Константин Трендафилов и романът "Затворисърце": История за любовта и липсата ѝ

Навярно вече сте чували неговото име, виждали сте го я по телевизора, я по софийските улици. Чели сте неговите стихотворения, много е вероятно дори да сте ги споделяли с приятели, защото неговите думи са точно тези, които и вие искате да кажете за любовта, но пък не можете като него. Той е Константин Трендафилов и съвсем скоро втората му книга ще е на пазара. „Затворисърце“ (нарочно изписано заедно) е първият роман на младия поет. Първо пред OFFNews той разказва какво стои зад страниците на книгата. Преди по-малко от година Константин издаде стихосбирката „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“ и направи абсолютен фурор на книжния пазар. Няколко тиража по-късно, хиляди километри за срещи с фенове и автографи и за две бири време се срещаме отново, за да говорим за поезия, жени и други битовизми. Всъщност имам удоволствието да познавам Кокича още от университета. От първото „Здравей“ тогава са минали 5 години и едно знам – няма промяна в начина, по който си казваме „Чао и доскоро“, защото винаги е така. Нито популярността, нито хвалбите, нито вниманието са го променили. Той е честен, когато пише и говори – качество, което рядко човеците притежават. В първи курс Кокича за пореден път закъсняваше за лекция, влиза в стаята, сякаш нищо не е било, а преподавателката го пита „Вие кой сте?“. „1326“ е светкавичният отговор на студента Трендафилов. Факултетният номер вече не е толкова важен, преподавателката сигурно знае кой е той, а закъсненията не са му навик. В дъждовния петъчен следобед Кокича пристига баш на време за срещата, а кофти времето ни принуждава да влезем на топло и по възможност тихо. Бирата е на масата и започваме:  - Защо "Затворисърце" се пише заедно" е въпросът, който задължително трябва първо да ти задам. - Това е въпросът, на който читателите трябва сами да отговорят. Иначе рискувам да направя края на книгата няколко идеи по-безинтересен. - Кога започна да я пишеш, колко време ти отне? - Колкото и банално да звучи, почти като от филм за „съксес стори“, преди две-три години имах сериозен здравословен проблем и за пръв път лежах в болница. До този момент се мислех за безсмъртен. И противно на онази сентенция, това не ме направи по-силен, направи ме по-крехък. Но поне когато излязох, си дадох сметка, че време няма. Всички сме свикнали да ни дундуркат с лъжи като „ще разбереш, като му дойде времето“ и т.н. Не, ако искаш да си наистина добър, трябва да си скъсаш гъза, с извинение *смее се*, от бачкане и то отрано. И няма какво да отлагаш, защото утре не знаеш какво ще стане. И понеже отдавна имах идея и исках да напиша тази история, бързо след като излязох от болницата се хванах и го написах за четири-пет месеца. - Каква част от твоята история е в книгата? - Моята история си е моя и не я давам на никого. Някои от случките са донякъде базирани на такива от живота ми, но те не са много. Почти всичко е фикция. И разбира се, кражба от чуждите животи. Голяма част от книгата се развива в години, в които съм бил твърде малък, за да си водя записки. Но отделих много време в разговори с хора от нужните прослойки, чиито лични драми да дадат сок на сюжета. - Какво ще намери читателят сред страниците? История за любовта, морето и още нещо? - История за двама души, които се сприятеляват там, където най-малко са очаквали, че ще попаднат. И двамата натежали от историите си, останали без избор освен да си ги разкажат. - Аудиторията ти е предимно женска, сигурно в 90%. Може ли "Затворисърце" да бъде и мъжка книга? - До този момент аудиторията ми беше женска, защото сред младите главно момичета се вълнуват от поезия. Но никога не съм целял да пиша за жените. А що се отнася до „Затворисърце“ – това е роман за любовта и липсата й, но съвсем не е роман, предназначен само за жени. Не е боза, ако това питаш *смее се*. - Какво се промени в теб от пускането на стихосбирката до днес? - Нищо. Може би станах малко по-любезен, за да туширам предварително очакването на хората, че сигурно съм се надул заради успеха на книгата. Нямам търпение да се надуя, но това трябва да стане, когато ти признаят качеството, не количеството. А и тогава не трябва. - Преди година си говорихме за литературата у нас, има ли промяна оттогава? Мейнстриймът убива ли нещата? - Голяма. Хиляди млади хора започнаха да четат. Стотици други прописаха. Много от тях си личи, че пишат, защото са видели лесен начин да сваляш мацки. Пишеш там едно изречение и удряш „ентър“ не където трябва, накрая завършваш с „но само ти си избраната“ и готово. Някои си правят откровена гавра и просто показват, че са почнали да пишат много преди да са прочели нещо. Други пък си личи, че са се вдъхновявали от мен и другите млади поети. А ние сме последните, от които трябва да се учат да пишат. Но предполагам, че трябва да се мине през комерса, за да изникне и нещо хубаво. Но нека не бъркаме известността с комерс – това, че си четен, не те прави кофти писач. Обикновено това, че си кофти писач, те прави такъв, другото просто прави дефекта ти по-видим. - За какво все не ти остава време, пък искаш да го направиш? - Имам много идеи, от текстове за песни, до следващи романи. Но най-често не ми остава време за мен *смее се*. - Сякаш в блога ти напоследък има повече мълчание отколкото стихове. Защо? - Не съм спирал да пиша поезия. Даже мисля, че написах най-добрите си стихотворения след като издадох стихосбирката. Но поради по-горната причина, в момента не мисля, че и да ги споделя, ще бъдат оценени, затова сам си ги лайквам *смее се*. Точно в момента клишетата в „поезията“ са заляли Фейсбук и ще изчакам тази вълна да се прибере обратно. Като на хората им дотегне да слушат една и съща песен, може би ще започна да споделям поезия отново. А може и нова стихосбирка, коренно различна. Ще видим. Следщвата ни среща с Кокича навярно ще бъде на 21 март в столичния клуб "Терминал 1" . Там той ще представи за пръв път новия си роман "Затворисърце". Входът е свободен, а виното и бирата хубави.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_649671.html

Свързани новини: