Секретна грама на американското посолство в София от 26 юни 2009 г. на тогавашния посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни, засекретена от нейния заместник Александър Караянис, показва, че Юри Бюрер Тавание, постоянен съветник по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК в София, всъщност е информатор на американското посолство в София (Цялата грама можете да видите ТУК). Оттам доносите му стигат до Централното разузнавателно управление на САЩ, военното разузнаване, министерството на правосъдието на САЩ, ФБР, държавния секретар на САЩ и посланика на САЩ към ЕС.

Посланик Макълдауни прави изричното уточнение в грамата, че самоличността на информатора трябва да остане в пълна тайна. От документа е видно, че след изписването на Юри Бюрер Тавание е добавен гриф “строго поверително”. От написаното се разбира още, че “съветникът” на ЕК в София не за първи път донася подробности за настроенията на високопоставени представители на държавите, членки на ЕС, спрямо България. От секретния документ става пределно ясно, че към средата на 2009 г. Тавание е бил противник на прекратяването на мониторинговия механизъм спрямо България и Румъния, което по план е трябвало да се случи в началото на 2010 година.

Началната страница на секретната грама, съдържаща доноса на Юри Тавание.

Грамата на Макълдауни показва, че обект на доноси се оказват както български официални представители, така и тогавашният холандски външен министър и днешен първи заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс. Пред американските дипломати Юри Бюрер Тавание е изразил възмущение от усилията на тогавашния главен прокурор Борис Велчев и на тогавашния министър по европейските въпроси Гергана Паси мониторингът над страната ни да отпадне, както е било по план – в края на третата година от членството на България в ЕС.

Първият и вторият човек в дипломатическата мисия на САЩ в България в началото на 2009 г. са били сред малцината, които са знаели за намерението на тогавашния холандски първи дипломат Франс Тимерманс – на България и на Румъния да се отнеме правото на глас при вземането на решения в Европейския съюз, както и че предстоящото председателство на Швеция (през втората половина на 2009 г. – бел. ред.) нямало да допусне отпадане на мониторинговия механизъм над двете държави от Балканите в края на годината.

Информаторът Тавание изтъква, че острият тон на мониторинговите доклади и замразяването на европейското финансиране са “работещи” средства за натиск върху българските власти. През 2009 г. Брюксел замрази временно плащанията за България по европейските фондове, за което очевидно е допринесъл именно Юри Тавание.

От коментар на посланик Макълдауни в края на грамата става ясно, че Тавание е силно фрустриран от българските власти, а по време на беседата изразил съжаление за незаслуженото присъединяване на България към Европейския съюз, както и подчертавал, че дълго време след членството на страната ни и това на Румъния европейската общност няма да се разширява.
Броени дни след срещата на Макълдауни с Тавание посланикът на САЩ напуска България, последвана почти незабавно и от заместника си Караянис. Тавание остава.

Осем години след изготвянето на секретната грама “информаторът съветник” продължава да е в София, което обяснява и защо имиджът на страната ни продължава да е толкова негативен както в Брюксел, така и във Вашингтон. Печеливши от присъствието на Тавание в Представителството на ЕК в София се оказват само подсъдими и обвиняеми български олигарси, които са готови да инженерстват дори хибридни партийни коалиции, само и само да не получат справедливо правосъдие от почти унищоженото, благодарение и на усилията на Юри Бюрер Тавание, родно правосъдие.

Но очевидно компрометираният с близостта си до обвиняемия олигарх Иво Прокопиев еврочиновник вече усеща, че софийските му доноси са контрапродуктивни и вредят на авторитета на Европейската комисия. Разкритията на „Уикилийкс“ за „двойствената роля“, която официален представител на ЕС е изпълнявал в София, трудно биха останали без последствия и вероятно заради това Тавание вече е започнал да си търси “подходяща” работа в Брюксел.

Изключително важен е въпросът защо сайтът “Биволъ”, който активно работи с "Уикилийкс", спестява „случайно” на българската аудитория доносничеството на Тавание и не пише нищо по въпроса.

Профилът на информатора

Холандецът Юри Бюрер Тавание, който още от студентската скамейка в Университета в Амстердам не крие своята неприязън към историческото минало на Източна Европа и особено към Русия, от средата на 2008 г. е назначен за съветник по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) на Европейската комисия в София.

С установяването си в България през 2001 г. Тавание започва активно да сътрудничи с изграждащите се по това време структури от неправителствени организации, финансирани през фондовете на ментора на неолибералния американски модел за света – мултимилиардера Джордж Сорос. Тавание смесва професионалния живот с личния. През 2004 г. сключва брак с журналистка от кръга на прясно забогателия по това време наследник на кръга “Агнешките главички” разградски издател и бъдещ (обвиняем) олигарх – Иво Прокопиев. Едва ли е случаен фактът, че съпругата на Юри Тавание – Яна, напуска седмичника “Капитал”, за да стане част от Българския хелзинкски комитет и личен съветник на председателя Красимир Кънев.  

Професионалният път на вече разделеното семейство Тавание – да служи на общи кукловоди, продължава и до днес. Яна Йорданова-Бюрер Тавание работи в неправителствена организация, която се е заела да пропагандира дейностите и да чисти имиджа на Фондация “Америка за България”, компрометирала се заради финансирането на поръчкови медии и зависими от олигарси и политици НПО-та. А Юри Тавание пък активно съдейства на въпросните олигарси и техните марионетки да останат недосегаеми от правосъдието, а България да продължи да бъде третирана като “втора категория” членка на ЕС посредством отказа за присъединяването на страната към Шенген и продължаващия унизителен мониторингов механизъм.

Той бе наложен над България и Румъния с присъединяването на двете държави към Европейския съюз през 2007 г. и трябваше да е с продължителност от три години. Факт е, че преди десет години организираната престъпност все още се чувстваше далеч по-недосегаема, а поръчковите убийства не спираха. Въпреки очевидния напредък вече десета година София и Букурещ са подложени на унизителни проверки и назидателни доклади, формално идващи от Брюксел, а реално списвани от марионетки на местни олигархични мрежи, служещи от своя страна като инструмент за преследване на геостратегическите цели на чужди за ЕС държави, служби и интереси.

Как един Тавание съдейства за неприемането на България в Шенген

„Това, че отделни държави още не приемат, че България е готова да се присъедини към Шенген, означава, че тези технически критерии започват да се комплицират с политически и други критерии.” Това коментира при неотдавнашната си визита в Германия президентът Румен Радев.

Много точно държавният глава отбеляза, че няма как България ефективно да защитава външните граници на Европейския съюз, ако няма достъп до визовата информационна система. Изглежда визията на Румен Радев, че българската външна политика трябва да се “кове” в София, не е била само инструмент за трупане на национално самочувствие в периода на предизборната надпревара, а осъзната цел на новия президент.

Мигрантската криза от последните 2-3 години, която в най-голяма степен засегна именно Германия, отново постави въпроса за отложеното членство на България и Румъния в Шенген.

Оказа се, че страната ни пази в пъти по-добре границите на ЕС спрямо съседна Гърция, която е пълноправен член на Шенгенското пространство, но отделни държави членки продължават да отказват даването на “зелена” светлина. Основната пречка пред окончателното “падане” на европейските граници за двете балкански държави е обстоятелството, че ако това се случи, Брюксел ще бъде принуден да отмени унизителния и вече неефективен мониторингов механизъм над София и Букурещ. А това не се вписва в плановете както на правителствата на няколко европейски държави, така и на задкулисни кръгове, които, преследвайки своите геостратегически цели, са идеална възможност за група криминални приватизатори на прехода у нас и техните наследници да избегнат наказателно преследване за деянията си.

Обективно погледнато, ролята на Механизма за сътрудничество в последните три-четири години се изроди в инструмент за реализиране на вътрешнополитически цели, лобистки интереси и властови амбиции, за което вина имат бюрократите в комисията. Конкретно по отношение на България проблемът е, че т.нар. мониторингови доклади, които европейските комисари приемат формално всяка последна сряда на януари, всъщност се пишат до голяма степен по доноси в няколко софийски офиса, общото между които е обвързаността им с група олигарси.

Краткият мандат на бившия правосъден министър Христо Иванов силно компрометира смисъла на мониторинговия механизъм и позитивната роля, която той имаше по отношение на реформирането на правоохранителните институции у нас в първите две-три години от членството на страната в ЕС.

Желанието на Иванов на всяка цена да получи контрол върху държавното обвинение, по подобие на овладените Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд, освен че освети ролята му на доносник срещу интересите на страната, доведе до изобличаването и на друг ключов проводник на интересите на подсъдими и обвиняеми български олигарси на възможно най-високо ниво – представителството на Европейската комисия в София.

А именно Юри Бюрер Тавание, съветник по Механизма за сътрудничество и оценка на ЕК у нас.

Първите му визити в София са свързани именно в качеството му на програмен мениджър по проекти. Още в далечната 2001 г. в София Тавание се запознава с Ленко Ленков, който тогава представлява интересите на американска фондация, чийто наследник днес е фондация “Америка за България”. В продължение на две години и половина Тавание работи с български неправителствени организации като “Отворено общество” и Български хелзинкски комитет, финансирани именно от фондовете на Сорос.

Покрай работата си с трупащите капацитет НПО-та холандецът Тавание става чест гост на сбирки, пикници, обеди и вечери с току-що натрупалите от криминална приватизация милиони бъдещи наследници на олигархичния кръг “Агнешките главички”, начело с “назначения” милионер – олигарха Иво Прокопиев, днес подсъдим за приватизацията на 33% от електроразпределителното дружество ЕВН.

През май 2008 г. Юри Бюрер Тавание получава ключово назначение – става постоянен съветник към Представителството на ЕК в София. В това си качество той придружава всички експертни мисии на европейски чиновници, които се провеждат регулярно в София. Отговаря за изготвянето на “черновата” на самия мониторингов доклад, като за съдържанието му ползва анализите на неправителствените организации у нас.

Едва ли е обикновено стечение на обстоятелствата, че стартирането на Механизма за сътрудничество и проверка съвпада с увеличението на финансирането на проекти за изграждане на капацитет на НПО-та в съдебната власт, начело с компрометирания Съюз на съдиите в България и Българския институт за правни инициативи, ръководен до средата на 2014 г. от Христо Иванов. Донорите на двете, както и на още десетина по-малки организации в сектора, не са европейски, а предимно американски фондове и фондации.

И докато холандецът списва с помощта на доноси на лобисти на родни олигарси докладите на Брюксел в/за София, българската половинка на фамилия Тавание започва работа в Българския хелзинкски комитет. Така се получава, че Яна Тавание организира, а Юри Тавание участва в годишните гей паради по софийските улици.

Източници: https://trud.bg/юри-тавание-съветникът-на-конци/

                   https://trud.bg/юри-тавание-доносник-на-цру/