Непознатият Мартен Фуркад

Мария Котомина от Sports.ru представя най-добрия биатлонист в момента, в светлина, в която не го познавате и без нито една дума за скандалите с руснака Логинов. За повечето хора, които гледат биатлон само по телевизията, Мартен Фуркад е известен като изключителен състезател, безспорен наследник на трона след епохата на легендарния Бьорндален, с пословична ексцентричност. Той обича да закача съперниците, да измисля разни акробатични номера пред камерите и да дава провокативни интервюта. Въпреки това в съвременния спорт е трудно да се намери толкова интересна и многообразна личност като Мартен. Сурова младост Мартен е роден в 7-хилядното гранично градче Сере в Пиринеите, Югозападна Франция. Той е средният от трима братя в каталунското семейство. Баща му Марсел е бил треньор по плуване, а след това планински водач (какъвто е и днес), майката е лекар – логопед. Момчетата обичали хокея, но да се возят до спортната секция от селцето лагон, където живеело семейството, било трудно и заради това ги насочили към ските. След това, по примера на големия си брат, Мартен започва да тренира биатлон. Общото увлечение по биатлона сближило Симон и Мартен, които дотогава живеели – по думите на баща им – „като куче и котка”. Ученикът Мартен даже последвал брат си в Алпите, но бързо се върнал у дома, защото не успял да се справи с живота далеч от семейството. Скоро отново му се наложило да напусне родния дом: на 16 години Мартен бил поканен да живее, учи и тренира в националния ски център в Преманон (департамент Юра в Алпите). Именно в Преманон той започва да работи със Стефан Бутие и Франк Бадю, оръжейниците на националния отбор на Франция, които по-късно му стават треньори по стрелба. Всички говорели за Мартен като за възпитан, любознателен и мотивиран юноша. „През цялото време си повтарях, че се намирам на 800 километра от дома и не съм тук, за да се размотавам насам-натам”. Малко след това изкарва високопланинската военна школа в Шамони и след нейното завършване започва атаката му на върховете в световния биатлон. Първият успех Мартен се появява на старт за Световната купа през 2008 г., когато е на 19 години. Неговата първа победа е на щафетата в Йостерсунд, в която е последен пост и на финалната линия хвърля щеките си от радост. Два месеца по-късно, през февруари 2010 г., той сензационно печели сребърния олимпийски медал в масовия старт. Това става пред очите на неговите родители, които идват във Ванкувър, за да подкрепят своите синове. Успехът се обръща на драма: по-големият брат Симон не може да повярва, че Мартен го е изпреварил, него – тогавашният фаворит. На церемонията по награждаването Симон плаче, а Мартен се опитва да не показва радостта си. На братята им трябва повече от година, за да свикнат с новата ситуация, в която Мартен все по-често завършва преди Симон. Неговият перфекционизъм Мартен обича биатлона („аз не работя, аз задоволявам своята страст”) и му се отдава на 100% („когато вече не мога да се посвещавам на 100% в спорта, ще се оттегля”). Неговият подход е постоянното търсене и отстраняване на грешките, както и подобряване на резултатите всеки следващ сезон. В стрелбата целта му е 95-96% успеваемост („това би било изключително постижение”), която той смята за таван за биатлонистите. В програмата си за физическа подготовка най-интересно за Мартен е на какво е способно неговото тяло, заради което той постоянно увеличава границите на физическите възможности. „Човешкото тяло няма предел”, категоричен е той. Следващото предизвикателство пред Фуркад е да спечели „големия шлем” на СП в Хохфилцен (четири златни медала в индивидуалните старове). Година по-рано в Осло не му достига съвсем малко – един пропуск повече от норвежеца Йоханес Бьо. Неговият приятел Луи Абер казва, че Мартен има професионална деформация: всичко трябва да е максимално ефективно. Той си спомня, че по време на една ваканция на Хаваите Мартен се отказва от всички екстремни забавление, защото той е отишъл там, „за да възстанови силите си”. Освен това е гений на организацията: неговият тренировъчен план е разписан за година напред и той се старае да не оставя нищо на случая. Ефективният тайм-мениджмънт позволява на Фуркад не само да свърши много неща покрай спорта, но така остава време и за творчество и общуване в интернет. Популярността във Франция Независимо от впечатляващите си успехи, в родината той все още не е популярен толкова, колкото заслужава. След игрите в Сочи той става по-известен във Франция, но неговата популярност е несравнима с тази на най-добрите футболисти, ръгбисти, баскетболисти или тенисисти. Вече няколко години подред френския телевизионен гигант "Евроспорт” номинира Фуркад за наградата „спортист на годината” и всеки път Мартен се оказва на крачка от успеха. През 2014 година, когато по всички критерии той трябваше да я спечели, му попречи състезателят на овчарски скок Рено Лавийени, подобрил рекорда на легендарния Бубка (6,16). През 2016 година Мартен е изпреварен от джудиста Теди Ринер, който печели злато в Рио. Редакцията на „Евроспорт” сама признава тази несправедливост и се надява, че с чисто сърце ще връчи трофея на Мартен през 2017 г. Неговото ДНК Мартен често повтаря, че „духът на състезанието е записан в неговото ДНК”. Също така в това ДНК освен дух има и мутация на гена HFE, който отговаря за метаболизма на жлезите. Ако Мартен имаше хомозиготна мутация (на двете хромозоми), той щеше да е тежко болен човек и нямаше да може да се занимава със спорт. Но тъй като мутацията е хетерозиготна (едната хромозома е мутирала, а другата е нормална), тази комбинация води към естествено подобрение на параметрите на кръвта, която може да пренася повече кислород. През 2013 година в доклад пред сенатска комисия на тема допинг Мартен заявява: „Всеки човек има уникален генетичен набор. Що се отнася до мен, мутацията на гена HFE по рождение подобрява метаболизма на жлезите в организма ми, което ме приближава до горната граница на стандарта, наложен от WADA. Но завишените физиологически показатели са един от признаците на великите спортисти”. Рафаел Поаре казва за него „Мартен Фукркад е гладиатор, който умее да прави идеално шоу”. Мартин знае, че публиката идва за спектакъла и когато побеждава дава воля на емоциите. Семейството С Елен се запознава в ски секцията, когато той е на 13, а тя на 14. На 20 години, по думите на бившия му треньор Зигфрид Мазе, Мартен спешно си тръгва за дома от Вилар де Лан, където национаният отбор е базиран по онова време, „по лични причини” и даже искал да смени биатлона с триатлон. Всичко завършва с това, че Мартен се връща, а Елен идва при него във Вилар де Лан и започва работа като детска учителка. През 2015 година им се роди дъщеря Манон. Пред една от германските телевизии Мартен говори за чувството да си родител: „Не мислех, че ще е толкова силно”. Сега той рядко се разделя със семеството си за по-дълъг период от време. Те редовно идват при него по време на състезания, а ако не са заедно вечер се събират в скайпа. Ски бягане с малката Манон. Съдейки по всичко бащинството се харесва на Фуркад и през март се очаква раждането на второто дете в семейството. Заради това Мартен даже е готов да пропусне последните стартове за Световната купа, ако вече е убеден в поредната си победа. Интернет зависимост Мартен е рядък случай сред великите спортисти, които не само имат профили в социалните мрежи, но и активно общуват с феновете си в интернет. Той има профили във Facebook, Instagram, ВКонтакте и Twitter, които редовно обновява със снимка или кратък коментар. Любимата му социална мрежа е Twitter, в която има повече от 150 000 последователи. Наскоро започна да си общува с феновете и чрез лайфове във Facebook, които се старае да анонсира. Колонката в „Екип” Фуркад има време и за писане (вижте пасажа за тайм-мениджмънта). Веднага след Олимпийските игри в Сочи той започва да пише в своя колонка в L’Equipe. Те излизат всеки месец и са на различни теми – за популярността, болката, страстта към спорта, свободното време на спортистите, комерсиализацията на спорта и т.н. В колонката той обявява и че ще става баща. Миналата пролет Фуркад се изяви и в поетичния жанр на юбилейнбите страници на L’Equipe. Поемата му се казваше „Аз те искам” и завършва с думите „ако ще ти изменя, то ще само с твоята телевизия”. Неговите снимки Дългогодишното приятелство с известния френски оператор и бивш биатлонист Алексис Бефом му помага да се превърне в много добър фотограф. Обикновено снима с айфон: Най-добрият модел се оказва той самият: Феновете на Фуркад също му пращат фото-поздрави: "Най-добрият фен! Моите фенове са луди:)" – коментира Мартен тази снимка. "Боята се мие лесно, така че понито не е пострадало” – отговарят авторите на снимката. Рекламни договори Общите приходи на Фуркад от спонсорските му договори са за няколко милиона евро. Неговите главни партньори са: Somfy (дограми), BMW, Rossignol, Adidas, MGEN (френско застрахователно дружество), Julbo. Мартен се старае да не се лакоми за нови партньори, за да не „размива” имиджа си, но веднъж подписал, влага максимални усилия в изпълнението на поетите ангажименти. Вече се е снимал в няколко красиви реклами на MGEN и BMW, участва в разработването на очила за Julbo Aero, рекламира новата линия градски дрехи на Rossignol. Активен гражданин Той се интересува от широк кръг въпроси извън кариерата си. През 2014 г. Мартен използва профилите си в социалните мрежи, за да събира средства за френското поделение на UNICEF, което се бори срещу епидемията от Ебола сред африканските деца. Мартен обявява, че ще удвои със собствени средства сумата, която бъде събрана до края на годината. Преди година беше записал обръщение към руските фенове на биатлона по случай един от климатичните конгреси, в което заявява, че е „невъзможно да се бяга на ски под дъжд” и е нужно да се борим с глобалното затопляне. В социалните мрежи си позволява и политически изказвания: там изрази удивлението и разочарованието от избора на Тръмп за президент на САЩ, а след това се пошегува с предварителните избори във Франция. Самият Фуркад се определя като дилетант в политиката и казва, че тя го изтощава. Но сфера, в която никак не е уместно да го наречем дилетант, е неговата упорита борба с допинга. През 2014 г. Мартен дава голямо интервю, в което споделя мнението си по въпросите на допинга, и след това не отстъпва от позициите си нито с крачка. Той смята, че допингът е престъпление в света на спорта, кражба и крадецът трябва да си плати за щетите, носейки далеч по-сериозно наказание от досега налаганите. Обществената активност на Фуркад може да му осигури политическа кариера. Наскоро L’Equipe публикува статия, в която се говори за перспективите след края на кариерата си в биатлона Фуркад да стане министър на спорта. От своя страна Мартен е скептичен към подобно предложение: „Имам много идеи, но се страхувам, че ще е много трудно да ги реализирам в живота”. P.S. Свежо филмче от Rossignol Фото: Профилите на Мартен Фуркад в Twitter и Facebook

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_646835.html

Свързани новини: