Не (,) мога повече!

Тя: - На дивана ми има животно. Пораснало е там. Сляло се е с шарките, впило се е в дунапрена, облакътило е възглавниците, обменило е материя с дамаската. Искам да го вдигна с все цялата мебел и да го разбия в земята. Жал ми е. За дивана. Той: - Толкова е хубаво да съм си вкъщи. Спокойно ми е. Тя е в стаята. Тихо е. Ако има нужда от мен ще ми каже. Явно всичко е наред. Тя: - Разговорите ни са се превърнали в списъци – списък за магазина, списък за пътуване, списък за аптеката. Аз цялата съм един списък с булети. Нищо друго не го интересува. Той: - Да живеят списъците! Нищо не съм забравил, нищо не съм объркал. Тя е щастлива и спокойна! Тя: - Как е възможно да се вдетинява толкова, докато си играе с детето? Та той е неврастеник! Не мога да му имам никакво доверие. Той: - Толкова ми е забавно да играя с малкия. Давам всичко от себе си. Тя ни гледа. Не показва нищо, но съм сигурен, че в очите й изглеждам страхотен баща. Тя: - Може да прекара с часове на телефона или компютъра. Няма търпение да приспи детето. Няма желание да говори с мен. Аз съм по-скучна от телефон с бутони. Той: - Ядосаха ме в работата. Идва ми да крещя и блъскам. Не мога дори да й разкажа. Тя си има достатъчно проблеми покрай детето, само аз й липсвам. Добре, че е тази игра, да не мисля поне малко. Тя: - Детето заприличва все повече на него. Прави нещата точно толкова нескопосано и мудно. Не мога да понеса всичко, което ме дразни да е двойно. Карам се на детето, а всъщност крещя на баща му. Той: - Защо му се кара сега? Толкова му е тъжно личицето. Гадно ми е, по-добре на мен да вика. Тя: - Искам време за нас. За нас. За нас Той: - Искам време за нас. Ако й кажа, ще реши, че не обичам детето Тя: - Изкрещях му всичко накуп. Тръшна вратата и излезе. Не мога повече! Той: - Защо очаква да се сетя за всички тези неща сам? Нали затова всяка свободна минута съм вкъщи, до нея! Да ми каже какво иска! Никога не знам кое е правилно и кое не. Тя: - Върна се с роза и билети за кино. Не можах да спра да плача. Толкова е хубаво! Той: - Донесох й цвете, а тя избухна в рев. Защо плаче пък сега? Никакви цветя повече. Явно се е обидила, че минавам толкова тънко. Ще я водя на спа, на басейн, на почивка... Тя: - Всяка събота и неделя пътуваме някъде. Хотели, спа, басейни. Уморих се. Искам да си останем вкъщи един ден поне. Не мога повече! Той: - Това ли било! Защо не ми е казала по-рано? Всеки уикенд сме някъде. Тя си крие ентусиазма, но аз знам, че е щастлива. Вече съм измислил следващата дестинация. Мога и много повече! Статията на Ина Зарева препечатваме от блога "Мама Нинджа" на Мария Пеева.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_646983.html

Свързани новини: