За българския енергиен сектор и актуалните политически неразбирии

Само след седмици идват избори и отново настъпи суматоха на предизборни приказки. И наддаването на политическата сергия придобива колосални размери във всички направления, като енергийният сектор не прави изключение. Всъщност, ако обективно липсва нещо в ситуацията, то това е реализмът – а реализъм на национално ниво – при това в рамките на общ национален поглед независимо от партийните различия - е повече от необходим. Така, докато в България незнайно защо за пореден път бяха пропиляни повече от две години без да имаме иначе обещаваната ни и залегнала в програмни документи нова енергийна стратегия, в някои държави (Турция, Унгария) не само се действа стратегически, но и фактически – това е особено валидно по отношение на нови мощности. Извън работата по конкретни ядрени проекти в Турция (Аккую) и планираните други дейности в това отношение (Синоп и Игнеада), само преди дни ЕК потвърди съгласието си с развитието на „ПАКШ-2“ в Унгария. Струва си специално да погледнем случая с Унгария, която също е страна-член на ЕС и която има своята роля при развитието на регионалния и европейски енергиен пазар. Чрез проекта „ПАКШ-2“ страната си обезпечава на стратегическо ниво нови национални базови мощности с дългосрочно значение и се позиционира много по-силно в дългосрочен план като фактор в европейския и регионален енергийни пазари, при това с ясна визия как енергийният й микс ще изглежда десетилетия напред. Обективно, Унгария и партньорите й следва да бъдат поздравени за този успех, който със сигурност струва на страната доста усилия по повод взаимоотношенията с европейските институции в последните три години и който се базира и на конкретни ангажименти на национално ниво (напр. за ясни стъпки относно обезпечаване на пазарната ликвидност чрез продажба на поне 30% от произвежданото в „ПАКШ-2“ електричество чрез борсата, ангажимент за начина на реинвестиране на печалбата и др.). Със заключението на Европейската комисия за утвърждаване на предприетите стъпки съгласно европейското законодателсвто и в контекста на анализите за наличие на държавна помощ „ПАКШ-2“ получи зелената светлина, която поставя не само проекта, но и Унгария в съвършено нова позиция.  За сравнение, това става във време, в което в България още въобще не е ясно как политиците си представят принципно развитието на енергийния сектор в неговата цялост – а да не говорим за липсата на актуална и конкретна визия относно ядрената енергетика. И нека да не се залъгваме – за пореден път подчертавам, че разработването и приемането на стратегия, независимо от същността на решенията, ще отнеме повече от година оттук нататък и то при най-добро стечение на обстоятелствата от организационен, административен и политически характер. Приемането на стратегия обаче въобще не е достатъчно – същностните действия по реализацията й ще бъдат не по-малко сложни. За това обаче е необходим политически консенсус – а политическите партии демонстрират принципни различия по особено важни въпроси. Поради тази причина едва ли скоро ще видим и ясна стратегическа визия – само че през това време и комшиите в Турция, и партньорите ни в ЕС се развиват, докато нашата политическа класа ни обрича на концептуален застой. И в крайна сметка причините за това, и въпросът за вината, нямат никакво значение – важен е този неизгоден за страната резултат. Многократно съм изразявал мнение, че ако не може да се приеме скоро нова енергийна стратегия, то поне политическата класа може да се обедини около няколко същностни приоритета, вкл. и относно неободимостта от нови мощности и подхода към тях от гледна точка на финансиране и цялостно развитие. Обединение между политическите сили в такъв контекст ще е предпоставка и за отстояване на националния интерес, вкл. и пред ЕК, така както го направи Унгария относно развитието на ПАКШ – 2. Да припомня, че това отстояване от унгарска страна включваше позиция не само за ролята на държавата по отношение на ядрения проект, но и ясно виждане за избрания партньор (РОСАТОМ). Работата с този партньор, който е с безспорен международен авторитет и опит, е отстоявана без да се обръща внимание на фалшиви политически идеологеми, доказали своята несъстоятелност, независимо, че някои от тях все още се разпространяват повече по инерция, отколкото с логически аргументи. На целия този фон има още две теми, които заслужават да бъдат споменати в изложения по-горе контекст – предстоящото председателство на Съвета на ЕС от страна на България през първата половина на 2018 и отношението към инвеститорите. Един от предварително анонсираните приоритети на българското председателство е свързан с енергетиката в контекста на Енергийния съюз. Така България ще бъде в чудната ситуация да предлага насоки за развитие на европейската енергийна политика докато политиците ни не са в състояние да формулират ясно и да се обединят около собствените ни национални приоритети. Паралелно с това, периодичните прояви на конфликт по принципни въпроси между големите инвеститори в енергетиката и българската държава са факт. За съжаление, развитието на тези конфликти е на ниво, при което реално не остана голям енергиен инвеститор, който да не е имал проблем с инвестицията си и/или с принципни свои взаимоотношения с държавните институции. За съжаление, в някои политически глави все още няма разлика между „лош“ и „чужд“ инвеститор. Резултатът – оттегляне на инвеститори, лош имидж и страдаща икономика. Така, докато някои страни от региона на ЮИЕ се позиционират активно с дългосрочни инвестиции напр. в ядрената област, и адекватното отношение към инвеститорите, и приемането на актуализирана енергийна стратегия в България бяха заменени с други „приоритети“ особено на парламентарно ниво в 43 Народно събрание – напр. със синхронизирана политически обоснована подялба на местата в експертни органи като КЕВР, с икономически немотивирано стимулиране на производството на ток от оборски тор или с безсмислени упражнения на тема „разследващи енергийни комисии“, безславно затънали в собствената си некомпетентност и др. и др. Изложеното по-горе за пореден път дава основание да се напомни на политиците ни, че ефектът от забавянето на същностните решения в енергийната област – а и не само там – е много по-голям от визията им, съвпадаща с потенциалния им четиригодишен мандат, която визия често е посветена и на абстрактни по своята същност цели; от днешна гледна точка тези цели следва да бъдат преосмислени през призмата и на реализма, и на необходимостта от бързо постигнат консенсус. Славчо Нейков е с 24 години непрекъснат стаж в енергийния сектор, вкл. и като комисар в енергийния регулатор, главен секретар на Министерство на енергетиката, експерт в Секретариата на Енергийната Харта в Брюксел, Директор на Секретариата на Енергийната Общност във Виена и др. От декември 2014 г. е председател на УС на Института за енергиен мениджмънт. Член е на борда на директорите на ЕВРОЕЛЕКТРИК (Eurelectric). Извън енергийния сектор е работил като прокурор и юрисконсулт. Г-н Нейков е завършил Юридическия факултет на Софийския университет; има също така и двегодишна специализация по международни икономически отношения, както и магистърска степен по европейска интеграция от Университета “Лимерик” в Ирландия.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_649281.html

Свързани новини: