Рицарят на Заедността

 

За пореден път Ахмед Доган се доказа като политик, който мисли не за следващия мандат, а за следващото поколение

 

 

Писмото на почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган – както е модерно днес да се казва – „взриви” публичното пространство у нас. Със сигурност то ще има резонанс и в съседна Турция, а и в затъналата в кризи Европа, разкрачена между проваления неолиберализъм и т.нар. десен популизъм. 

В писмото си визионерът в българската политика през последните три десетилетия се позовава на Апостола на Свободата Васил Левски. Някой ще каже, че всички политици го правят, и е вярно. Но Доган разбира какво реално ни е завещал Апостолът!

В посланието си философът-политик прави това, в което е бил добър винаги – дава точни диагнози на проблемите, оценява с поглед далеч напред рисковете пред страната ни в сложната регионална и геополитическа обстановка. Говори за нуждата от работещо национално самосъзнание, основано върху „Заедността на различията”! Същите тези различия, които векове наред мирно и съвместно съжителстват — едно от големите достижения на българския народ и държавност. Заедност, която днес е в криза, защото отвътре ни тежи Преходът, а отвън ни заобикалят агресивни чужди национализми, намиращи хранителна среда в нашата слабост или в дребните сметки на нашия разделен елит.

Отново – за разлика от останалите политически лидери, затънали в партийно-предизборното говорене – Доган се доказва като политик, който мисли не за следващия мандат, а за следващото поколение. Дефинира важните аспекти на българския модерен патриотизъм, които са специфични и се различават от тези в Европа. Формулирането и отстояването на българските национални специфики, с които да се съобразяват партньорите ни, бе „ахилесовата пета” на елитите както в Царство България, така и в Първата и Втората българска република.

Ще успеем ли най-после днес ясно да кажем в ЕС и в НАТО, че България има своите традиции, исторически сложени обстоятелства и специални отношения, национален характер, които никой не бива (а и не може) да променя. Мнозина в Европа вече го правят!

И нещо особено важно – посланието на Ахмед Доган припомня, че след осъществяването на целите за членство в ЕС и НАТО, България няма голяма, водеща, консенсусна Национална цел. Той формулира тази цел като Патриотизъм и Национално съзнание, основани на Заедността. Нека и другите да предложат своето виждане за водеща национална цел…

Ахмед Доган не пропуска да се спре върху актуалния и наболял български, балкански, а както се оказа, и европейски проблем – опитът в съседна Турция на вълната на популисткия порив да бъде подменена историческата Кемалистка светска държава с авторитарно управление. От това със сигурност България ще е една от най-потърпевшите, и отново Доган е първият, който го формулира в прав текст. Докато институциите и партиите са заети с ежедневни и конюнктурни задачи, докато се задоволяват с витиевати и загладени фрази или обратното – с ураджийски прездизборни лозунги.

Въпросът е в това България ясно да каже, че е модерна държава – член на ЕС, че претенциите към нас като към „бивша територия” са неприемливи. Доган пръв измежду българските политици формулира това! Доказа, че е защитник на светския, демократичен характер на държавата, че отстоява този принцип като политически говорител на турския етнос у нас вече близо 30 години. И, че винаги е правил това, колкото и да е бил демонизиран от останалите…

За съжаление вече имаме базата за сравнение – какво би било ако други сили и течения (ДОСТ?!) влияеха в трудните преходни години на етническия мир у нас. Изборът днес е много ясен, а играта, както казва Доган е „ва банк“ – другата „алтернатива” за българските турци, ерго – и за страната като цяло, е в слугинажа на чужди интереси, разделението и агресията на Лютви Местан и неговите Кириак Стефчовци…

„Всеки от нас трябва да се определи, да направи вътрешен избор”, напомня Ахмед Доган. Нима днес пред лицето на толкова външни и вътрешни заплахи отново ще жертваме шанса на Заедността пред конюнктурата на разделението – на партии, етноси, личностни симпатии и антипатии? Нима и сега институциите ще позволят риска на 27 март да се събудим с партия проводник на неоосманизма в парламента? Нима ще продължим да вегетираме като държава и нация още без минимума национално обединение, без обща национална цел?

Нима ще позволим отново като държава да следваме събитията, при това – през призмата на наложени ни отвън, от неинформираните и необразовани за Балканските реалности „началства” (както в съседна Македония) „решения”? Нима ще засилваме омразата, вместо да просперираме заедно като нация, имащи и различия, но единна?

България доскоро бе в политическа дупка – с президент и управляващи, безропотно рецитиращи чужди опорни точки, с хитрувания и увъртания на властта, доброволно превърнала се в пощенска кутия между Ердоган и Европа, във все по-тежка социална, икономическа, духовна и демографска криза. С кухите фрази на елита, живеещ в паралелна реалност и с надигащ се гняв на масите. България започна промяната, избирайки патриот президент, имаме шанс промяната да продължи, но как?! Въпросът днес е в обединението, в поемането на предизвикателствата, които времето ни налага.

Отвътре – разделение, омраза, куха реторика, мислене за личния интерес. Отвън – кризи, пред които поне този път няма как да се снишим, че да отминат…

Поводи за песимизъм – много, за оптимизъм — …може би. От нас зависи. 

Зависи от това дали имаме Визия за бъдещето, дали имаме Национална цел, дали можем да се обединим около нещо стойностно, дали можем да пренебрегнем лични и партийни интереси?

В най-тежките и критични моменти в историята на България, тя е оцелявала, защото националната енергия е раждала нужните лидери и визионери, които да начертаят Пътя, да се противопоставят на Великите сили – ако трябва.

Можем да споменем имена-авторитети, имена-светини на националния ни небосклон. Може така да се получи, че визионерът на днешния ден, турчинът Ахмед Доган, е по-българин от много българи… Ще се вслушаме ли в думите му, или ще ги отхвърлим на базата на лични емоции?!

И нека завършим с финала на писмото, че „Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни създава проблеми, ако не я обгрижваме Заедно. Нека да й се доверим! Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме благата й. И точно в това е жилавостта на Националното самосъзнание във времето. 

Съзнавайки, че времето е в Нас, нека да покажем на света, че и Ние сме във Времето!” 

Има ли какво да добави човек?! 

Проф. Светлана Шаренкова

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/278090_%D0%A0%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%97%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0

Свързани новини: