На Запад Владимир Путин често е наричан националист, но в Русия подобна характеристика звучи двусмислено - както и самата дума "нация". В постсъветската политическа традиция национализмът е приравнен към ултрадесния радикализъм, чиито отношения с държавата се изчерпват почти изцяло с Наказателния кодекс и полицейските структури. При това основните политически сили, включително либералната опозиция, изобщо не оспорват ситуацията и също се отнасят към национализма като към нещо... неприлично. 

Идеята за законодателно оформление на "руската нация" в този смисъл може да стане напълно революционна, но съдейки по това, че работната група обяви фактически капитулация, националното строителство почти 25 г. след създаването на държавата в сегашния й вид така или иначе е закъсняло. 

 

Бурятите, воюващи за "руския свят"

Три години след смяната на властта в Украйна официална Русия и в реторика, и на практика обяви себе си за защитник на етническите руснаци. Словосъчетанието "руски свят" зазвуча от трибуни и телевизионни канали, но още тогава влезе в противоречие с по-привични на Москва етикети. 

С думата "руснак" може да бъде нарече и чеченец, т.е представител на мюсюлмански народ, а също и бурятите, будистите от Сибир. Традиционно те служат в танковите части на руската армия, много от тях участваха и във военните действия в Източна Украйна. И когато московската пропаганда разтръби, че в Донбас се води борба за руския език и култура, то някои попитаха язвително какво отношение може да имат бурятите към живеещите в Донбас? Те се молят на друг бог, говорят на друг език и дори по външен вид съвсем не приличат на руснаци. Какво тогава правят в украинските степи?

 

Националното строителство е прекратено отдавна

В първите години от съществуването си постсъветска Русия бе ангажирана с редица по-"земни" въпроси от този за изграждането на нация. Някои бяха заети с преразпределение на собствеността, други пък се учеха да живеят в катастрофална бедност, но на никой не му беше до "висши" дела.

Русия запази административното си устройство, важна част от което са и националните автономии. В тях господства етнокрацията, при която водещата нация заема повечето от ръководните длъжности, в училищата се изучава местния език и култура, а републиката има собствено знаме, химн и национална история. 

Така например са устроени Чечения и Татарстан, мюсюлманските Дагестан, Ингушетия и Башкортостан, будистките Калмикия и Тува, фино-угорските Мордовия, Удмуртия и още няколко други национални републики. Тяхното съществуване не позволява Русия да бъде определена като държава на руския етнос. Официалната реторика използва термина "многонационална държава", т.е. Русия е държава на всички етноси, които влизат в състава й. Именно на това ниво остана консолидацията на нацията през 1991 г. И вероятно на това ще остане винаги. 

 

Несъществуваща историческа общност

Трябва да се има в предвид, че и до днес в Русия се спазва съветската традиция за етнически смисъл на думата "нация". В СССР има известна инерция с думата "кръв", в който е влаган смисъл на етническа група. Всички народи, влизащи в състава на СССР обаче, са принадлежали към "съветския народ". Предполагало се е, че в онзи период етническите различия между хората в страната ще изчезнат. 

В годините на управление на Никита Хрушчов и Леонид Брежнев съветската пропаганда изнамери термина "нова историческа общност", предполагайки, че руснаци, украинци, грузинци и други не се отличават едни от други и принадлежат към нея. Несъстоятелността на тази теория се прояви в годините на Михаил Горбачов, когато "съветският народ" в Азербайджан и Армения започна истинска "междуетническа" война. Оказа се, че различията между нациите не е изчезнала, а съветските граждани са готови да се избиват едни други само заради принадлежността си към чужд етнос. 

На територията на Русия този проблем се прояви по-остро още през 1992 г., когато ингушите (мюсюлмани) и осетините (християни) започнаха кръвопролитие за малък регион в района на град Владикавказ. Отношенията между двата етноса остават напрегнати и до ден днешен, макар официално да имат равни права в своята страна - Русия. 

В днешно време междуетническите противоречия са туширани от силната централна власт. Очевидно Владимир Путин осъзнава ситуацията, Опитвайки се да обедини гражданите на Русия в "руска нация", той се сблъска с тези, които явно нямат нищо общо помежду си освен лоялността си към Москва. Вероятно сам по себе си Путин би искал да може да бъде националист, но такава нация, интересите на която той би искал да защитава, не съществува. Опитите да бъде "изобретена" пропаднаха и този път. 

 

Превод и редакция: Тереза Герова