Цените на горивата у нас няма как да са много по-ниски

Цените на моторните горива никога не са били маловажна тема където и да е по света, включително у нас. Миналата седмица тя отново бе повдигната от Българската петролна и газова асоциация, чийто председател и генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев посочи, че високите цени на горивата у нас са мит. Още през 2011 г. високите производствени цени на най-голямата петролна рафинерия у нас "Лукойл Нефтохим" бяха една от причините за конфликта между бившия министър на икономиката Трайчо Трайков и шефа на "Лукойл" Валентин Златев. През същата година се стигна и до временно отнемане на лиценза на петролната рафинерия след безпрецедентни контролни мерки спрямо нея, предприети от покойния бивш директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов. За българския потребител темата с цените обаче стана особено болезнена през 2013 г., когато бензинът и дизелът поскъпнаха до пикови стойности (2.60 лв. - 2.70 лв. за литър), а през годините неведнъж избухваха и протести на потребители. Впоследствие цените паднаха и страстите се успокоиха, но усещането у обществото, че има нещо нередно на пазара на горива, остана. Предполагаемият картел на пазара на горива се превърна в редовна тема за политиците и в ключов въпрос при смяната на ръководството на Комисията за защита на конкуренцията през 2016 г. И до момента разследването на КЗК срещу 7 компании и отделно срещу "Нефтохим" за злоупотреба с господстващо положение не е приключило. По случая бе създадена и специална анкетна комисия в 43-то Народно събрание, която проведе няколко изслушвания, но така и не гласува окончателен доклад. И докато компетентните органи все още нямат доказателства има или няма изкривяване на пазара на горивата, въпросът получи своя политически отговор в лицето на феномена "Марешки". По тайна формула, която аптекарският бос отказва да разкрие, той смъкна цената на бензина и дизела с около 30 ст. по своите бензиностанции. Това, заедно с ниските цени на лекарствата по аптеките му, му спечели не само голям брой клиенти, но и политически привърженици - 430 000 гласа на президентските избори миналата година. Въпреки сериозната политическа употреба на темата с цената на горивата у нас обаче в публичното пространство излизат много малко реални факти за състоянието на пазара. Половината от цената на горивото са данъци Един от сигурните факти е, че това, което най-много оскъпява горивата (бензин и дизел) у нас, а и в целия ЕС, са на първо място данъците върху тях – акциз и ДДС. Пред парламентарната анкетна комисия на 14 декември 2016 г. Валентин Златев заяви, че за момента във всеки литър гориво 50% са данъците (акциз и ДДС), 34% е стойността на суровия петрол, 8% е логистиката, 7% - операционните разходи (за персонал, амортизация, съхранение) и само 1% е печалбата. Според Европейския енергиен портал (www.energy.eu) действително данъците възлизат на около 50% от цената на дребно на всеки литър бензин А-95. На 10 март 2017 г. средната цена на бензина у нас е 1.047 евро (2.07 лв.) за литър, като 0.510 евро от тях са данъците. За сравнение средната цена на А-95 в Европейския съюз към тази дата е 1.309 евро, тоест с около 30% по-висока, като данъците формират около 41% от крайната цена. Подобна е и картината по отношение на дизела. На 10 март литър газьол у нас струва 1.047 евро (2.07 лв.), а без данъци – 0.543 евро. България не може да намали акцизите върху петролните продукти, защото обикновено се движи около минималните нива в ЕС. Единствената теоретична опция е да се свали ДДС (и то до не по-малко от 15%, колкото е минимумът в ЕС), което обаче не би имало сигурен и устойчив ефект върху цените, но пък ще окаже сериозни последици върху държавния бюджет. Всъщност това, което движи най-сериозно цените на горивата у нас, са промените на международните цени на петрола. Цената най-много зависи от международния пазар През 2013 г., в период на рекордни стойности на петрола на световните пазари, бензинът и дизелът у нас достигнаха нива от 2.60 – 2.70 лв. за литър. В момента цената е около 2.10 лв., но само преди година – през март 2016 г., горивата бяха поевтинели до около 1.80 лв. за литър. Тоест, само в рамките на около две години цената на българския пазар отбеляза сериозни колебания в рамките на 0.90 – 1 лв. за литър, без да се е случило нищо особено революционно на българския пазар и без да е преборен предполагаемият картел. Разбира се, има известни особености в механизмите, по които българският пазар следва международните цени, като "ЛУКойл" твърди, че понякога поема част от поскъпването. В цената на самата суровина влизат и оскъпявания по линия на биокомпонентите в горивото, поддържането на задължителните 90-дневни запаси и други регулаторни изисквания. Всъщност едва около 16% от цената (тоест около 0.30 – 0.35 лв. на литър към момента) е това, което зависи от българските търговци. Във въпросните 16% трябва да се включат всичките оперативни разходи на фирмите, логистиката, печалбата и т. н. С други думи, най-голямо значение за джоба на българския потребител на бензин и дизел в момента е това, което се случва на международните пазари, каквото и да говорят политиците. България е втора по най-евтин бензин в ЕС Към 10 март 2017 г. България е втора в ЕС по най-ниска цена на бензин А-95. По-евтино е само в Естония и то само с 1 евроцент – 1.046 евро за литър. Ако се изключат данъците обаче, според данните на www.energy.eu осем други държави се оказват с по-ниски цени, в някои случаи – чувствително по-ниски спрямо България (0.510 евро за литър). Това са Австрия (0.458 евро), Чехия (0.490 евро), Естония (0.449 евро), Германия (0.486 евро), Полша (0.374 евро), Румъния (0.436 евро), Словакия (0.427 евро) и Великобритания (0.479 евро). От този факт сам по себе си обаче не могат да се правят категорични изводи, защото става дума за държави с несравними икономики, външноикономическа политика и собствени залежи на петрол. В същото време тази статистика все пак може да се тълкува и като сигнал, че има известно пространство за намаляване на производствените разходи и у нас, защото е известно, че производството на бургаската рафинерия все още не е напълно ефективно. По отношение на дизела ситуацията не е много по-различна, с тази особеност, че четири държави с по-ниска цена на дребно в ЕС в сравнение с България (1.047 евро за литър) към 10 март. Това са Естония (1.028 евро), Люксембург (1.28 евро), Полша (1.019) и Словакия (1.012 евро). "Суровият петрол в Европа се купува на една цена – тя е борсова и международна цена и зависи от поведението на ОПЕК. Продуктът, който се произвежда, също е еднакъв и трябва да отговаря на стандарта "Евро 5". Биокомпонентата също се купува на една и съща борсова цена. Плащат се и едни и същи данъци – 52% върху дизела в България и между 43% и 96% в ЕС и 50% върху бензина при между 31% и 47% в ЕС. Запасите, които сме длъжни да поддържаме, също са еднакви. Има разлики в транспорта и в мениджмънта. Затова цената варира в много малки периметри", обясни на 14 декември 2016 г. пред депутатите Валентин Златев. От еврокласацията е видно, че при всички случаи България е сред държавите в ЕС с най-евтин бензин и дизел като цени, но те тежат доста повече върху семейния бюджет заради далеч по-ниските доходи и съответно - по-малката покупателна способност на населението. Проблемът на българския пазар е контролът Според Светозар Димов, управляващ партньор в един от конкурентите на "Лукойл" в търговията на едро с горива - "Сакса фюелс", на пазара у нас няма картел (съгласуване на цените), но със сигурност има несъвършена конкуренция – олигопол с ясно изразен пазарен лидер - "ЛУКойл България". При такъв модел според него е съвсем нормално големите играчи да следват пазарното поведение на лидера. Според него е невъзможно на пазара у нас да се продават легално горива на цени, много по-различни от тези на "Лукойл". Димов смята, че цените могат да се намалят с около 0.10 лв. на литър чрез въвеждане на модерни търговски практики като например бензиностанции на самообслужване. В редица западни държави част от бензиностанциите въобще нямат персонал, а колонките за горива са снабдени с устройства за картово заплащане на заредените количества. Така, освен че се намаляват разходите по поддръжката на такива обект, няма абсолютно никаква възможност за укриване на обороти. Иначе и у нас големите вериги бензиностанции предлагат клиентски карти с възможности за отстъпка от цената в рамките на 0.04 лв. - 0.05 лв. на литър гориво. Според Светозар Димов изграждането на втора рафинерия, която да конкурира "ЛУКойл Нефтохим" също не е решение, защото и в момента капацитетът на рафинерията край Бургас с пъти надвишава вътрешното потребление. Освен това инвестициите за нова рафинерия са големи и ще се изплащат в продължение на между 7 и 10 години, твърди предприемачът. Валентин Златев пък цитира доклад на немския антимонополен орган, който стига до заключението, че поради особеностите на пазара на горива може да се говори за ценови паралелизъм, а не за картел. 30% от пазара е в сивия сектор И докато съществуването на евентуален картел на пазара тепърва предстои да се докаже или отхвърли от Комисията за защита на конкуренцията, то проблемът с контрола на българския пазар е безспорен факт. При положение, че 50% от цената на горивата са всъщност данъци, то стимулът за укриване и измами е много голям. Това се потвърждава от анализ на Министерството на финансите от януари 2015 г., в който се казва, че сивият сектор в търговията с горива у нас е около 30%, а бюджетът губи от него акциз и ДДС в размер на 1.1 млрд. лв. – 1.2 млрд. лв. годишно. Според данните на ведомството преди въвеждането на засиления контрол върху движението на горивата у нас годишно не са се декларирали 36.2% от потребеното дизелово гориво, а след промените в закона сивият сектор е паднал на 30%. От анализа на МФ става ясно, че една от големите пробойни за източване на бюджета до януари 2015 г., когато са направени нови промени в закона, са т. нар. ведомствени бензиностанции. До този момент това на практика бяха почти безконтролни съоръжения за зареждане на гориво из страната, чиито общ брой към онзи момент е около 30 000 при 3 105 нормални бензиностанции. От януари 2015 г. насам МФ не е представяло нов анализ за ефекта от засилването на контрола върху ведомствените бензиностанции, но продължават да стоят други проблеми по отношение на контрола като например вносът през митнически складове със занижен контрол, фиктивният износ, несъвършенствата на акцизната информационна система БАЦИС и др. Бизнес-моделът "Марешки" остава енигма Справка в портала, който следи цените на горивата в цяла България – fuelo.net, показва, че именно малки, единични бензиностанции на отделни места в страната предлагат най-ниските цени на дизел и бензин А-95 у нас. Най-ниската регистрирана цена за бензина на 10 март 2017 г. например е 1.86 лв. за литър, която може да се намери във веригата "ВМ Петролеум" на бизнесмена и политик Веселин Марешки, а също и в отделни малки обекти из страната. В същото време средната цена на бензин А-95 за цялата страна за деня е 2.07 лв., като в София тя достига 2.10 лв., а във Варна, където Марешки е най-активен – 1.98 лв. В Пловдив, където той наскоро откри бензиностанция, тя е 2.09 лв. Досега бизнес моделът на Марешки остава енигма за властите у нас. Единствените предположения, направени от професионалната общност за дейността му пред парламентарната анкетна комисия в края на 2016 г., бяха, че той или пести данъци, или работи на загуба в търговията с горива, която финансира с печалбите си от търговията с лекарства. Според изказването на Валентин Златев пред парламентарната анкетна комисия на 14 декември 2016 г. отстъпката в цената, която предлага Марешки, е изцяло за сметка на внесените в бюджета акциз и ДДС. Според Светозар Димов от "Сакса" пък е възможно Марешки да финансира бизнеса си с горива от търговията с лекарства, за да печели пазарен дял. Тази версия се потвърждава например от годишния финансов отчет за 2015 г. на една от основните петролни фирми на майката на Марешки - "Трейднет Варна". Според документа, качен в Търговския регистър, дружеството през 2015 г. е работило на загуба и е излязло на минус 136 000 лв., а през 2014 г. - на минимална печалба от 13 000 лв. През 2015 г. фирмата отчита приходи от продажби в размер на 4.66 млн. лв., разходи за 4.8 млн. лв., но също така и задължения за над 1 млн. лв., повечето от които са всъщност заеми от 40 свързани фирми от бизнес структурата на Марешки, главно от аптечния му бизнес. В публичното пространство не се изнасят достатъчно данни, за да се направят изводи за качеството на данъчния и митническия контрол върху големите играчи на пазара, включително върху лидера - "ЛУКойл". След временното отнемане на един от лицензите на компанията през 2011 г. публично не са представяни сигнали от държавните институции за евентуални сериозни данъчни или митнически нарушения от страна на компанията, без да се брои продължаващото производство на КЗК. Следователно, въпреки масово разпространените подозрения, че евентуална злоупотреба с господстващо положение или вероятен картел на пазара са основният проблем при ценообразуването на бензина и дизела у нас, фактите сочат, че главният фактор е друг – международните цени на петрола. Само за последната година флуктуациите при тях доведоха до промяна в цената на бензина от 1.80 лв. до 2.10 лв. за литър. Другият основен компонент в цената, възлизащ на 50% от нея – данъците, теоретично са константа, но поради огромния сив сектор, обхващащ 30% от пазара според анализ на Министерството на финансите, може да се предполага, че определени играчи печелят конкурентни предимства от укриване на данъци. Досега не е представен пред обществеността ясен механизъм, по който цените на горивата у нас да се намалят легално и по-съществено до нива, чувствително по-различни от тези, до които пазарът достига в сегашното си олигополно състояние. Дори при него бензинът и дизелът у нас са сред най-евтините в ЕС. В същото време у потребителите остава усещането, че цените са високи заради значително по-ниската покупателна способност на населението в сравнение с другите държави в ЕС. Цени към 10 МАРТ 2017 г.: СОФИЯ Компания         А-95 Дизел Лукойл 2.12 лв. 2.13 лв. ЕКО    2.14 лв. 2.15 лв. ОМВ    2.14 лв. 2.15 лв. Ромпетрол 2.12 лв. 2.10 лв. Шел 2.12 лв. 2.13 лв. Петрол 2.12 лв. 2.13 лв. Газпром 2.10 лв. 2.11 лв. Круиз    2.07 лв. 2.06 лв. ВАРНА Компания А-95 Дизел Лукойл 2.01 лв. 1.96 лв. ЕКО   1.92 лв. 1.90 лв. ОМВ   1.97 лв. 1.94 лв. Ромпетрол 1.91 лв. 1.90 лв. Шел 1.97 лв. 1.91 лв. Петрол 1.96 лв. 1.96 лв. Газпром - - Круиз   - - ВМ Петролеум 1.86 лв. 1.84 лв. ПЛОВДИВ Компания А-95 Дизел Лукойл 2.12 лв. 2.13 лв. ЕКО  2.12 лв. 2.12 лв. ОМВ  2.14 лв. 2.15 лв. Ромпетрол 2.10 лв. 2.13 лв. Шел 2.12 лв. 2.13 лв. Петрол 2.12 лв. 2.08 лв. Газпром 2.12 лв. 2.13 лв. Круиз  2.07 лв. 2.06 лв. ВМ Петролеум 1.86 лв. 1.84 лв.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/tsenite-na-gorivata-u-nas-nyama-kak-da-sa-mnogo-po-niski-news261178.html

Свързани новини: