Харчим средно по 403,08 лева на месец, а изкарваме по 441,77 лева. Така ни остават едва 40 лева за спестяване или за непредвидени разходи. Това показват изчисления на „Монитор“ на база последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за доходите, разходите и потреблението на домакинствата през четвъртото тримесечие на 2016 г.

Статистиката показва, че общият доход средно на човек от домакинството през последните четири месеца на миналата година е бил 1325 лева и е нараснал с около 5% спрямо същия период на 2015 г. В същото време разходът на един човек от семейството също се е увеличил с 4,1 на сто и вече възлиза на 1209 лева.

Отново най-много пари в семейния бюджет постъпват от месечната ни залата, която получаваме – почти 54%. На второ място се нареждат приходите пенсии – 28%, следвани от доходите от самостоятелна заетост – 5,9 на сто.

Традиционно

домакинствата дават най-много пари за храна

Цели 30% от парите, с които разполагат, ги оставят в хранителните магазини. На второ място се нареждат разходите за жилище, следвани от данъците и социалните осигуровки, които плащаме на държавата.

Интересен факт е, че според НСИ в края на миналата година разходите за храна и безалкохолни напитки намаляват с 1,3 пункта, а се увеличават средствата, които пръскаме за жилище – с 1,5 пункта.

376 лева е средната сума, която един човек е дал за храна

през последните три месеца на 2016 г. Сумата остава без промяна в сравнение със същите месеци на 2015 г. Това означава, че около 125 лева на месец профукваме, за да напълним хладилника.

Сметките ни за вода, електроенергия и отопление пък са скочили от 195 на 219 лева, която в проценти е ръст от почти 13 на сто.

С левче са паднали и разходите за транспорт

като в края на 2016 г. те са възлизали на 129 лв.

Най-много пък се увеличават разходите ни за здравеопазване. Така, оказва се, че ако в последното тримесечие на 2015 г. сме харчили за доктори и лекарства по 58 лева, то в края на миналата година този разходи са скочили на 67 лева, т.е. с 14,6%.

Повече пари от джоба са ни отивали и за алкохол и цигари. Там увеличението е от около 3 лева на годишна база.

С 6 на сто са поскъпнали и забавленията

ни като кино, театър и други дейности, за които българинът обича да харчи пари през свободното си време.

Статистиката сочи още, че потреблението на основните хранителни продукти средно на лице от домакинството не се променя съществено. По-значително обаче се е увеличила консумацията на зеленчуци – от 13,8 кг на 14,3 кг, и на плодове – от 11,1 кг на 11,5 килограма.

За сметка на това обаче българинът е започнал все по-рядко на трапезата си да слага прясно мляко. Ако в края на 2015 г. е пил по 4,7 литра мляко, то през 2016 г. количеството е паднало с половин литър. Без промяна остават бобът и сиренето, които редовно българинът поднася на семейството си.