„История с Мечо, с патоци и с Лиса..." на проф. Герджиков излиза днес

Ново луксозно издание с твърди корици на римуваната приказка „История с Мечо, с патоци и с Лиса – история, дето съвсем ще ви слиса" излиза на пазара от издателство от "Сиела". Автор на творбата е служебният премиер проф. Огнян Герджиков, който освен известен преподавател, юрист и политик е и талантлив автор.  С книгата си той кани малчуганите на смело приключение с едно палаво мече! „Ако искате децата ви да бъдат умни, четете им приказки. Ако искате да бъдат много умни, четете им много приказки”, твърди Алберт Айнщайн. От "Сиела" изрично уточняват, че работата по преиздаването на книгата е започнала още в средата на 2016 година. Книжката с детски стихове е подходяща за деца до 6-годишна възраст. Тя е илюстрирана от художника Румен Статков. "Имало едно време едно невероятно непослушно мече, което избягало от вкъщи и попаднало в беда… Но приятел в нужда се познава и цялата гора се втурва на помощ. Приключенията на Мечо, Лиса, Овньо-витороги, Зайо и мама Мецана ще ви разсмеят от сърце, а между шегите и закачките е скрито вълшебното послание – приятелството побеждава премеждията и неволите", пишат от издателството.  Огнян Герджиков е завършил право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт „Макс Планк“. През 2001 г. е избран за председател на 39-то Народно събрание, а в началото на 2017 г. оглавява служебно правителство на Република България.  Ето и откъс от „История с Мечо, с патоци и с Лиса – история, дето съвсем ще ви слиса": Имала мама Мецана Син хубавец и юнак. Китната горска поляна Ласкаво мами го пак. Палав е малкият син. Впуска се в луда игра. И не усети самин Как е в гъста гора. Всеки ще каже: „Голяма беда Нашето мече сега сполетя.“ Ала мечочето има глава, Само че с бръмбари пълна е тя. Почеса си Мечо главата и рече: – От днеска голям съм и тръгвам далече. Искам да видя широкия свят, Пълен със хубост и с тайни богат. И ето го Мечо, върви през гората, Излиза от нея, прецапва реката И вижда отсреща път дълъг, широк. За жалост, пред пътя – ров твърде дълбок. Но Мечо е смел и не се колебае, Макар че да скача, той много знае. Засила се Мечо, да скочи опитва, Изглежда ще литне, но само политва И пада във рова надолу дълбоко. Отгоре небето остава високо. – Олеле, мамо! – изплака Мечокът. – Постигна ме участ, ужасно жестока. Започва да охка, да пъшка, да стене. „Дали има толкоз нещастен кат мене?“ – Си мисли Мечокът, нагоре поглежда, Където на патенце човка съглежда.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_647365.html

Свързани новини: