- Доц. Банов, след поредицата от празници, включително Св. Валентин, как да закърпим бюджета си и коя е основната причина българинът да не се справя финансово от заплата до заплата?

- Искам да започна малко по-отдалече. Зимните месеци са най-тежки, но имаме най-много разходи през декември. По принцип българинът винаги има някакви резерви, но още през декември така се охарчваме, че изпомпваме всичките си финансови запаси. Като прибавим и празниците, които допълнително смъкват от бюджета ни, оставаме съвсем без пари. Февруари също не е лек. Знаете, че тогава са големите сметки - за ток и парно. Празнуването на Свети Валентин пък струва на българина около 100 лева. Например вечерята в ресторант ни излиза най-малко 50 лева. Като добавите и подарък за около 30-40 лева и такси, за да се приберем до вкъщи, са си около 100 лева разходи за един ден. Българите сме най-бедни в целия Европейски съюз. Затова ми се е набила една страница на сп. „Нюзуик“ от 1973 година. Когато Ирландия влезе в ЕС, имаше една снимка, която изобразяваше просяк с протегната ръка за помощ. Коментарът беше: “Ирландия, най-бедната от богатите“. Общо взето, и ние сега сме в такова положение. Уж сме в клуба на богатите, но сме най-бедни.

- Кои са най-големите грешки, които допускаме като потребители? Като че ли въпреки изтънелия ни джоб не се отказваме да празнуваме?

- Наистина не се отказваме от празниците. Българинът не умее да си прави сметката, винаги харчи повече, отколкото получава и може да си позволи. Обичаме да се показваме. За нас е характерно, че сме бедни, но горди. Забележете колко скъпи коли има у нас по улиците. Това е заложено в народопсихологията на българина - може да живее в панелка в „Люлин“, но трябва да кара мерцедес. Това е един омагьосан кръг.

- Можем ли все пак да спазваме някакви съвети, за да разпределяме добре бюджета си?

- В Германия например домакините си водят бележки за всеки разход. Мога да дам няколко прости съвета. Когато отивате в магазин, пазарувайте с кошница, а не с количка. Причината е, че в един момент тя натежава и спираме с покупките. Друго правило от учебника по маркетинг е, че всички най-скъпи стоки са поставени на рафтовете така, че да са ни точно пред очите. Те са поставени в зависимост от средния ръст на българската домакиня. Най-отдолу винаги са евтините стоки. Така че скъпите продукти са пред очите ни. Другият съвет е никога да не пазаруваме с детето. Най-скъпо струващите лакомства са точно пред касите и очите на детето и то няма как да не ги забележи. Голяма грешка е да пазаруваш в хипермаркет. Има един закон в икономиката - че предлагането предизвиква търсенето. Затова е по-добре да пазарувате в малките квартални магазинчета, където стоките са по-ограничени и няма голямо предлагане. Добре е да пазарувате по списък - напишете си предварително какво ще купувате. Не на последно място - пращайте да пазарува този, който е най-икономичен и купува само най- необходимото.

- Къде сме ние по отношение на цените на храните в сравнение с други европейски страни?

- Общо взето, сме на европейско ниво, няма кой знае какви разлики. Но преди време направих едно сравнение. През 2013 година средната заплата в Германия беше 3256 евро. С тези пари там можеш да си купиш 542 кутии цигари. У нас средната заплата тогава беше 828 лева, като с тези пари можем да си купим 152 кутии цигари от същата марка. Така че цените ни, общо взето, гонят европейското ниво, но заплатите са с драстична разлика. В Кьолн например студентският купон струва 4,50 евро и с него можеш да си позволиш топъл обяд в ресторант. У нас този купон е 1,50, но никъде не можете да намерите ресторант с обедно меню за тези пари. Ето това е разликата.

- Някои ви наричат джакпот изследовател. Кажете какъв е шансът да спечелим от тотото и как ще коментирате феномена „леля Гошка”?

- Изчислявал съм, че шансът да спечелим от тотото е приблизително 1: 13 милиона. Ако джакпотът е 13 милиона лева, а фишът е 1 лев, то трябва да пуснете 13 милиона фиша, за да имате всички комбинации. А и ако някой друг е пуснал фиш със същата печеливша комбинация, то печалбата ще се раздели на две. Така ще сте похарчили 13 милиона лева, а ще получите само 6,5 милиона лева.

- Лесно ли е обаче да управляваме толкова много пари?

- Никак не е лесно. Дори имам един материал за грешките на първия тото милионер у нас, който е от Русе. Той фалира, губи цялото си имущество. Остана му само една лада, която си купи с част от парите. Направено е изследване, което показва, че тези, които печелят от тотото, и то във Великобритания и в Америка, пропиляват имуществото си, пропиват се, започват да харчат пари по леки жени.

- Защо се стига до това?

- Защото парите са голямо изкушение. Има три наркотика в живота - пари, красиви жени и властта. И когато имаш определен бюджет, да речем от 800 лева на месец, знаеш, че разполагаш само с толкова пари и водиш нормален живот. Когато обаче имаш много пари, започваш да харчиш неразумно. Това е свързано с една-единствена цел - да покажем колко сме велики.

- Излиза, че харченето на милиони не е никак лесна работа?

- Точно така. Големите пари се движат по съвсем други закони. Ще ви дам пример. Ако искате да купите 200 000 акции за 20 милиона, вие веднага ще раздвижите борсата и акциите ще скочат. Ако купите обаче 20 акции, борсата дори няма да ви усети.

- Живее ли все пак по-добре българинът през последните няколко години, можем ли да си позволим повече неща?

- По мое наблюдение българинът в момента е притиснат много повече до стената, отколкото в миналото. И причината не е само в ниските доходи. В днешно време-имаме един куп неотложни разходи. Например децата вече нямат униформи, както преди години. Така сме задължени да купуваме дрехи по последна мода. Това е още един задължителен разход за родителите. Друг разход е техниката. Всеки иска да си купи нова кола, за да не се срамува пред съседите. Също така едва ли не е задължително детето ни да е с последен модел телефон. Това разклаща бюджета ни. Да не говорим, че поскъпването на билета за градски транспорт принуди много хора да се качат отново на колите си, което предизвика задръствания, а и замърсява въздуха. Холандско изследване преди време пък показа, че сме много по-нещастни дори от хората в Тимбукту. Има основен закон в икономиката - че всеки е най-добър съдник за своето собствено благоденствие.

Визитка:

Роден е през 1972 г.

Завършил е „Счетоводство и контрол“ в УНСС

Работил е 4 години в БНБ

Преподава „Държавни финанси” от 1990 година досега

Специализирал е в Германската централна банка, Френската централна банка и „Финансови услуги“ в Европейската комисия

Има специализации в Щатите, Южна Корея и редица европейски страни