Александрина Пендачанска: Невъзможното “ние”

Искаш ли да изненадаме всички и да си говорим само за опера? (въздишка) Искам, но няма как. Някой друг път. Можеш ли да ми обясниш защо Радан и Христо трябва непременно да са заедно? Хайде да излезем от емоциите и да рационализираме. Защото в момента има една насъбрана енергия – още от протестите през 2013 - и едно очакване у всички нормално мислещи хора, които искат да видят тази държава върната към себе си, към държавността. За съжаление, ние сме в един процес на разпад от много време - и разпадане на държавността. Истината е, че държавата не може да продължава да функционира по този начин, хората не се чувстват защитени, няма равенство пред закона; целта на политическите формации в крайна сметка трябва да бъде да слушат хората, които застават зад тях и да оправдават доверието им, а това може да се случи само през избори. Затова е необходимо на тези избори за не се разпилява тази енергия – и Радан и Христо да си стиснат ръцете. Иначе рискуваме не само да не успеят да влязат в парламента, а да пропилеят... ...Поредния или последния шанс на дясното? Не е последен, никога няма последен шанс. Животът нито започва, нито свършва с нас. Прекалено много битки обаче сме загубили, прекалено примиренчески се държим и затова смятам, че целите трябва да бъдат много по-големи от това да успяваме да идентифицираме собственото си политическо тяло. Много по-важно в момента да се гледа общият интерес. Не ме интересува интересът на една или друга партия. Интересува ме интересът на хората, които застават зад тези партии, които са в крайна сметка всички нормално мислещи хора в България. “Нова Република” е имплицитно дясноконсервативна. Защо задължително пришиваш Христо вдясно? Той може да не иска да е десен – дори ми се струва, ако съм разгадал правилно, че на моменти е по-ляволиберален и от, да речем, Херман Шулце-Делич. Аз, за разлика от много други хора, смятам, че не е необходимо тези хора да бъдат непременно само в дясноконсервативното поле на политическия спектър - тъй като и без друго в България този въпрос никога не беше решен. Нито дясното е “дясно”, нито лявото е “ляво”. И тук не става въпрос за политически цели, а за оцеляване. Оцеляване на държавността и възстановяване на държавността. В този смисъл съм съгласна напълно с Христо Иванов, че тя няма цвят. Корупцията няма цвят, във всички управления досега в тези почти 30 години имаше корупция - въпросът е, че трябва да се въстанови правовата държава, в която законът е еднакъв за всички и всички са равни пред закона. Никой човек в България не се чувства сигурен в своето положение, независимо дали беден или богат, независимо дали известен или неизвестен. И трябва да се знае, че сегашната система създава чудовища. Дали ще ги наречем “Цацаров” или ще ги наречем “Филчев”, няма значение. Те са продукт на една система, която очевидно не функционира. Тя си функционира много добре - въпросът е в чий интерес. Функционира интересът на мафията. Държавата не защитава своите граждани. За да преодолеем това, не трябва да мислим в посока “дясно/ляво” непременно, или в цветове - трябва да има едно общо обединение на всички като нас. Аз още 2013 година го казах, по време на протестите - с мафията или против мафията. Тук става въпрос за живот и смърт. От другата страна имаме външнополитическата тема, която е “с Русия или с Европа”; с тоталитарните режими или със свободния свят. Това са двете разделителни линии. Никакви други не слагам между хората. Всичко това е чудесно, но някак те абстрахира от основната ти тема за обединението. На рудиментарно ниво, между Радан и Христо има разделителна линия - може да е пунктир, така да се каже, но все пак я има, - между консервативното и (по-скоро) либералното. Ти как схващаш тези две категории? Има консервативно и либерално, разбира се, но аз смятам, че това е вторичен въпрос. Отново влизаме в идеологически води, във въпроси, които не са толкова належащи на този етап. Хората тук не са бедни, защото има мафия. Защото не е гарантирано правото на човек да работи почтено и да изкарва пари и да трупа богатство, и да създава благоденствие за себе си и семейството си, околните си и за държавата - със своя труд. Няма справедливост, реално не функционира правото. Свидетели сме на това как хората биват пребивани и убивани на улицата, и след това няма наказание. Това означава, че няма държава. Никой не е застрахован срещу това някой да му люсне два шамара, да го фрасне и да го убие. Никой. Нито един от нас. А в същото време това създава не само чувство за несигурност, това съзадава невъзможност човек да се развива нормално. Изобщо да живее с чувството за нормалност и желание да създава благоденствие. Ние в момента изобщо не сме на това ниво. Ние сме в някакво много по-първично ниво. Хубаво, но темата ти беше “Радан и Христо заедно” – и затова се опитах да очертая тази вече невъзможност по линията “консервативно/либерално”. Мога и философски: ти искаш един вид да “ожениш” хипотетичното съгласие у Хераклит за неговото критично отношение (което си е антиномия), или, в най-лошия случай, да синтезираш противоположности, по хегелиански. Но да приемем, че е възможно: защо, априори, смяташ, че системната промяна би се случила чрез обединението на точно тези две формации? Защото те, до този момент, са единствените, които са устояли на корупционния натиск. Сред тези хора няма мафиоти. Те всичките са почтени хора. И затова този пунктир, както казваш, между консервативното и либералното, всъщност би могъл да бъде напълно изтрит и премахнат. Заради тяхната по-голяма обща цел, която и двете формации споделят – а хората и от двете страни, техните съмишленици, техните членове и техните симпатизанти, това са хора, които не желаят да се примирят с мафиотизирането на България. И това са единствените две формации, на които аз вярвам, и които са доказали в тези години с действията си, с всичките си позиции, със своето поведение и с всичко, което представляват, че те стоят от моята страна на барикадата. Т.е. против мафията. Хайде и малко конкретика. “Нова Република” покани Христо да отидат заедно на избори - и Христо каза “не”. Ерго, твоето “Христо, Радане” не би ли трябвало да е само “Христо”? Със серия въпросителни и удивителни? Разбирам, че “Да, България” е нова формация, току-що сформирана, че тя има нужда да определи своята идентичност и да се докаже чрез избори. Както всяко младо, живо същество, то има нужда първо да премине през своя идентификационен процес, да се намери. Само че, за съжаление, в момента няма време за политическите идентификационни проблеми на нито една партия. Просто няма време за това. Защото енергията, за съжаление, вече е на ръба на изчерпването, и защото трябва да се използва този първичен подем, заряд, който го има в момента. Аз не съм видяла – поправи ме, ако бъркам - нито една партия, която е влязла в парламента и след това, особено пък с 10-12 депутата, от които в крайна сметка нищо не зависи, след това да ги е направила 50. Процесът тече в обратната посока. Дясното, един вид, пак се атомизира? Да. През цялото време казваш “ние, ние”. Кои сме “ние”? Или пък кои сте “вие”? В крайна сметка смятам, че “ние” сме повечето. Хората, които не взимат подкупи. Хората, които живеят почтено. “Повечето”?! Come on. Да. И в един текст, който написах през юни 2013, казах точно това. Че в крайна сметка във всички партии, включително и в най-корумпираните, има някакви единици хора, които се опитват да стоят на позицията на някаква почтеност. Абсолютно съм убедена. Аз вярвам, че изконно човек е почтен и добър. Т.е. вярваш, че има нещо като “групова психология на честността”, която пак ще остане непредставена във властта? Да. Смятам също, че трябва да се търси най-широка възможна подкрепа от всички страни и обединяване единствено на принципа кой иска да събори тази разпадната и разпадаща се система. Защото тя компрометира духа на всички нас. И духа на нашия свободен живот. Защото сега позицията на почтеност остава маргинална, тя е позицията на губещия човек, сякаш достатъчно глупав, за да не участва и той в общото корумпиране. А това не е така. Обърната е пирамидата. Хората са изконно почтени. Онзи ден четох едно изследване на Харвард по повод лъжата. Кога човек лъже? Само при положение, че няма друг изход. Говоря за нормално развития психично човек. Кога човек краде? Или когато няма друга възможност, или когато всички около него крадат - и той реално няма как да успее, освен ако не стане един от останалите, един от системата. Ти иначе излгеждаш loser - изглеждаш глупав, загубен и тъп. А ти си просто почтен. И аз вярвам, че повечето хора, огромното мнозинство, са такива. Не искат да дават подкупи, не искат да живеят непочтенно, не искат да не спазват правилата, но системата е толкова корумпирана, че не ти дава възможност да живееш почтено. Това е абсолютното ми убеждение. Изглеждаш и звучиш, сякаш си изгубила смеха си, а аз помня една по-лъчезарна Джиджи преди време. Какво стана междувременно? Краят на благия смях? Като метод на себепрочистване? И/или истинска тревога? Смехът ми е престанал да бъде такъв, какъвто ти си го спомняш. Все по-често вече е породен от сарказъм. Сардоничен, по-скоро. Да. Защото нашето поколение не успя да се справи. Защото мафиотската система беше заложена по този начин още при първите избори, с Великото народно събрание, с конституцията, защото не преживяхме катарзис, защото никога нещата не бяха казани такива, каквито са, защото никой не поиска прошка. Аз смятам, че всеки заслужава прошка, но само при условие, че е осъзнал вината си и че е изпитал разкаяние. Т.е. попаднахме в капана на кръговата причинност. Ние останахме да съществуваме и да живеем в същата поквара. Реално в България в нито един момент не е имало пречистване - просто преминахме от една мерзост в друга мерзост. От мерзостта на привидността на комунизма, в мерзостта на една псевдо-демокрация. Защото живеем с едни привидни отношения на правова държава – между гражданите и държавата, между самите членове на това общество. Ние никога не успяхме да сключим помежду си функциониращ обществен договор, с който да гарантираме реално произтичащи последствия в случаите, когато бива нарушен. Всъщност правовият ред, който гарантира правата и задълженията на всички. Да живееш почтено е право на човека. И това право продължава да бъде погазвано. По-скоро задължение, по кантиански, ако позволиш. Да. Но представяш ли си в какъв свят се намираме, ако се налага да правим подобни определения? Задължение е, разбира се, но стремежът към щастие е право на всеки човек и без съмнение човек е по-щастлив, когато е почтен. Това не е ли малко наивистична “космогония”? Наивистична е, защото се оказва невъзможно. Особено тук. И да, в реалността няма идеални варианти. Няма една идеална държава, която е успяла да постигне съвършено устройство. Затова и степените на благоденствие и щастие са различни. Освен платоновата република? (смях) Виж, ние не сме имали всичкото това време като развитите европейски страни – уви, ние тръгнахме с един счупен крак, че и в грешната посока. И то точно защото не разказахме истината за комунизма. Ние не посмяхме да преживеем катарзис. Смятам, че това е една от причините за никога неслучилото се щастие в тази благословена територия, която имаме късмета да наричаме Родина, но нямаме волята да направим добро място за живеене. Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_646994.html

Свързани новини: