Един Бял дом, в който не е ясно кой за какво отговаря

В началото на януари председателят на Камарата на представителите Пол Райън се срещна по въпроса за данъчната реформа с представители на новоизбрания президент. Присъстваха бъдещият главен стратег и старши съветник Стивън К. Банън, бъдещият началник на кабинета Райнс Прибъс, бъдещият старши съветник Джаред Къшнър, бъдещият съветник Келиан Конуей и бъдещият старши съветник по политическите въпроси Стивън Милър. В началото на срещата Райън многозначително попитал: "Кой отговаря?" Мълчание. Това продължава да е правилният въпрос. Бивши служители, които са добре запознати с работата на президентската институция, описват екипа на Тръмп в Белия дом като структура с претрупан връх, с пет-шест властови центъра и почти никаква вертикалност. "Желанието да си голяма клечка взема превес над всякакво чувство за екипност. Това ще доведе до нефункционалност, разпиляност, нелоялност и изтичане на информация", каза опитен републиканец. Тръмп е управлявал семейна фирма, но никога голяма организация. Нито пък е виждал такава организация като служител. "Тръмп не е в състояние да оцени значението на смислена командна структура и процес на вземане на решения. Напротив, инстинктите му вместо това се насочват към множество малки властови центрове с поощряване на агресивно съревнование за спечелване на благосклонността му", каза друг бивш официален представител. Това изглежда е динамиката, която се наблюдава в политически токшоута през уикенда. Те по традиция са местата, където администрацията общува с медиите и политическите елити (чиято религия посвещава неделните сутрини на боговете на политиката, скандала и същината). Представителите на Тръмп обаче явно се целят в различна публика: публика от един човек, който може да ги потупа по гърба в Туитър. Целта, както показа Милър през уикенда, не е да убеждаваш или дори да обясняваш. Тя е убедено да се повтарят най-абсурдните или необосновани твърдения на Тръмп от изминалата седмица. Веднъж става дума за решаващите за резултатите от изборите измами с гласоподаватели в щата Ню Хемпшър (за които няма никакви доказателства). Следващия уикенд може да е за вредите от ваксинирането или за това, че върховният съдия Антънин Скалия е бил убит (и двете теми са били повдигани от Тръмп в миналото). Главната задача на представителите на Тръмп е да повтарят "алтернативните факти" на Тръмп с нетрепващ глас. За мен (и за всеки друг човек извън Белия дом) е трудно да се разбере какво точно са случва в Западното крило. Изтичанията на информация може да дават изкривена картина. В този случай обаче те бяха ужасно много, очевидно от най-високите нива. И до едно разкриват управленска структура и култура, в които най-висша цел не е да се проявява компетентност или творчество, а да се проявява лоялност, или по-точно подмазвачество. Философията на съревноваващите се властови центрове наистина причинява страшна дисфункция, разпиляност, нелоялност и изтичания на информация. Проваленият и плашещ указ на Тръмп за имиграцията е веществено доказателство номер 1. Сега обаче Съветът за национална сигурност изглежда няма никаква представа какви са му целите, абсолютно е деморализиран и се опитва да проумее каква е американската политика от президентските туитове. Истинският СНС бе лошо отслабен от действията на съветника за национална сигурност, а изглежда, че Банън създава СНС в сянка в услуга на добре развития си националистичен дневен ред. Президентът може и да вирее в условия на хаос, но не и президентството. Един президент има нужда от сътрудници, които честно да му подават информация и анализи, а не се състезават за благосклонността му. Това може дори да включва коригиране на грешни инстинкти на президента. Винаги ще има съперничещи си властови центрове в Западното крило. Белият дом обаче работи най-добре, когато има, по думите на бивш служител в Белия дом, "силен началник на кабинета, упълномощен от президента да упражнява абсолютен контрол над цялата логистика, процесите на вземане на решения и изпълнението им. Той може да има колкото си иска съветници, но докато един човек няма пълен контрол над процеса, ще цари хаос." Какво значи да имаме президент, който толкова държи да го харесват и е толкова чувствителен към пренебрежително отношение? От работата си в Белия дом при управлението на Джордж У. Буш си спомням информационните материали, които старши служителите получаваха преди международни посещения. Те винаги включваха подробен личностен профил на чуждестранните лидери. Другите разузнавания сигурно се подготвят по същия начин. Дали импулсивните (и може би невъздържани) реакции на Тръмп не се манипулират от врагове и съюзници, било да го успокоят или да предизвикат гнева му? По някаква причина Тръмп вижда полза да е заобиколен от безредие и разпад. До момента това е допринесло за създаването на относително дребни и самопредизвикани кризи. Как обаче стоят нещата с големите, които се предизвикват от неспирния поток от събития? Президентът ще се изправи пред изключително сложни предизвикателства, на които трябва да се реагира в реално време, без възможност за повторения. Ще може ли президентът да действа мигновено, въз основа на най-добрата информация и най-добрите съвети? Мълчание. По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/edin-byal-dom-v-koito-ne-e-yasno-koi-za-kakvo-otgovarya-news260160.html

Свързани новини: