Връхлетялата ни като изненадващ януарски сняг тема за машинното гласуване заслужава и трезва преценка. Отвъд клишетата, емоциите и въображаемите предимства.

 

Гласоподаването с компютър (устройство), наричано популярно машина за гласуване, е невъобразимо скъпо забавление по начина, предписан от Изборния кодекс. Той дава право на всеки гласуващ да избере как да подаде своя глас – традиционно, с хартиена бюлетина, или като дигитален запис, съпроводен с хартиен отрязък за евентуално ръчно контролно преброяване. Каква би била цената на дигиталния глас можем приблизително да пресметнем, като погледнем числата от използването на 500 устройства на последните президентски избори. С устройство са подадени 46 000 и 57 000 бюлетини, съответно на първи и втори тур.

 

Очевидно дори и при гласуването с устройство е по-лесно да направиш избор между двама, за разлика от избора между 22 опции на първия тур. На първия тур средно 97 избиратели са посегнали към монитора в една секция, а на втория малко повече – 115. Ще използвам в оценката по-долу кръглото число 100 бюлетини на устройство, въпреки че в реалното гласуване числото ще е вероятно по-малко. Просто броят на секциите с регистрирани двуцифрено число избиратели е поне хиляда, а вероятността да се гласува с устройство в такава секция клони към нула по много причини, които заслужават отделен анализ. Ако на парламентарните избори монтираме във всяка от 12 300 секции подобни устройства и средната им натовареност е като на президентските избори, бихме могли да очакваме в оптимистична прогноза един милион електронно подадени бюлетини. И тъй като най-ниската споменавана цена на наем на устройствата с обслужването им ще бъде поне 30 млн. лв., всяка дигитално отчетна бюлетина ще струва само едни допълнителни 30 лева. Ако бях на мястото на парламентаристите с икономически профил, бих настоявал всеки избирател, пожелал си технологичен разкош, да заплати от джоба си такса участие, равна на цената “удоволствие”.

 

Устройство във всяка секция означава и че такова трябва да има например в посолството в Сеул. Там на президентските избори са подадени 31 бюлетини. В чужбина бюлетината е “опростена”. Няма кандидати, няма и преференции. Преброяването по партии ще отнеме десет минути, попълването на протокола други двадесет. Кому е нужно устройство и за какво? Но със сигурност ще трябва да се командирова обслужващ оператор. Някой все пак трябва да монтира и провери машината и да гарантира безпроблемното нейно ползване. Цената на всеки машинно подаден глас в конкретната секция ще бъде астрономическа. Обичайно правило е устройства да се ползват в секции, в които гласуват няколко хиляди избиратели. Такива секции у нас просто няма.

 

Преди седмица министърът на вътрешните работи на Кралство Нидерландия Роланд Пластерк обяви, че за разлика от последните десетина години на предстоящите на 15 март парламентарни избори в кралството всички бюлетини ще се подават само на хартия и ще се броят ръчно. Холандската бюлетина е освен това най-сложната, която съм виждал. Нещо като справочник от двадесетина страници, в който можете да ползвате и преференция на една от страниците. Макар и крайна, мярката е единствено възможната, за да се предотвратят опити чрез киберпрестъпления да се фалшифицират изборните резултати. Решението едва ли се нуждае от коментар.

 

И тъй като използваните у нас до този момент устройства се внасят точно от Холандия, няма как да не стигнем до очевидния въпрос – кой ще сертифицира устройствата едно по едно и какви гаранции ще бъде в състояние да даде за безпроблемната им работа. От откъслечно цитираните в медиите мнения, в частност от компетентните отдели на ДАНС – изпълнител на подобна задача – в сроковете, свързани с изборния ден, не само у нас няма, а по принцип не може да има.

 

Да не би на някого да му е хрумнало, че е хубаво хем да има избори, хем да няма изборен резултат? И усърдно да мъти водата, в която плуват рибките, тоест всички ние?