2/3 от безработните българи търсят работа с помощта на роднини и приятели, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). В края на миналата година без препитание са били 214 900 нашенци, 158 100 от които са разчитали на връзки, за да намерят нова служба. Два пъти по-малко са хората, решили да намерят нов работодател чрез бюрото по труда. А явилите се на конкурс за свободна позиция са били едва 37 400 души. „Един човек търси работа по няколко канала“, уточняват от НСИ. Има и такива, които изобщо не търсят работа, признават от Агенцията по заетостта (АЗ). „Най-често това са трайно безработни, които вече са изгубили и трудовите си навици“, твърдят от АЗ.

Според националната статистика търсещите работа повече от 2 години са 81 100. За тях от социалното министерство предвиждат опреснителни курсове по различни професии и програма за ограмотяване. Освен това продължително безработните ще бъдат насочвани към специални ателиета за работа в бюрата по труда. Там търсещите работа ще се обучават да пишат автобиография и как да се държат на интервю. Трайно безработните в малките градове и села ще бъдат включени в схема за временна заетост, в която ще помагат с малки ремонти и поддръжка на дома на възрастните семейства.

И през тази година Агенцията по заетостта ще продължи мярка „Младежка гаранция“, при която се ангажира да намери работа на младежите до 4 месеца след като завършат училище или университет.

Данните на НСИ показват, че в последното тримесечие на 2016 г. 34 300 от безработните са търсили първата си работа. 16 900 пък са станали „клиенти“ на бюрата по труда, след като напуснали работа заради конфликт с шефа и колегите. Други 62 000 са останали без препитание след края на временна или сезонна заетост. Според статистиката в края на миналата година висшистите без работа са били повече от тези с основно или по-ниско образование. Близо 32 000 нашенци с тапия от ВУЗ са търсили реализация на трудовия пазар, докато безработните, учили до 8-и клас, са били над 22 000.