Почти половината енергийни мощности у нас в риск заради нови екоизисквания

Близо 45 на сто от генериращите енергия мощности в България ще бъдат засегнати от предложението на Европейската комисия за затягане на изхвърляните от индустрията вредни вещества във въздуха, което ще залегне в документ за прилагане на най-добрите производствени практики. Това поставя под въпрос енергийната сигурност на страната, заяви зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков по време на организирана от КНСБ дискусия за регламента, който трябва да бъде одобрен на 28 април от специално създадена комисия на страните членки. В обсъждането се включиха и български евродепутати и представители на засегнатия от изискванията бизнес. България и още няколко държави от ЕС са против тежките мерки, предвидени за намаляване емисиите серни двуокиси, живак, азотни окиси и други от мощности над 50 МВ над 50 МВ, използващи въглища, биомаса, торф, течни и газообразни горива и отпадъци. Сред обсъжданите лимити например е ниво на сероочистване от 99% за нови мощности, което според българските експерти и представители на администрацията не може да бъде постигнато при горене на български въглища. По данни на синдикатите прекият ефект от новите мерки ще се изразява в отпадане от електроенергийната система на страната на 3-5 хил. мегавата базови мощности, загуба на около 33 хил. работни места във въгледобива и още над 120 хиляди – в свързани индустрии, стана ясно по време на форума. Според президента на КНСБ Пламен Димитров част от ограниченията ще засегнат поне седем индустрии като минната и въобще енергийната, металургичната, стъкларската, циментовата и други. Това по думите му може да доведе до пълен крах на въгледобивния отрасъл, режим на тока , което ще засегне предприятията и до структурен срив на обширни райони в България, Полша, Гърция, Германия и други страни от ЕС. Приемането на документа в настоящия му вид може да се определи като преломен момент за българската и европейската енергийни системи. Това би било изключително вредно за сигурността на енергийните доставки и за промишлената конкурентоспособност в Европа, смята Пламен Димитров. Според представителите на профсъюзите нито една европейска централа не може да покрие предлаганите норми за живак. По отношение на сероочистването и на азотния окис има няколко централи в ЕС, които могат да покрият изискванията, но останалите ще трябва да правят изключително големи инвестиции, посочва синдикатът. Срещу референтния документ се обяви и зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов Евродепутатът Георги Пирински припомни, че Европейска асоциация за въглища има вече изразена пред Брюксел позиция, че мерките ще навредят на промишлената конкурентоспособност на Европа. Освен това се констатира, че Еврокомисията използва неверни пределни стойности на замърсители, което тласка ТЕЦ-овете към фалит, допълни той. Пирински призова за изготвянето на единна позиция на страната в рамките на следващата седмица. Той изтъкна, че когато всички евродепутати на България имат единна позиция - вслушването от страна на Европейската комисия е сериозно. Участниците в кръглата маса се съгласиха, че, за да се предотврати приемането на документа в този вид, е необходима консенсусна позиция на всички ангажирани органи и институции. За изготвянето на такава Министерството на енергетиката ще организира на 27 март дискусия по темата, която трябва да съдейства за избистряне и отстояване на национално отговорна позиция в защита на конкурентоспособността на българския и европейския енергиен отрасъл.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/pochti-polovinata-energiyni-moshtnosti-u-nas-v-risk-zaradi-novi-ekoiziskvaniya-news261175.html

Свързани новини: