Дори най-близкият съюзник на управляващите в Полша - унгарското правителство - излезе с позиция, която много внимателно спазва дипломатическия протокол, но иначе в подтекста си съдържа съмнението, че правителството във Варшава май не е много вменяемо. Дори ако пренебрегнем въпроса дали изборът на Туск е добър за ЕС или не, пак си остава тревогата, че правителството на една от големите страни-членки може толкова грешно да оценява съотношението на силите, а на всичкото отгоре и да се гордее с неспособността си да сглобява коалиции.

Отслабена е обаче не само позицията на Полша в ЕС – отслабен е целият Евросъюз. Да, останалите страни-членки не отстъпиха пред шантажа на Ярослав Качински, който по чисто вътрешнополитически причини се опита да увреди дееспособността на Общността. Но това не означава, че ЕС е удържал някаква победа. Още повече, че Варшава явно е решила да увеличи до възможния максимум щетите за Полша, а и за останалите. В пристъп на нещо като политически амок полският външен министър вече оповести, че страната му занапред ще води блокадна политика в ЕС. Ако Варшава наистина има такова намерение, в ЕС ще бъде открит още един фронт, който заплашва да разцепи Общността – и то в годината, която и без това може да се окаже съдбовна за единството на Европа. По ирония на съдбата полското правителство, което уж действа в името на своя национален интерес, всъщност върши черната работа за един чуждестранен режим, който в момента представлява най-голямата заплаха за Полша. Кремъл би трябвало да включи в списъка си за раздаване на ордени имената на Ярослав Качински и неговите хора.

Райнхард Везер, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени!

Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main