В политическата игра, в която попадат Русия и Европа след Февруарската революция през 1917 г., най-ефективно работят болшевиките.

Бацилът на революцията

След разпада на СССР и края на съветската епоха, отношението към Ленин се промени рязко. Самият той е основател на Съветската държава, да не забавяме. Световното преклонение беше заменено с яростни обвинения във всички смъртни грехове. При това го хулеха за това, за което преди го възхваляваха.

Едно от най-разпространените обвинения към вожда на социалистическата революция е, че Ленин уж бил действал по заповед на немското разузнаване и с немски пари.

“Ленин е бил докаран в Русия с помощта на немците в пломбиран вагон, за да съсипе държавата”, – такива думи по отношение на развенчания вожд могат да се чуят от 1990 г. и до днес.

Но обвинителите много често въобще не знаят що е то “пломбиран вагон”. Най-подготвените обвинители цитират думите на Уинстън Чърчил, който казва, че немците са докарали Ленин в Русия в изолиран вагон, като “бацила на чумата”.

Каква е истината.

Е ли “пломбираният вагон” доказателство, че Ленин е работил за германското разузнаване?

Нежеланият “възвращенец”

След победата на Февруарската революция в Русия новата власт дава на всички политемигранти, намиращи се в чужбина, право да се върнат в Русия. Това се отнасяло и за лидерите на болшевиките, включително и за Ленин.

Но съществувал голям проблем, който се наричал Първа световна война. Съвсем не било лесно да се премине през изровената от траншеи Европа, за да успее руският емигрант да се добере до Русия.

Временното правителство казвало “Война до победен край” и искало в Русия да се върнат тези хора, които споделят идеята им.

Всички знаели за негативното отношение на Ленин и болшевиките към войната – позицията им не била тайна през 1914 г. Точно затова Временното правителство, без да забранява, тихичко и кротичко, не искало да помогне на лидерите на болшевиките да се върнат в Русия.

“Черният списък на пацифистите”

Всичко това било зорко наблюдавано от другите държави, които участвали в Първата световна война, и които защитавали собствените си интереси чрез войната. За Англия и Франция било важно да се запази Русия като съюзник. Германия имала интерес Русия да излезе от войната.

Т.е. европейските държави се отнасяли към руските политици в зависимост от техните възгледи за войната.

Тези, които подкрепяли лозунга “Война до победен край”, се връщали в Русия през Англия, откъдето поемали към Архангелск, Мурмарнск или по Скандинавския път. Имало постоянна опасност от немски подводници и пътническите кораби се движели с охрана от военни британски кораби, всичко се контролирало от британското адмиралтейство, министерството на външните работи и полицията.

Именно такъв маршрут се обмислял първоначално за намиращия се по онова време в Швейцария лидер на болшевиките.

Но много скоро станало ясно, че този път е обречен – британските спецслужби отрязали от раз тези руски емигранти, които не подкрепяли продължаването на войната.

Нещо повече, спецслужбите на Англия имали “черен списък на най-опасните пацифисти“, които трябвало да бъдат арестувани.

Именно затова на път за Русия във Великобритания бил арестуван един от основателите и главен теоретик на партията на есерите Виктор Чернов. В Русия това предизвикало буря от негодувание. След намесата на Временното правителство есерът бил освободен и изпратен в Родината.

Германският вариант

Пред болшевиките отново се изправил вечният въпрос “Какво да се прави?”

Първи издигнал идеята за завръщане в Русия чрез Германия НЕ Ленин, а неговият непримирим противник, меншевикът Юлий Мартов. Това се случило на събрание на емигрантите в Берн. Ленин първоначално бил скептично настроен към идеята на Мартов: пътуване през територията на вражеска държава съвсем не бил добър вариант.

Но времето вървяло, призивите за помощ от Временното правителство така и си оставали без отговор, а пътят през Великобритания  завършвал с арест. Само немският Генерален щаб изразил желание да помогне на “пацифистите”. И в това няма нищо странно – в същите тези дни британският флот под флага си извозвал в Русия всички привърженици на идеята за война до победен край. Немците пък искали точно обратното. Европейските държави много внимателно и съвсем целенасочено се опитвали да се възползват от Русия за свои цели…

В тази ситуация Ленин се обърнал към секретариата на Швейцарската социал-демократическа партия Фриц Платен с молба да започне преговори с посланика на Германия в Швейцария Ромберг за преминаването на руски емигранти през територията на държавата.

Деветте условия на Ленин

Германия била готова да пусне руснаците, но емигрантите, колкото и това да било странно за германците, поставили условия:

“Условия за преминаването на руските емигранти през Германия

1. Аз, Фриц Платен, съпровождам на пълна своя отговорност и на свой риск вагона с политическите емигранти и бежанци, завръщащи се през Германия в Русия.
2. Общуването с германските власти и чиновници ще води само и единствено Платен. Без негово разрешение никой няма право да влиза във вагона.
3. На вагона да му бъде признато правото на екстериториалност. Нито при влизането в Германия, нито при излизането от нея не може да се извършва никаква паспортна или пътническа проверка.
4. Пътниците ще бъдат приети във вагона независимо от техните възгледи за войната или мира.
5. Платен се задължава да снабди пътниците с железопътни билети на нормални цени.
6. Влакът, по възможност, да не спира. Никой не трябва нито по собствено желание, нито след заповед да напуска вагона. Не трябва да има никакво задържане по пътя, ако то не е крайно необходимо по технически причини.
7. Разрешението за предоставянето на влака да бъде на базата на обмен на германски или австрийски военнопленници или интернирани от Русия.
8. Посредникът и пътниците поемат върху себе си отговорността персонално и в частен порядък изпълнението на т. 7.
9. Най-възможно е преминаване от швейцарската граница през шведската, защото това е технически изпълнимо”.
10.  

Тези условия били приети от немската страна, след което решението за пътуването било взето.

„Пътешествието“ от Цюрих до Петроград

Пътуването не било секретно. В обявения ден за тръгване, 9 април, на гарата в Цюрих се били събрали както 32-та пътници, така и техните изпращачи, сред които имало и такива, които не одобрявали пътуването. Дори се стигнало до размяната на нелицеприятни реплики.

В 15:10 часа местно време 32-та емигранти излезли от Цюрих и стигнали до граничната гара Готтмаденген. Там те минали в пломбиран вагон, който се придружавал от двама германски офицери от Генералния Щаб.

Вагонът не бил напълно изолиран от външния свят. “Нашите три врати са пломбирани, четвъртата, задната врата, се отваряше свободно, така че аз и офицерите имахме възможност да излизаме от вагона. Най-близкото до тази врата купе беше предоставено на двамата съпровождащи офицери. На пода имаше поставена една черта с тебешир. Тя отделяше неутралната зона – територията, която заемаха немците, от една страна, а от друга – територията, в която бяха разположени руснаците…Върховното командване заповяда на своите упълномощени да предотвратяват какъвто и да е контакт между руснаците и немските граждани. Строгите правила действаха и в самия вагон. Пътниците строго се придържаха към договореното споразумение”, – това е написал в спомените си Фриц Платен.

Както било уговорено, влакът с емигрантите максимално бързо стигнал до гара Засниц, където пътниците се качили на парахода “Кралица Виктория” и се отправили към Швеция. През Швеция, а после през Финландия Ленин и съратниците му стигнали до Русия, пристигайки на Финландската гара в Петроград на 16 април 1917 година.

„Който не е с нас, той е шпионин“

Интересно е това – “пломбираният вагон” започнал да се споменава като “доказателство” за работата на Ленин с немското разузнаване доста по-късно, от юли 1917 г., когато конфликтът между болшевиките и Временното правителство достигнал точката си на кипене. Едва тогава срещу лидерите на болшевиките е заведено съдебно дело по обвинение в шпионаж.

Обвинението, между другото, за онзи период било напълно типично и в стила на епохата. По онова време обвинявали в шпионаж всички политически противници. Руският революционер Николай Суханов, който се промъкнал при меншевиките и впоследствие станал жертва на сталинските репресии, пише: “Освен болшевиките, всички малко или много забелязани интернационалисти пряко или косвено бяха обвинени, че служат на немците или че общуват с германските власти. Лично аз се превърнах в любима мишена и започнаха да ме наричат “любим на немското сърце” или “високо ценен от немците”. Едва ли не ежедневно получавах писма от столицата, от провинцията и армията, в които ме съветваха или заплашваха, а в други писма направо ме питаха: “Кажи колко взе?”

Но през април 1917 г., да повторя, Временното правителство не е повдигало никакви обвинения срещу Ленин, а причините и обстоятелствата около пристигането си през Германия болшевиките изложили пред Съвета в Петроград (където имало най-малко на брой болшевики), а дадените обяснения били сметнати за напълно удовлетворяващи.

Главното, за което днес нищо не казват, е следното – в прословутият “пломбиран вагон” Ленин не е бил сам. Малко по-късно в същите “пломбирани вагони” през територията на Германия в Русия пристигат руски емигранти още два пъти, при това вагоните били пълни не с болшевики, а с меншевики, есери, анархо-комунисти и представители на други политически сили, които отхвърляли лозунга “Война до победен край”.

300 руски политици преминали през Германия с подобни “пломбирани вагони”.

И тези ли 300 руснаци са били немски агенти?

Ако да, то тогава излиза, че тези, които са минали през Великобритания, са служили на британската корона, т.е. били са британски агенти.

Победата на болшевиките

Ако се гмурнем още по-дълбоко, то можем да стигнем и до следното безумно твърдение: че немският Генерален щаб през 1917 г. е бил бъкан до ушите с агенти на болшевиките. Защото същият този “пломбиран вагон” на Ленин „съдействал“ не само за победата на болшевиките в Русия, но „съдействал“ и за краха на Германската Империя в резултат на революцията, водеща сила в която били немските идейни съратници на Ленин.

Работата била къде-къде по-проста.

През пролетта на 1917 г. различните политически сили си правели собствени стратегии и тактики, разчитайки на победа, възползвайки се от слабостта на другите политически сили. Апропо, това е древна политическа и житейска практика.

Победили в края на краищата болшевиките начело с Ленин, които се оказали по-умни от абсолютно всички останали.

Петя Паликрушева
news -front.info