Колкото и на някои да не им се иска, в 3 часа сутринта на 26 март, неделя, ще трябва да преместим часовника с 1 час напред. Заради това ще спим с час по-малко, но пък ще преминем към лятното часово време. То е въведено у нас още през 1979 година. Всъщност идеята за промяна на времето за първи път се реализира от германското правителство по време на Първата световна война. След това и Великобритания последва този пример.  Първоначалната цел на мярката е да се пестят разходи за осветление чрез увеличаването на дневна светлина. Дали обаче това има ефект в днешно време? Оказва се, че през последните години десетки държави се отказват от използването на лятно часово времеСред тях са Казахстан, Киргизстан, Ирак, Пакистан, Бангладеш и Грузия, Армения, Русия, части от Украйна (областите Донецк, Луганск и Крим), както и Египет, Азербайджан. Държавите, които се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, пък са Беларус, Турция и Севернокипърската турска република. Според експерти един час сън по-малко веднага се отразява на организма ни. Затова и адаптацията за някои хора е доста тежка. Въпреки това всичко е строго индивидуално-има хора, които се нуждаят само от 5-6 часа сън, а други поне от 8-9 часа. „Трябва да имате предвид, че сънят се състои от две категории. Едната е продължителност, другата е качество. Човек може да лежи дълго в леглото, но да не спи пълноценно. За други пък, които да речем са ходили в казарма и са свикнали да стават рано, нямат проблем с промяната на времето“, обясни пред „Монитор“ проф. Божидар Димитров, експерт по психофизиология. Според него обаче по-притеснителното е, че хората и без това спят с час по-малко в сравнение с миналия век. Причината за това са новите технологии - интернет и телефоните. Смяната на часовото време ще окаже по-голямо влияние най-вече върху учениците, защото при тях 1 час сън е от значение. Заради недоспиването най-вероятно ще бъдат по-разсеяни, ще имат проблеми с концентрацията и паметта. Особено внимателни трябва да са и шофьорите, както и хората, които работят с машини. Според проф. Димитров адаптацията към промяната отнема около седмица. „Все пак им препоръчвам да си лягат поне половин час по-рано. Малко са хората, които страдат от някакви неразположение през този период. Трябва да изтъкнем и че всъщност тази мярка няма икономически ефект и това е установено отдавна. Имало е такъв преди 100 години. В хода на историята обаче много неща се отричат, но вече е останало като някаква традиция и не вярвам скоро да се промени“, коментира още проф. Димитров. Все пак според него има и положителен ефект от въвеждането на лятното часове време и това е, че се удължава светлата част на деня. Това е добре дошло за хората, които се депресират от бързото стъмняване през зимата. Също така трябва да знаем, че смяната на времето не означава безсъние, а по-скоро липса на достатъчно сън. Затова е безсмислено да се консултираме с лекар или да пием медикаменти. Кога има сигнал че страдаме от безсъние и трябва да потърсим експерт? Ако сутрин сме отпаднали, не се чувстваме бодри и свежи. Това може да е придружено със сухота в устата и главоболие. Също така ставаме раздразнителни. Сред симптомите са и загуба на памет за елементарни неща от ежедневието, както и проблеми с храненето. В някои случаи се наблюдава повишен апетит и дори напълняваме, а в други - обратното. Тогава вече трябва да посетите специалист по съня. „Дори сега с изненада научих, че много хора са започнали да се занимават с тази наука, което ме учудва. Преди 20 години бяхме само двама, а сега излиза, че сме 50“, каза още проф. Димитров. Според него краткият следобеден сън е за препоръчване. В 14 часа е пикът към склонност към задремване. „Затова е добре да се спи около 30-40 минути следобед, най-много час. Кратката дрямка тогава е полезна. Тогава човек се чувства отпочинал и може да работи до късно през нощта. Дори в света има фирми, които са го въвели официално. Повече от 1 час сън през деня не е добре, защото вече се навлиза в дълбокия стадий на съня“, обясни експертът.

Без телевизия вечер

За да спим добре през нощта, не бива преди лягане да гледаме много телевизия и особено филми на ужасите. Не се препоръчва и да играем на игри и да сърфираме в интернет. Причината е, че излъчват синя светлина, която „убива“ мелатонина, който помага за добрия сън.

„Технологиите се превърнаха в напаст, но според мен ще се вземат мерки едва след 20 години, когато вече ще е късно“, коментира проф. Димитров. Той дори даде за пример САЩ. В няколко щата там е било решено децата да започват училище с час по-късно и това е повишило резултатите им.

Също така, ако искаме да спим добре, трябва да забравим и за кафето и колата. Причината е, че те ободряват и блокират рецептори в мозъка, свързани с дремливостта. Според специалистите обаче това също е много индивидуално. Има хора, които след 1 кафе стават хиперактивни, а на други не им влияят дори три кафета.