Крум Зарков, БСП: В такава демографска катастрофа сме, че няма кадри и за малкото бизнес, който имаме

Крум Зарков е на 34 години и е най-младият член на Изпълнителното бюро на БСП. Отговаря за връзките на партията с работодателските организации и за международната дейност на БСП. Водач е на листата на БСП в 19 МИР - Русе . Г-н Зарков, Вие сте едно от новите лица в БСП. Новите лица в партията ли са обяснението за това, че само преди година и половина на местните избори, БСП загуби всички областни градове, а година по-късно спечели президентските избори и сега според някои проучвания е първа сила. Какво се случи вътре в БСП за такава промяна? Случиха се много неща, но основното е това, че осъзнахме, че хората силно желаят промяна. Тази промяна се изразява както в начина на правене на политика, така и в хората, които правят политика. За съжаление през последните 30 години, видяхме много политици - и качествени, и не толкова, но сякаш се загнезди усещането, че са нужни нови хора, с нова енергия, които да донесат нов нрав. Още преди местните избори БСП беше инкасирала серия от тежки загуби, които стигаха до критичната си точка, заговори се за оцеляването на партията. Не веднъж и два пъти БСП е била отписвана, но този път всички очакваха, че е дошъл краят на Столетницата. В този момент ние намерихме силите в себе си да се променим, да покажем, че сме разбрали и го показахме по най-убедителния начин. Издигнахме кандидатурата на Румен Радев за президент на България и тя събра подкрепата, която познавате. Оттам нататък нещата следват логичния си курс. Ние започнахме да се подновяваме, не само да се подмладяваме. Подновяваме както лицата, така и посланията си и начина, по който правим политика. Засега това ни носи успех, който, надявам се, ще се потвърди на 26-ти март. Не намирате ли нещо парадоксално в това, че в началото на демокрацията "промяна" искаха противниците на БСП, а БСП говореше за устойчивост и стабилност. А сега е точно обратното - противниците на БСП говорят за стабилност, а БСП за промяна? Този парадокс е само привиден. Когато през 90-те години хората поискаха промяна, те действително я искаха срещу тогавашната политическа класа, която управляваше дълго време. Днес, ние също искаме промяна, но срещу друга политическа класа. Напомням, че партия ГЕРБ вече 10 години е на власт, хората са уморени, а другите лица, които се появяват като алтернатива и партии не вдъхват доверие. В резултат се случва така, че хората едновременно искат промяна, но и се нагледаха на различните експерименти. БСП съчетава в себе си успокоителното усещане на сериозна, традиционна политическа сила, но която полага усилия да се промени, да промени себе си и България. Затова събираме и подкрепа. Това, според мен е обяснението на факта, че ние, най-старата партия, олицетворяваме най-искрено промяната. Едно време Стефан Продев каза, че в БСП битката е между червените бабички и червените мобифони, а сега виждаме в БСП хора на Вашата възраст. Как се случи така, че хора на 30-40 години изместиха червените мобифони от БСП? Непрекъснато в БСП се е водил спор, който е ползвал цветущи имена - червени бабички, червени мобифони, фараони и какво ли още не. Истината е, че БСП е силна с това, което има, а то е както по-възрастни другари, така и силна младежка маса. Между по-възрастните имахме и още имаме много професионално подготвени кадри, в това число политици и депутати. Ние не захвърляме никого, напротив, опитваме се да създадем общопартийно, а на по-късен етап и общонационално движение за спасение на България. В тази борба ще имаме нужда от всеки. В БСП винаги е кипял оспорван политически живот, в който обаче всеки има своето място. А Стефан Продев ще го запомня с есето му за Левски, което започва с това, че го е страх да пише за него, защото е съвършен. Каква разлика с тези, които развяват думите на Апостола под път и над път. Винаги ми е било интересно как точно БСП си отглежда кадрите? Въпреки, че сте на 34 години, Вие вече сте в Изпълнителното бюро на БСП и отговаряте за връзките с работодателите. Това нещо като министерство в сянка ли е? Не, това не е министерство в сянка. БСП има, освен Изпълнително бюро, и най-различни съвети по различните секторни политики. Като отговорна партия, независимо дали е в опозиция или управление, тя се подготвя да поеме отговорностите за страната. В този ред на мисли, ние непрекъснато търсим хора, работим с всички, а колкото до различните отговорности на членовете на Изпълнителното бюро, те не са министерства в сянка, а по-скоро свързани с това, че не се считаме за пенкилери, а всеки трябва да се съсредоточи в нещо, за да бъде добър в това, което прави, да го познава достатъчно в дълбочина и детайли, а не да говори наизустени фрази. Доколкото знам Вие имате два специфични ресора - единият най-вътрешно присъщият на БСП - социалната политика. Моят ресор не е точно социалната политика, а връзките с работодателите. Да, ние сме предвидили много сериозни промени в социалната политика, но на първо място слагаме икономическото развитие на страната, едва по-късно социалната политика, която ще е насочена към активните хора, а именно към работещите бедни, които за съжаление са адски много, както и за работещите семейства, които срещат трудности при отглеждането на децата си. За съжаление, това са почти всички млади български семейства и там ще съсредоточим силата на държавата и държавния ресурс. Това е доста голяма промяна в сравнение с това, което всички правителства са правили в последните повече от 20 години. Сякаш акцентът досега беше да се подпомагат основно безработните и изключените от обществото хора. Ние трябва да погледнем реалностите в страната. В момента има ниска безработица, която съвсем не се дължи на нещо хубаво, а по-скоро на това, че липсва работна ръка. Жестоката демографска катастрофа, както и силната емиграция от страната в чужбина, прави така, че и малкото бизнес, който имаме, не може да бъде захранен с кадри. Като отговорник за работодателския сектор мога да кажа, че първият и основен проблем, който бизнесът поставя в България през последните години съвсем не са данъците и инфраструктурата, а работната ръка. Доскоро в България липсваха квалифицирани кадри, вече липсват и неквалифицирани. Затова насочваме вниманието си към работещите, които изнасят най-различни експериментални реформи на гърба си. На тях трябва да се помогне. Защото, за да се появи качествена работна ръка, хората трябва да работят при адекватни условия и заплащане. А с какви конкретни решения ще помогнете на тази група хора? Ще заздравим, или по-скоро ще създадем, връзка между образованието и нуждите на бизнеса. Ще придадем ново съдържание на социалния диалог, който към момента изцяло се е формализира. Там, в съветите за тристранно сътрудничество и чрез колективно трудово договоряне, ще се намерят решенията, които удовлетворяват и работници и работодателите. Но държавата много по-активно трябва да посредничи при този диалог и да фиксира рамките му. Но като говорим за работещи, трябва да знаем, че много хора, особено младите искат да развият свой собствен бизнес, сами да са си началници. Затова ще се опитаме и да подпомогнем малкия и среден предприемач като улесним финансиране на идеите им. Искаме да събудим предприемчивия дух на младия българин. Искаме да създадем фонд "Индустрия" и фонд "Иновации", които да подпомогнат създаването на първи бизнес, както и този бизнес, който носи висока добавена стойност. Другият Ви ресор е международната политика. Как стои БСП в международен план? Последните години имаше дясна вълна в Европа и левите партии позагубиха позиции? 
В европейски контекст на БСП се гледа с много надежда. БСП е една от малкото леви формации, които се намират във възход. За съжаление много от нашите сестрински партии в Европа са в по-тежко състояние. Затова за победата на БСП ще работят много и ние имаме подкрепата на европейските социалистически и социалдемократически партии. Наскоро БСП получи признание и в световен мащаб с избирането на Корнелия Нинова за вицепрезидент на Социнтерна, така че БСП стои много силно. Знаете, и Сергей Станишев заема ключови позиции и е председател на ПЕС. Така че БСП стои много силно в международен план и има чуваемост за нашите идеи и виждания. А те са следните: Европа е на кръстопът, тя е разтърсена в сърцевината си и е на прага на абсолютен разрив, ако не осъзнае, че е необходимо съвсем различно качество на социална политика в европейски мащаб. Едно от измеренията на социалната политика в европейски мащаб е така нареченото сближаване. Сближаването на стандартите на живот на хора в различни страни на този континент. Западните държави трябва да разберат, че и проблемите, които те изпитват, виждайки как при тях пристигат работници, готови да работят за по-ниски от техните заплати, са свързани с това, че между средната заплата в България, която е около 800 лева и минималната заплата във Франция, която е 1500 евро, разликата е от небето до земята. Опитваме се да поставим в центъра на Европа този въпрос. Вместо това, за съжаление, виждаме как Европейската комисия и някои други по-големи държави искат да го изместят с идеята за център и периферия, което би било пагубно за страни като нашата. А дали сближаването не вече бивш казус за Европа? Сега актуалният казус е Европа на две скорости. Има много гласове във Европа, особено от социалистически партии, които са твърдо против сценария на две скорости. И в сегашния Лисабонски договор са предвидени клаузи, според които определени държави по определени въпроси могат да работят по-близко, отколкото с другите. Какъв е проблемът със сценария, който Юнкер предлага? Че сега е предложено, не като изключение, а като стратегически път за развитие на Европа. Тоест, точно обратното на сближаването. Сближаването искаше да изравни нивата между България и Германия, тук просто искаме да ги разделим. Германци и французи да се разбират на една страна, българи и румънци на друга. Това решение, не само че е вредно за нас, то няма да проработи за Европа. То ще я дезинтегрира допълнително и рискува да загубим един от най-важните политически проекти на съвременната епоха. Европа на две скорости, сценарий на Юнкер и Европейската народна партия ли или е сценарий на Германия, Франция и Бенелюкс? Това е труден въпрос. Истината е, че Юнкер предложи няколко сценария в своята бяла книга, но изведнъж всички се съсредоточихме върху този. Защо? Защото, за съжаление, той изглежда най-реалистичен. Изглежда най-реалистичен, защото отговаря на интересите на най-силните държави. В този ред на мисли, да, това е сценарий, който като че ли е бутан напред по-скоро от големите държави в ЕС и се ползва с подкрепата на Европейската народна партия. Европейските социалисти още вечерта, когато бяха обявени различните варианти се обявиха за друг сценарий, за по-добра Европа, за по-социална Европа, така че тук има ясно политическо разграничение в Европа, без съмнение. Един страх, който се възниква при хипотезата БСП да вземе властта – ще попаднем ли в обятията на Русия? Това същото го слушахме по време на изборите за президент. Страховете не се променят за 3 месеца. Вече можем емпирично да погледнем. Дали ген. Радев е проруски президент? Има една малка група от хора, които непрекъснато искат да опростят дебата и искат да кажат „За Европа значи против Русия“ и обратното. Става дума за дебат вътре, в ЕС. И ние вътре в тази демократична общност съвсем спокойно можем да заявим своите позиции като европейци, като част от Брюксел. А не като негови противници. Именно като европейци искаме да кажем, че политиката, която ЕС води спрямо Русия е грешна. Санкциите, които Европа налага на Русия, няма да променят с нищо поведението на Руската федерация. Нанасят се вреди и на двете страни и в крайна сметка им пречат да си говорят. А когато те не си говорят, не могат да постигнат съгласие нито за Украйнския въпрос, нито за случващото се в Сирия, нито за най-големия проблем, който съществува пред европейската цивилизация в момента, а именно тероризма. Това е нашата позиция и нито ще ни прегръща Русия, нито който и да е. Ние ясно сме заявили къде се намираме в ЕС, просто искаме в този съюз да се чуе нашият глас. Избори 2017

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_650095.html

Свързани новини: