които се отнасят за земеделието, се нуждаят от коренна промяна, а не от козметични поправки. Като капак на всичко това МЗХ сключи договор с адвокатска кантора, която срещу 385 000 лв. (без ДДС) да изработи Кодекс на поземлените отношения. Той трябва да обедини и унифицира съществуващите закони и подзаконови наредби и правилници. Тогавашният министър на земеделието и храните Десислава Танева и нейният заместник Свилен Костов прокламираха интензивно тази дейност и говореха, че това ще стане до средата на ноември 2016 г. По-късно се разбра, че срокът е бил 15.01.2017 г., но и той не е спазен. Дни преди разпускането на парламента и оставката на правителството кодексът пожарно е бил обсъждан от голяма група специалисти. Даден е срок за обсъждане и предложения до 19 май 2017 г. За грешния подход на тази дейност в. ДУМА писа още на 31.08.2016 г. Явно обаче въпросът е бил да се похарчат едни пари. 
В земеделието ежегодните субсидии вече надхвърлят 2 млрд. лв., но обществото не е усетило полза от тези огромни суми. Те стимулират главно производството на зърно и маслодайни семена, които изнасяме, и обогатяват крупните арендатори, непроизвеждащи животновъдни продукти, плодове и зеленчуци.
На 19.01.2017 г. по БНТ Десислава Танева каза, че за първи път МЗХ е намалило субсидиите на едрите земеделски производители. Каква е истината? До 300 дка еднакви субсидии получават и дребните, и едрите фермери. За едрите, които имат право да получат субсидии повече от 150 000 евро, сумата надвишаваща този размер, се намалява с 5%. ЕС ни предложи схема, по която за сумата от 150-200 хил. намалението да бъде 20%, от 200-250 хил. - 40%, от 250-300 хил. - 70%. Всеки може да си направи сметка колко са "ощетени" едрите фермери. Бълха ги е ухапала. Виден наш аграрник нарече тези думи на Танева демагогия. Има и по-точна дума, която се въздържам да употребя.
Надявам се по време на предизборната кампания, а и след вота, проблемите и възможностите на земеделието да бъдат обект на сериозна дискусия и конкретна програма. Това ще е от полза за всички.

duma.bg

Въто Христов

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител