Лявата спирала на живота

 

Решаването на глобалните проблеми е възможно единственно чрез обединяване на усилията, енергията и волята на всички, които са жертва на съвременната порочна цивилизация, чието име е капитализъм

 

 

Доказано е, че молекулата на ДНК е завита в лява спирала. Наляво излитат всички птички. Животните на манежа винаги тръгват не по посока на часовниковата стрелка. Лекарите препоръчват при писане и четене светлината да идва отляво. Движението по лявата спирала на живота се оказва закон на еволюцията! Оттук произтича истината, че днес, когато светът е изправен пред нов екзистенциален тест за духовно-идеологическа еволюция, разумът все по-властно изисква да се осъзнае, че от всички заблуждения с трагични последици за човека, за днешното тежко състояние на Планетата, както и за нейния утрешен ден, най-опасно се оказва подценяването на могъщата сила на човешкия дух. Обладалата човека разрушителна енергия трябва да се трансформира в съзидателна сила. Тази трансформация предполага ново съзнание за отговорност пред човешкото битие. В това се изразява и великото предназначение на лявата идея в наши дни. Тази духовна обнова означава замяна на порочността с добродетелност и благоразумие. Тази повеля се основава на идеята за възходящата и морално оправданата линия на развитието, която определя съдържанието на прогреса като „необратима положителна промяна“ въпреки своя зигзагообразен характер и неизбежните спадове и отклонения, които съпътстват всяко развитие.

Главната цел на лявата идея остава социалната справедливост и хармоничното взаимодействие на човека с природата. Тази цел се превръща в активна творческа енергия, от която започва и формирането на новата хуманистична цивилизация. Само такава цивилизация е способна да обяви човешкото развитие за цел, към която човечеството да насочи своите обединени и върховни усилия. Изобщо, същността на повдигнатия тук въпрос се отнася до посоката, в която се движи сега човечеството. Тя е погрешна.

Ето защо осъзнаването на истината, че сега в световната история завършва една епоха и започва друга, че този преход е свързан със защита на човечеството има огромно светогледно и морално значение. Всичко това налага необходимостта от постоянното задълбочаване и ускоряване на революцията на духа, поддържайки в същото време и духа на революцията като двигател на историята. Практическото решаване на тази историческа задача е възможно само чрез обединяване на усилията, енергията и волята на всички, които са жертва на съвременната порочна цивилизация, чието име е капитализъм, а неговата социална и идеологическа опора навсякъде са десните сили, издигащи неолиберализма в ранг на основна политическа доктрина.

Тази идея води до появата на радикални проекти за бъдещето на човечеството. Общо-взето те възникват в лоното на леви политически, идеологически и културни движения. Това е основното послание на лявата идея с нарастващ центростремителен потенциал.

Всичко това представлява обективна предпоставка за предпазване на младите поколения от въздействието на десните сили. Неизбежният резултат от действията им е маргинализирането на младите хора. По този начин те ги обричат на безверие и чувство за безнадеждност, съпътстващи упадъка, падението и отчаянието, на социален и ценностен нихилизъм. Така ги лишават от идеали и от перспектива за достойно бъдеще.

Противно на това една от основните цели на левите сили е не само да предпазят младите хора от разложителното въздействие на дясната пропаганда, но и да ги въоръжат с вяра и воля за съпротива срещу нея. Специално внимание заслужава лявата идеология като алтернатива на неолибералната демокрация и основаната на нея евроатлантическа аксиологическа парадигма.

Съвременната левица в цяла Европа изразява тревога за бъдещето на човечеството, за опасността от разпадането на семейството, нацията, традициите и ценностите, свързани със справедливостта, равенството и глобалната солидарност. Поради това съществено значение придобива критиката на отрицателните тенденции на неолибералната цивилизация, развенчаването на технократическия детерминизъм като панацея.

В съответствие с новите реалности в света с особена острота се откроява въпросът за превръщането на хуманизма в научна доктрина, което предполага издигането на хуманистичните идеали на културата в ранг на глобална етика.

В съвременното наукознание тази истина е формулирана като приобщаване на естествознанието към науките за духа. Маркс говори за „натурализъм“ на човека и хуманизъм на природата“. Той обосновава тезата си за същностното единство на човека и природата, чието разкриване ще доведе до един фундаментален резултат: по-късно природознанието ще включи в себе си също така науката за човека, както науката за човека ще включи природознанието; това ще бъде една наука.

Няма никакво съмнение, че се задава глобално движение срещу глобалната олигархия, заинтересована единствено от укрепването на порочната цивилизация в лицето на капитализма. Събитията потвърждават, че само обединението на силите с лява ориентация в световен мащаб е способно да обедини хората за решителна борба срещу тоталното настъпление на насилието и несправедливостта. Апологетите на капитализма обаче обичат да внушават, че съвременният капитализъм не е бил този от времето на Маркс и Енгелс, че днес той се бил „очовечил“, станал „народен капитализъм“ и поради това сравненията за тази област са неуместни. Но фактите опровергават подобни опити. През 1848 г., т.е. когато излиза „Комунистическият манифест“, в света е имало 7 милиона крайно бедни хора. Днес те са 700 милиона. Дори нещо повече. Концентрацията на капитала, следователно и на богатството е достигнала размери, неизвестни в досегашната история на човечеството. 1% от населението на света разполага с 50% от общите блага. В същото време 1,2 милиард души живеят с по-малко от един долар на ден. 100 мултимилиардери имат лично богатство по-голямо от БВП на много държави, чието население в огромната си част гладува. 500 най-големи транснационални компании притежават (1/4) от основните фондове на света. Това е класата на 1% най-богатите. Тя противостои на класата на останалата част от човечеството. Това е и формулата на класовата борба в съвременния свят.

Съществен аспект на лявата идея в наши дни е разбирането, че съвременният свят се намира в зависимост не само от това, дали се изменят условията на неговото съществуване, но и от посоката на тези изменения. Възможностите не само „разумният“, но и „хуманният“ човек (Homo Sapiens et Humanus) да осъществява стадия на „завършения хуманизъм“ (според термина на Маркс) предполага, както е известно, цялата пълнота на знанията, изработени в продължение на човешката история. Тъкмо това налага по-задълбочено да се изучават идеалът за личността и възможните модели за личността.

Днес се ражда нов хуманистичен патос за нов световен ред, за справедливо общество, за хуманистична цивилизация с универсална приложимост. Различни са формулите, които се предлагат за постигането на тази идея: устойчиво развитие, комунитаризъм, социализъм, социална демокрация, гражданско общество, нов екуменизъм, мундиализъм, Рай на Земята (или модел на „Финдрон“) и т.н.

В основата на всички тези социални проекти стои лявата идея. Тя е насочена към строителството на обществото, характерът на собствеността, трудът, производството, структурата на властта, законността, отношението между половете, възпитанието.

Основните характеристики на левия цивилизационен проект могат да бъдат обобщени, както следва:

трудова собственост; балансиран икономически растеж;

екологически функциониращо общество; трудът и животът като изкуство и творчество;

личност с обществени рефлекси; хармонично съчетаване на духовните и материалните ценности;

социална интеграция, единство в разнообразието, равенство и стимулиращо взаимодействие и взаимна отговорност; силно развито чувство за национално достойнство, широка отвореност към другите, всемирно единение и братство между народите;

* благоразумие, предвидливост, вяра и грижа за бъдещето, самоналожена задръжка и т.н.

Следователно, въпросът за съдбата на съвременната цивилизация не се изчерпва с обявяването й за „свят на Сатаната“, за „империя на злото“, за „тотална несполука“. Необходимо е да се разкрият корените на злото, да се посочат причините, които превръщат културата на съзиданието в култура на разрушението. Това разбиране лежи в основата на лявата стратегия.

За тази цел се налага да се търси отговор на въпроса: Има ли алтернатива хуманистичната цивилизация? В търсене на алтернативи на новата цивилизация апологетите на съвременния порочен и обречен „световен ред“ предлагат един след друг „модели“ за „нов световен ред“ — все насочени към „запазване“, „съхраняване“ на вече установеното цивилизационно статукво в световен мащаб.

Крайната цел на левицата е справедливото общество, основано върху хуманистичната цивилизация като алтернатива на онази цивилизация, която от няколко столетия се опитва да налага порочността като единствено възможен модел на историческия прогрес. Капитализмът и неговият идеологически еквивалент в лицето на либералната демокрация носят най-голяма отговорност за тази порочна цивилизация в световен мащаб и за неговото налагане по насилствен път и чрез силата на духовната деградация и милитаризма напоследък и на страните, в които социализмът правеше първите си крачки. Именно по вина на световната десница в началото на ХХІ век социалистическата идея се оказа в клещите на отхвърлен от всички светли умове през последните няколко стотин години обществен строй, известен като капитализъм.

Обратът в този циничен преход е възможен единствено чрез една нова политическа философия, която се основава на повсеместна хуманизация. Става все по-очевидно, че борбата за тържеството на хуманизма и социалната справедливост се възприема като практически израз на въжделенията към човешкото достойнство. Тази борба черпи своите основания от обективната логика на лявата спирала на живота.

Проф. Орлин Загоров

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/278039_%D0%9B%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0

Свързани новини: