ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ НАТО Е МИНАЛ ПРЕЗ БИЛДЕРБЕРГСКИЯ КЛУБ

 В продължение на 50 години около 100 представители на политическия, финансовия и корпоративния елит от Европа и САЩ се срещат на тайно място, за да обсъждат съдбите на света. Всяка година около 120 участници ще се съберат в закътания курортен хотел «Уестфийлд Мариот» в Шантий, щата Вирджиния или на друго място.

 

Билдербергската група — наричана още тайното правителство на света — отново се събира. Макар да не прави директно политика, тя пряко влияе върху решенията на политиците от двата бряга на океана. Според прес-рилийза на Билдербергското общество в дневния ред на поредната годишна конференция влизат разширяването на НАТО, борбата с тероризма и ролята на ООН.

 

Всъщност точно тук се реши съдбата на България.

 

Входът на «Уестфийлд» обикновено е блокиран и в хотела няма да се допуска никой освен членовете на групата. Една от темите за обсъждане ще бъде превръщането на НАТО в постоянна армия на ООН, налагането на пряк данък ООН върху всички страни-членки, глобален оръжеен контрол и разширяването на Северноамериканската зона за свободна търговия (НАФТА).

 

Всичко това е част от план-програмата за създаване на световно наднационално правителство под егидата на ООН. Превръщането на НАФТА в Зона за свободна търговия на Америка (ФТАА) всъщност копира опита на ЕС и цели доларизация на икономиките на държавите от Северна и Латинска Америка с цел създаване на една обща валута — като еврото в Европа.

 

Решението за провеждане на срещата в «Уестфийлд» е взето поради няколко причини.

 

Това е идеалното място за подобна среща, тъй като пасторалната тишина на курорта рязко контрастира с шумната атмосфера на Вашингтон и предлага доста уединение и дискретност. В същото време «Уестфийлд» се намира само на 30 минути път с кола до всички важни административни учреждения на САЩ и от летището «Дълес», считано за едно от най-сигурните в света.

 

Много от американците и западноевропейците дори не знаят за съществуването на Билдербергската група. Това не е учудващо, тъй като всички заседания досега са се провеждали при пълна секретност, наричана от нейните членове «дискретност», и при пълно информационно затъмнение. В нея след специална покана вземат участие около стотина души, които на практика се явяват най-могъщите хора на планетата.

 

Една от основните функции на подобен род групи е да играе ролята на посредник между интересите на частния капитал и на държавните, и на политическите структури като цяло.

Билдербергската група е най-съвършеният механизъм в този процес. Историята

 

Официалната версия за развитието на западноевропейската история след Втората световна война е пълна с твърде много легенди и митове, останки от епохата на «студената война», които са се превърнали в доста удобни, но фалшиви клишета. Дори и днес в учебниците пише, че Европа дължи следвоенното си възстановяване на «Плана Маршал», че МВФ е реализирана идея на Мейнард Кейнс, че НАТО е рожба на британския външен министър Ърнест Бевин, а европейската общност изцяло е дело на Жан Моне.

 

Хронологията на събитията обаче е съвсем различна. И зад нея прозира името и фигурата на един поляк, на когото Европа и светът дължат до голяма степен това, което представляват в момента. Името му е д-р Йозеф Хиеронимус Ретингер. В продължение на половин век той поддържа близки отношения с премиери, профсъюзни дейци, промишлени магнати, художници, революционери от Западна Европа и Америка и така полага основите на най-могъщите икономически и военни структури в съвременния свят.

 

Той оформя своите идеи благодарение на германеца Адам Вайсхаупт — последовател на Платон, който в средата на XVIII век създава в Бавария тайно братство, наречено Illuminati — «Посветените». То се изгражда на принципите на свободните масони и си поставя за цел постигане на висшето познание и разкриване тайните на света.

 

Половин век по-късно известният британски философ и общественик Джон Ръскин в лекциите си в «Оксфорд» отново съживява идеалите на Вайсхаупт. Той иска да амбицира преуспелите европейци да използват образованието и парите си за «цивилизоване на света».

Един от учениците на Ръскин е основателят на Родезия (Зимбабве) и диамантен магнат Сесил Роудс, чиято мечта е да обедини всички англоговорящи народи по света под имперската корона. Роудс основава през 1881 г. Групата на кръглата маса. В нея членували самият Джон Ръскин, учени, аристократи и мечтатели, на които той гарантирал достъп до огромното си наследство след смъртта си през 1902 г. В завещанието поставил парите си под опеката на лорд Милнер — генерален губернатор на Южна Африка в периода 1897 — 1905 г. Милнер използвал положението си, за да вербува млади дипломанти от «Оксфорд» и «Кеймбридж», които да реализират идеите на Ръскин и Роудс. Те станали известни като «Детската градина на Милнер» и успели да заемат ключови постове в правителствата и във финансовия свят на редица страни от Британската общност, осигурявайки си доминиращо влияние чак до началото на Втората световна война. След 1910 г. те успели да наложат редовното провеждане на извънредни тайни срещи на Групата на кръглата маса в рамките на Британската империя и САЩ.

 

След края на Първата световна война по време на мирната конференция в парижкия хотел «Мажестик» Групата на кръглата маса разбулва за първи път завесата на секретността и започва да действа открито и легално от името на две институции — Кралски институт за международни отношения във Великобритания и Съвет за външни отношения в САЩ.

 

Билдербергската група става пряк приемник на тези три формирования — групата на «Посветените», Кръглата маса и двете външнополитически институции на САЩ и Англия.

 

Библия на Билдербергската група става книгата на Карол Кигли «Трагедия и надежда», писана през 1966 г. Кигли е професор от Института за външнополитическа служба към Джорджтаунския университет и именно той посвещава в тайнствата на Билдербергската група бъдещия президент Бил Клинтън. В своя труд Кигли обяснява как комплексните търговски и финансови отношения на великите сили — особено тези на САЩ и Великобритания — оказват решаващо влияние за развитие на световните пазари преди 1914 г.

 

Мисията на Ретингер

Йозеф Ретингер е роден през 1888 г. в Краков. Учи в Сорбоната и бързо се превръща във водеща фигура на тогавашния парижки интелектуален и бохемски елит. Той бил отявлен полски патриот-националист, заради което по време на Първата световна война Германия обявява награда за главата му. Заради машинациите си в полза на Полша той лежи в затвора в САЩ и получава забрана да посещава Лондон. Точно този опит развива у него удивителни умения да съчетава дипломацията с интригантството. С помощта на фалшив паспорт се установява във Великобритания и там се сближава с политическите кръгове около лорд Балфур и Хърбърт Аскуид. Работи като личен секретар на друг известен полски националист — писателя Джоузеф Конрад. Макар че останал инвалид в резултат на прекаран детски паралич, неговият недъг никога не бил пречка за бурния му светски живот.

 

След избухването на Втората световна война Ретингер става главен помощник на полския генерал Сикорски. Въпреки болезнения си недъг той осъществява тайна мисия и скача с парашут в окупирана Полша, за да осъществи връзки с полската съпротива и да уреди прехвърлянето на няколко милиона долара. След края на войната Ретингер остава на Запад и започва открита борба срещу марксистката хегемония в Източна Европа.

 

Той издига тезата, че Западът трябва да се обедини срещу комунистическата заплаха — иначе може да се окаже в лапите на сталинския хегемонизъм. Убеден, че САЩ и Западна Европа трябва заедно да се противопоставият на СССР и съюзниците му от Източна Европа, той започва да търси влиятелни политици и личности, за да реализира своите идеи за циментиране на атлантическото единство. Той се обръща към холандския принц Бернард, тъй като смятал, че той е най-подходящата фигура за подобна мисия, защото е неопетнен от партизански пристрастия. Той си затваря очите за факта, че принц Бернард е потомствен германски аристократ, който през 30-те години става почетен член на нацистката партия.

 

Така Ретингер застава начело на Движение за атлантическо единство, чиито основи се полагат с «Плана Маршал», и успява да убеди западните политици в необходимостта от създаване на НАТО и европейското движение — днешният Европейски съюз.

 

Ретингер се заема да пропагандира идеята за «Плана Маршал», която за първи път е издигната в Съвета за чужди отношения през 1939 г. Още на 6 декември 1939 г. Дейвид Рокфелер отпуска $50 000, с които субсидира работата на «Изследователската група за мира и войната». «Планът Маршал», който едноименният американски държавен секретар обявява на 5 юни 1947 г., всъщност изцяло повтаря доклада на Дейвид Рокфелер и адвоката Чарлз Спофорд от 1946 г., озаглавен «Възстановяване на Западна Европа».

На 8 май Йозеф Ретингер излага пред британското правителство идеята си за обединена федерална Европа, в която страните трябва да се откажат от своята независимост.

 

По онова време той е генерален секретар на Независимата лига за европейско сътрудничество. Неин президент е белгийският премиер Пол ван Зееланд, с когото през 1943 г. създават митническия съюз Бенелюкс — прототипа на Европейската общност. По-късно споделя идеята си и с американския дипломат Аверил Хариман, който му обещава пълна подкрепа.

 

Ретингер успява да си осигури подкрепата и на най-могъщите американски компании и банки като «Джей Пи. Морган», «Дженеръл мотърс», фондация «Рокфелер», Чейз Манхатън бенк.

 

От тези среди след това идва първият президент на Световната банка и ЦРУ.

 

Осъществяването на «Плана Маршал» всъщност имало най-вече военна цел и води до създаването на НАТО през 1949 г. Преди това през 1948 г. Ретингер организира Европейското движение — първообраза на Съвета на Европа. За своята дейност той получава много прозвища — Ренесансов човек, Макиавелистки йезуит, който притежава брилянтното умение да плете интригите на фамилията на Борджиите.

 

Макар че днес името му е забравено, в началото на 50-те години Ретингер се ползва с изключително влияние и доверие в Западна Европа. До смъртта си през 1960 г. той не жали сили и време в борба срещу «комунистическата чума».

 

Инициативата

По негова инициатива на 29 май 1954 г. в малкия хотел „Билдерберг» край Арнхем, собственост на принц Бернард Нидерландски, се събират на тайна среща най-могъщите европейски политици и държавници на западноевропейските нации. Разговорите им остават в пълна тайна и до хотела били допуснати само специално проверени журналисти. В продължение на три дни участниците дискутирали проблемите на Европа и света в качеството си на «обикновени граждани» — без титли и официални обръщения. Всеки можел да говори открито това, което мисли — без страх от драматични последствия. Тази среща и последвалите я конференции на Билдербергската група до голяма степен формирали света такъв, какъвто го познаваме днес. От първите две срещи възниква идеята за подписването на Римския договор през 1957 г., който проправя пътя към ЕС.

 

Модел на световния елит

До 1976 г. в продължение на 22 години председател на Билдербергската група е принц Бернард, който е принуден да подаде оставка заради скандала с подкупи на американската компания «Локхийд». Той е заменен от бившия британски премиер лорд Хоум, а след това на негово място идва сънародникът му лорд Карингтън. Билдербергската група няма официални членове, а всяка година председателят на групата се съветва със своите помощници и изпраща покани до влиятелни личности от Европа и САЩ. От близо стотината участници една трета са правителствени служители и политици, а останалите са финансови дейци, учени, журналисти, профсъюзни лидери. Всички те присъстват само като частни лица, макар че могат да бъдат определени като «управляващата класа» за Европа и САЩ. Официалните езици са английски и френски. Всяка година срещата на Билдербергската група се провежда на различно място от двете страни на океана. За да се гарантират пълната свобода на мненията и откровеният тон, всички заседания са закрити и за тях не се води никакъв протокол. Не се приемат резолюции, не се гласуват никакви решения, не се правят официални изявления и няма комюникета.

 

Преди всяка среща Билдербергската група ангажира хотел една седмица преди самото събитие и там не се допускат абсолютно никакви гости — освен персонала по списък. Два дни преди срещата тайните служби проверяват основно цялата сграда и осигуряват сигурността на делегатите. Всички служители от персонала преминават под щателен контрол и всички подозрителни лица се отстраняват от работа.

 

Истинският световен ред

Ако попитате някой участник в срещите на Билдербергската група, винаги ще получите отговор, че те са «ужасно скучни». Не им вярвайте. Те заедно с поканата за участие приемат обет за пълно мълчание и дискретност. В своята книга «Четвъртият Райх на богатите» Дес Грифин пише, че дежурното оправдание на билдербергските членове винаги е «скуката» — оправдание №1.

 

Срещите обаче в никакъв случай не са скучни и формални. През 1957 г. на срещата на остров Сейнт Саймън в САЩ дори се стигнало до кървава схватка между англичани, американци и французи заради кризата около Суецкия канал. На друга среща пък участниците се скарали яростно заради статута на китайските офшорни територии Матцу и Цемой. Европейците били съгласни с американците, че Тайван трябва да бъде подкрепен, но в същото време били изцяло против политиката на голямата тояга спрямо Китай, която била «военна лудост». Американската политика спрямо Куба също от дълги години е ябълка на раздора между Европа и САЩ.

 

Въпреки че сме свикнали да употребяваме старите клишета «студена война» и «ялтенска Европа», но ако се върнем в годините назад, ще видим, че именно дневният ред на билдербергските срещи след това се е превръщал в дневен ред на световната политика. Примерите не са един и два: първи спонсори на групата са първата многонационална компания Unilever и дългогодишният лидер в електрониката Philips. Техен финансов съветник е американската инвестиционна банка «Братя Лазардс» , която толкова години управлява финансовите дела на най-богатите фамилии в света.

 

Първи шеф на ЦРУ става Уолтър Бедел Смит, един от най-добрите приятели на принц Бернард Нидерландски.

 

Първи съветник на президента Айзенхауер по въпросите на психологическата пропаганда става Чарлз Джексън, който след това основава Радио Свободна Европа; след петролната криза от 1973 г. Билдербергската група премахва златния стандарт и създава световната валутна система; признаването на Китай и историческото посещение на Никсън зад Китайската стена в продължение на две години — между 1971 и 1973 г., са в центъра на билдербергските дискусии.

 

В средата на 80-те години създаването на единна европейска валута също се дискутира оживено на билдербергските форуми.

 

В основата на Маастрихтския договор лежи докладът на шефа на „Филипс» Висе Декер от 1985 г. „Европа през 1990 г.», в който той пледира за митнически, валутен и търговски съюз.

 

През 1992 г. Маргарет Тачър загуби поста на министър-председател заради негативната й позиция спрямо Маастрихтския договор и пречките, които създаваше срещу обединението на Европа.

 

Жак Сантер става председател на Евросъюза през 1995 г., след като взема участие в срещата през 1991 г. Романо Проди е в управляващите органи на клуба в средата на 80-те години, заема поста на Сантер през август 1999 г., след като участва в срещата през юни 1999 г. в Португалия.

 

Новият планетарен модел

През изминалото десетилетие Билдербергската група моделира политическия ландшафт в САЩ, Великобритания, Италия, Швеция, Норвегия. Последните трима американски президенти — Буш-старши, Бил Клинтън и Джордж Буш-младши, са активни участници в Билдербергската група, както и британският премиер Тони Блеър.

 

През 1991 г. на срещата присъства Бил Клинтън, на следващата година става президент на САЩ.

 

Тони Блеър участва в дискусиите в Атина през 1993 г., на следващата година застава начело на Лейбъристката партия, а през 1997 г. печели парламентарните избори.

 

Билдербергски довереник е и бившият генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън, принц Чарлз също е чест гост на сбирките. Доайен на срещите е президентът на Чейз Манхатън бенк Дейвид Рокфелер, който е неизменен участник във всички срещи през последните 20 години. Сегашният председател на Европейския парламент и бивш ТВ журналист Пат Кокс също е минал през билдербергската школа и участва в нейните три последни срещи, преди да бъде избран, изненадващо за мнозина, на този пост. За шеф на Конституционната комисия, която трябва да подготви бъдещите промени в основния закон на Евросъюза, бе назначен бившият френски президент Валери Жискар д’Естен — също високопоставен член на Билдербергската група.

 

Според вестник „Гардиън» намесата на НАТО в Косово и безразличието спрямо руската интервенция в Чечня също са кристализирали като препоръки от Билдербергската група. Според неофициална информация по време на миналогодишната среща е била обсъждана необходимостта от обединяване на долара и еврото и създаване на единна световна валута. Поради това не случайно журналистът Тони Гослинг нарича билдербергци «патрициите на света» или «проповедници на глобализацията».

 

Не всички обаче държат името им да се свързва с билдербергския световен елит. Американският милиардер Рос Перо обяви открито по време на предизборната си кампания за президентския пост, че е отказал да участва в среща на групата в Италия с думите:

 

„Вие не искате да чуете моите възгледи, а искате да ми наложите вашите мнения. Затова аз нямам какво да ви кажа. Ако вие искате да ми кажете нещо, пишете ми или ми се обадете по телефона.»

 

Мърдок отказал, защото като медиен магнат и защитник на свободното слово не могъл да обещае да спазва тайната на дневния ред на срещите. Известният американски публицист и кандидат за президент Пат Бюкенън така и не получава покана за участие заради радикалните си крайно десни възгледи.

 

Българският представител, участвал в срещите досега, е лидерът на движение „Социалдемократи» Николай Камов, който е поканен да участва в конференцията в Португалия през юни 1999 г. Този факт е обаче малко известен, защото той самият спазва обета за секретност и предпочита да не говори на тази тема.

 

Повече от ясно е, предвид дълбоката и непоколебима привързаност на родния политически елит към ЕС и НАТО, че Камов НЕ Е единственият представител в Билдербертския клуб.

 

Кои са другите български представители там?

 

 Тони Блеър, Кенет Кларк, Франц Фишлер все още отказват да си признаят за участието. Когато депутатът от норвежкия парламент Щейнар Бастезен отправил питане относно връзките на норвежки парламентаристи с Билдербергската група, на следващата седмица изненадващо бил приет в болница с диагноза — церебрална инфекция.

 

Билдербергските аристократи

Критиците на групата я обвиняват, че тя се държи като надправителствена институция, която се опитва да «превъзпита» световните политици и да посегне на суверенитета на държавите. Възможностите на участниците в Билдербергската група да манипулират валутните курсове, лихвените проценти и цените на акциите могат да се поставят на една везна с могъществото на МВФ и Световната банка. Най-честото обвинение е, че вместо да се стреми да реши най-острите икономически, екологични и здравни проблеми в света, групата се задоволява само да налага и да натрапва своето влияние, като обогатява своите участници в нарушение на елементарните човешки права и екологичните норми. Билдербергските аристократи се ползват със смайващо широки привилегии пред обикновените граждани. Така например за участниците в среща на групата не се изискват визи, те никога не биват проверявани на аерогарите.

 

Разбира се, съдбата на обикновения човек винаги е била в ръцете на могъщи и тайнствени сили, които манипулират всекидневния му живот и в повечето случаи той дори не подозира това влияние. Единствената ни утеха може да е фактът, че билдербергските избраници определят себе си като „сила в името на стабилността и буржоазните ценности» в един свят на насилие и икономически сътресения.

 

Съществува неписана традиция всички генерални секретари на НАТО да бъдат излъчвани от участниците в Билдербергската група. Всички шефове на Северноатлантическия пакт от 1971 г. насам са минали през тази школа: Йозеф Лунс (1971 — 1984), лорд Карингтън (1984-1988) — той дори е председател на групата от 1991 до 1998 г.; Манфред Вьорнер (1988 — 1994), Вили Клаес (1994-1995), Хавиер Солана (1995-1999) и лорд Робъртсън.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/278133_%D0%9F%D0%AA%D0%A2%D0%AF%D0%A2+%D0%9D%D0%90+%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%98%D0%AF+%D0%9A%D0%AA%D0%9C+%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%9E+%D0%95+%D0%9C%D0%98%D0%9D%D0%90%D0%9B+%D0%9F%D0%A0%D0%95%D0%97+%D0%91%D0

Свързани новини: