Sabaton: След 50 г. Близкият Изток може да е сигурен като Скандинавия

Само преди два дни София беше разтърсена за пореден път от шведската метъл машина Sabaton, придружена този път от Accept и Twilight Force. Малко преди да започне шоуто, Пар Сундстром (Pär Sundström), баситът, беквокал и основател на една от най-известните шведски банди в момента, даде интервю за OFFNews, в което си говорим за спомени, политическата коректност, историята и нейната манипулация. Малко кофти време случихте, студено, духа вятър и вали дъжд, дано не ви разочароваме. В Швеция сега е 10-12 градуса под нулата, което е по-добре или по-зле в зависимост дали харесваш ските и студа. Но ако си като мен и обичаш топло време, тук (в България) е по-добре. Да, вали, това е гадно, но предполагам, че не всеки ден е дъждовен. За кой пореден път свирите в България, осми? За пръв път бяхме през 2009 г., мисля, подгрявахме Hammerfall, след което се върнахме още същата година, от тогава до сега свирим за всеки нов албум и сме били по фестивали. Може би 8, да, но не мога да сметна в момента ( бел.авт. – при проверка се оказа, че е седми, близо бяхме ). Всеки път се връщаме с невероятни спомени, вярвайте ми, надъхвам всички за това шоу. Например, Twilight Force никога досега не са били тук и аз страшно много им приказвах, защото представлението има потенциала да е перлата в цялото турне. Помня, че преди първия ви самостоятелен концерт в София отидохте на кръчма с феновете, нали? Някъде около първите ни концерти беше, да, даже помня, че една местна банда свиреше наши кавъри. Първия път, в който дойдохме тук, се шокирахме, защото ние бяхме подгряваща банда на Hammerfall, но като че ли повече хора се интересуваха от нас вместо от тях. По време на цялото турне медиите в различните страни говореха само за Hammerfall, за голямата група, и им пращаха много заявки за интервюта, но като дойде време да свирим в България, хората искаха да правят интервюта с нас, не толкова с Hammerfall. Това беше моето първо впечатление. Когато тогава погледнах програмата за деня на концерта, си рекох: „Как е възможно това?“ Срещнахме се с местния организатор на събитието, който ни каза: „В тази държава Sabaton е по-голямата група“. Спомням си още, че никога преди идването си в България не бяхме виждали подобна реакция от публиката, затова заснехме част от концерта и феновете. Когато после се върнахме заедно с Rage, аз сглобих едно рекламно видео, в което включих кадри от онзи паметен първи концерт. Все още го пазя на компютъра си, на него Йоаким казва: „Това е най-добрата публика, пред която някога сме свирили“. Това е доста голямо нещо за казване, но ни направихте изключително силно впечатление, особено за първо идване. Държите ли в студиото си все още модела на танк с българското знаме, който ви беше подарен от родни почитатели, помня, че го видях във видео преди време? Да, пазим го в щабквартирата си заедно с още доста неща, които събрахме през годините. Те вече заемат наистина много място и се надяваме да ги преместим в музей някой ден. “The Last Stand” отново е концептуален албум подобно на “Carolus Rex” и “Heroes”, как се спряхте точно на темата за известни битки до смърт? Избираме между доста теми, в началото имахме друга идея за албума, но колкото повече се приближавахме до записването му, толкова повече се съмнявах в първоначалния замисъл. Казах на останалите, че просто нямаме достатъчно песни за цял албум, а Йоаким предложи: „Нека да пуснем по-кратък диск, само с няколко песни, ще го наречем “The Last Stand” ( бел. авт. – „последен отпор“ ), защото имаме няколко доста готини последни отпори“. „Не, не, не - викам му аз - ако ще творим на тази тема, ще го направим за дългосвирещ албум“. Това е страхотна тема с много материал, по който да се пише, имам огромна библиотека с десетки хиляди идеи за бъдещи Sabaton-ски песни. Там ми е много лесно просто да изровя нещо, което съм си отбелязал преди, и да го включа в албума. Да не говорим, че от “Heroes” ни бяха останали доста идеи, които не влязоха в албума и пасваха на “The Last Stand”, тъй като концепциите им се припокриват и песни от единия албум спокойно можеха да се намират в другия. Основната разлика е, че в “The Last Stand” си позволихме да нагазим по-дълбоко в историята и да се протегнем към събития, случили се много по-отдавна във времето, за разлика от повечето ни творби досега. Като битката за Термопилите. Да, както и самураите, които бяха едно от първите неща, които изникнаха в главите ни, щом се замислихме над името на албума. Винаги съм си представял, че когато работите по нов албум, всички членове на групата се събирате в някоя стая, пълна с книги, или в библиотека, заключвате се и започвате да четете история и да цъкате „Rome: Total War”, “Call of Duty” или нещо такова, докато не измислите всички песни. Не става точно по-този начин, това е доста романтична гледна точка, де да ставаше, но уви. Аз постоянно, ежедневно получавам идеи за нови песни от всякакви хора, а същевременно е невъзможно членовете на групата да седнем и да се заровим в книгите в търсене на подходящи събития. Ако нещата стояха така, просто нямаше да ни е възможно да изнасяме концерти, щяхме само да четем и да сме професори по история, а не хеви метъл банда. Така че аз получавам предложенията, поглеждам основната им идея, без да се задълбочавам особено много в историческите извори и анализи, и ги входирам в нашата дигитална или физическа библиотека за идеи. Когато дойде време за нов албум, музиката и текстът биват писани отделно, винаги първо композираме мелодията, а след това нагаждаме текста. Процесът върви така: сътворяваме музиката, след това изграждаме цялостната идея на албума, преглеждаме наличните ни истории дали пасват или не, след което нагаждаме избраните исторически събития или разкази към съществуващите вече мелодии. Двамата с Йоаким си пускаме музиката, за да влезем в настроение, прослушваме я няколко пъти и се захващаме да четем, а докато четем – пишем. И не спираме, докато песента не е готова. Ето, че все пак има лека романтична харизма около целия процес. Е, да, разбира се. Освен това мисля, че сте една от малкото групи в какъвто и да е стил по света, която сяда и чете история, преди да твори. Налага ни се, в противен случай щяхте да забележите. Може да бъде доста сложно обаче, понякога седим и си блъскаме главите около дадена песен, даден момент, затова се случва да импровизираме, за да заобиколим пречката и да завършим текста. Когато седнем да работим над някоя творба, не спираме, докато не я приключим, защото музата идва веднъж. На следващия ден пишем друга песен. Притеснявате ли се да свирите песни като „Ghost Division“, например, в Полша ( и Франция, допълва Пар ), или „Panzer Battalion”, или друго произведение, защото са болни и политически некоректни теми? Sabaton понякога е политически некоректна, ние се предполага, че сме политически некоректни, това не ни тревожи. Това, което сме ние, по никакъв начин не е обвързано с политиката. Ако все пак някой иска да ни заклейми като някакви, той ще срещне доста трудности, тъй като зачетеш ли се в песните ни, ще си кажеш: „Ето, вижте тази песен, тя ги причислява към еди коя си политическа партия или кауза, те симпатизират на тези и тези. Другата им песен обаче е напълно противоположна, как може...“ Упс! В един момент просто ще омешаш всичко и ще се получи доста странна картинка на бандата. Затова единственият верен отговор е, че Sabaton не е политически обвързана група. Ние пишем истории от всевъзможни перспективи и страни, които представяме наедно в албумите ни. В крайна сметка обаче те никога не представят нашето собствено мнение, ами показват гледната точка, която ни е била разказана на нас. Ако Вие ми разкажете някоя история, ще я предадем по Вашия начин, няма да вземем да се инатим и да спорим: „Ама не сте прав, мислите погрешно“, и след което да разкажем станалото през нашите очи. Като например ние да сме се надявали едната от двете страни да победи в дадена битка и затова да пишем само и единствено в полза на тази страна. Не правим така просто. Ние преразказваме, не съдим. Споменахте, че не сте професори по история, но мислили ли сте да популяризирате историята в училище по някакъв начин? И да слушаме хеви метъл в училище, нали? Всъщност това се случва доста често, особено в Полша. Там доста преподаватели пускат наша песен в часа си, за да разбудят учениците, и после им казват – „Ето това ще учим днес“. Предполагам, че на учениците им е интересно, защото е различен подход на преподаване. Имаме подобни примери по целия свят, от Бразилия до Русия. Радвам се, че музиката ни се използва по подобен начин. Няма как да сбъркаш с повече образование. Попадал ли сте на исторически факт, който да е оставил голям отпечатък у Вас или да е променил начина, по който гледате на дадено историческо събитие? Да, но това е дълга история, ще се опитам накратко да я преразкажа. Колкото повече се ангажирахме с историята, толкова повече неща започнахме да осъзнаваме. И когато вече от време на време ни придърпват в някакъв политически спор и ни питат: „Какво мислите за това, за онова, тия мръсници окупираха страната ни, те нападат там и там, ние трябва да ги заличим от лицето на Земята...“ Аз обаче винаги казвам, че никой няма ексклузивното право върху каквото и да било. Мнението на нито един човек по света не е единствената и неоспорима истина. Да вземем за пример границите – границата между Швеция и Норвегия е мирна, можеш да я преминеш без никакъв проблем, сякаш дори не е там, само ще забележиш знак „Вече сте в Норвегия/Швеция“. Но преди известно време не малко души са загинали на тази граница, има си причина тя да е точно на това място, но в днешно време никой не се замисля над това. В същото време, в което аз пресичам тази граница, на друго място в света, на друга граница хората се бият и умират точно заради същото нещо. Единствената разлика между тях и нас е 50-100-200 години. Хората твърдят, че се бият, за да си върнат земята, но воюващите от другата страна на границата пък ще кажат: „Но това е земята на моя дядо“. Кой е прав? Може би и двете страни са прави. Никой обаче няма тържественото право да каже: „Аз притежавам цялата истина, твоята истина не е вярна“. Ние, от Sabaton, сме благодарни за всичко, което сме научили досега и за всички гледни точки към света, през които сме прогледнали, защото това ни дава доста обективна картина. Когато някой дойде при нас и каже: „Тия нещастници ни нападнаха, да им **** майката“, ние не се хвърляме веднага с преценката си, ами стоим отстрани и размишляваме. Може би конфликтите в Близкия Изток в момента произтичат именно от това, може би след 50 години регионът ще е сигурен колкото Скандинавия. Кой знае? Възможно е след 50 години границите между тези народи да бъдат заличени и те да живеят в мир. Едно от най-ценните неща в песните на Sabaton, поне за мен, е, че представяте всички страни, без изключение, в техните добри и лоши светлини. Пеете за героичните подвизи на германците през Втората световна война, а в следващата песен за успехите на поляците и руснаците. В същото време не се страхувате да изобличите и злините на немците, руснаците и на всички други. В днешния политически коректен обществен пейзаж е важно е да се покаже, че историята не е черно-бяла, както искат да ни я представят. Те са лошите, а ние добрите – няма такова нещо. Именно това се случва, да. Точно както казвате, някои хора се опитват да заклеймят цялото население на дадена държава като злодеи, докато в същото време описват своите сънародници като изцяло добри. Онези там са ужасяващи, а ние сме прекрасни. Това е толкова погрешно схващане, но трябва да си дадем сметка, че много хора са възпитавани и приучавани да мислят по този начин. Ние се опитваме да не съдим така прибързано. Както споменахте, ние пеем и за доброто, и за злото по време на война. Войната е обезверяващо време, а отчаяните времена изкарват на показ най-доброто и най-лошото у човека. Мислили ли сте - Вие или друг член на Sabaton - да влезете активно в политиката някой ден, дори в далечно бъдеще? Не, не искаме това. Каквото и да правят или казват хората, си е тяхна работа.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_649636.html

Свързани новини: