Не валутният борд е спирачката пред българската икономиката

В сряда Mediapool публикува анализ на финансиста и бивш министър-председател на България доц. Иван Костов за ползите и недостатъците на валутния борд. Основната теза на автора е, че бордът има и недостатъци и че България трябва да има "план Б" за бъдещето на паричния съвет, в случай че еврозоната откаже да допусне страната за член. Поради значимостта на дебата по въпроса за валутния борд Mediapool е готова да публикува мненията и на други експерти по темата. Воденето на парична политика е безсмислено, когато не се основава на правила. Такива правила практически липсваха от началото на прехода до въвеждането на валутния борд и резултатът е печално известен: безконтролно кредитиране с активното участие на над стогодишната БНБ, изчерпване почти до дъно на валутните резерви, безпрецедентна инфлация и обедняване на населението. Ако някой си мисли, че е трудно "многото" (всъщност колко много е наистина достатъчно?) милиарди в нейния резерв да се изчерпат, нека си спомни КТБ, която едни хора вероятно разиграха като "генерална репетиция" за нещо по-голямо. В този случай едни милиарди не само липсват, но и никой няма намерение да ги търси и да ги върне обратно на държавата. Платихме всички ние, без даже повечето от нас да са влизали в офис на тази банка. За професионалните среди не е тайна, че съществуват кръгове, отдавна жадуващи многомилиардните резерви (управлявани от БНБ, б. р.) да започнат да работят в икономиката. Обърнете внимание – не "за" икономиката, а "в" икономиката. С неявната уговорка – и извън нея. Разликата е тънка, но съществена. Идеята е произнасяна и аз лично съм я чувал от представители на тези кръгове и в рамките на официални срещи и обсъждания, в т. ч. в Министерство на финансите. Така че, да послушаме "дилетантите" - в случая инстинктът им работи правилно. Трябва да се внимава при сравнението с балтийските републики Оттам нататък в материала на уважавания от мен г-н Костов започват недоразуменията. Словакия и Словения никога не са имали валутен борд, въпреки че дълго време са провеждали политика на фиксиран курс (това, че той не е останал фиксиран през целия период, е отделна, но не маловажна тема). Разликата между паричен съвет и режим на фиксиран курс обаче е съществена. Ето една лесна аналогия – всички патици са птици, но не всички птици са патици. Дано да става ясно. От балтийските страни, само Литва и Естония са били във валутен борд, Латвия е случай, подобен на Словения и Словакия. Така че, има балтийски и балтийски страни. Може би наистина не е уместно да сравняваме БНБ и централните банки на тези страни. Не защото нашата е престаряла в сравнение с тях, а защото те помогнаха да се свърши работата по приемане в еврозоната. Нашата централна банка от доста дълго време само мълчи и се съгласява с всякакви безобразия. Пример – пак КТБ. Ако не трябва да бъда толкова краен, то бих се зачудил се каква е ползата от над 1000 души личен състав на една централна банка. Управителят може да мълчи в поза "сфинкс" и сам. Отделно от това, като оставим сарказма настрана, да си спомним, че по време на местния вариант на социализъм централна банка сме имали само на хартия. Преходът ни свари в положение, при което нямахме нито опит, нито достатъчно експертиза да правим парична политика като "нормалните" държави. И не правихме. Някои хора си поиграха на централни банкери. Пак за наша сметка. Обезценяването на доходите до няколко долара беше неимоверно много по-унизително от въвеждането на валутен борд. Валутният борд даде "котва" за икономиката, за да не се клати повече от необходимото. Свърши тази работа, продължава да я върши успешно и в момента. Истинската причина за забавянето на България е липсата на реформи Г-н Костов е споменал, но е пропуснал да идентифицира, истинската причина за неуспеха на България да постигне много по-съществен напредък – и тази причина не е валутният борд. Причината е именно липсата на истински реформи, но даже не след 2007 г., а няколко години по-рано. Успокоението, което настъпи след тежките, но правилни реформи (за които г-н Костов има пряка заслуга) през 2000-2001 г., доведе до постепенно влизане в режим на имитация на реформи. В прилагане на мерки, които да се харесат на някого отвън и от време на време на група хора вътре (около избори). В постепенно преориентиране на потоците към олигархичните кръгове, докато на народонаселението и независимия бизнес се отпускат трохи, за да не пречат. Г-н Костов сякаш признава, че всякакъв опит за реформи вече е обречен на провал, а единствената алтернатива е замяна на реформите с активна парична политика. Такава алтернатива е лъжлива. Нереформирана държава, управлявана от олигархични структури, не може да има истински независима, а оттам и полезна за обществото активна парична политика. Да припомня тук шестото чувство на дилетантите – вижда се, че то има основание и трябва да се съобразим с него. Никой не фетишизира борда Съмнявам се, че даже и сред дилетантите (защото за професионалистите съм сигурен) има някой, който фетишизира борда. Въпросът в случая не се свежда до фетиши, а до рационална преценка, до претегляне на ползи и разходи, на рискове. Само неподготвеният се втурва да поема рискове, които не знае как да управлява. Последното ми напомня да повторя нещо, което казах в тази връзка в едно интервю и преди няколко дни – каква точно парична политика ни предлага г-н Костов? Инфлационно таргетиране? Парична политика с фиксиран, с плаващ курс? Таргетиране на парични агрегати? Абсолютна дискреция на централната банка??? Всеки вариант предполага различни рискове, различни потребности от експертиза и ресурс за изпълнение. Извинявам се от името на тези, които не са били в екипа, въвел борда – за "нахалството", че и те имат "привилегията" да не фетишизират. Надявам се това неприсъствие в него да не означава, че всички те, т.е. ние, сме "дилетантите". Пък и да сме, това обезсмисля ли логиката, която изложих? Като цяло приемам констатациите относно "Контекст 1997" (дребните детайли, по които виждам различни нюанси, не си заслужават споменаване). Не приемам оценката на "Контекст 2017" Дълговият рейтинг на страната е незадоволителен, по скалите на две от трите големи агенции сме едва ниво над неинвестиционен рейтинг, а при третата сме в графата "not prime” (вж. тук), с други думи "съмнителен". Рейтингът е следствие от състоянието на икономиката, а изгодното пласиране на дълг е по-скоро резултат от добро стечение на обстоятелствата (тресяща се от свръхдългове Европа, най-вече Южна), оттам носи своите рискове. Идеята е, че не трябва сляпо да се разчита на възможността да се финансираме при текущите сравнително изгодни условия. Рисковете от обслужване на външния дълг са малки, но са притеснителни темповете, с които този дълг нараства. При бюджетните ограничения, с които се сблъсква правителството, това в никакъв случай не бива да се подценява. Управлението на фиска изисква висш пилотаж, защото дори при този сравнително нисък дял на дълга, държавата лесно може да изпадне (и вече почти е изпадала, съвсем неотдавна) в състояние на практически технически фалит. БНБ е в ЕСЦБ (Европейската система на централните банки, б. р.), но това не означава, че участва в единната парична политика. Добре е да се наблегне и на "единна", защото някои нюанси от материала създават илюзията, че при приемане на еврото БНБ ще провежда самостоятелна политика. Невярна е констатацията, че ЕЦБ и ЕК използват "неформални и неопределени критерии" за приемане в еврозоната. Напротив, критериите са ясно определени в "Пакта за стабилност и растеж". Ключовата фраза е "устойчиво изпълнение" на номиналните критерии, което директно прави връзката с изискванията за реална конвергенция. (По-долу г-н Костов споменава, че една страна трябва да е готова за еврозоната, преди да влезе в нея – именно това се има предвид, а в частност изисква се синхронизация на бизнес цикъла с цел предотвратяване на асиметрично влияние на паричната политика на ЕЦБ). С риск да стана банален, случаят КТБ показа, че БНБ, дори при наложени строги правила, се проваля да изпълнява функциите си. Разхлабването на тези правила и допускането на повече дискреционна власт не вещае намаляване на тези рискове, напротив. Нека не преувеличаваме и резултатите от стрес тестовете – броени месеци преди краха си, КТБ беше определяна като една от най-стабилните банки от надзорните власти. Второстепенен е, но не маловажен е проблемът, че този, който бива оценяван при стрес тестовете, плаща на този, който го оценява (за съжаление, за момента няма по-добра алтернатива). Макроикономическата стабилност е съпътствана от сериозни дисбаланси и неуправлявани (без да казвам, че са неуправляеми) рискове – виж по-горе коментара за бюджета и дълга, например. Икономическото представяне не зависи пряко от борда Неясна е ролята на приведените статистически факти (таблицата и пр.). Мога да се опитам да я интерпретирам като демонстрация на вербално изразени корелации между важни икономически променливи (паричен режим от една страна и всичко останало – от друга). Но корелацията сама по себе си може да бъде източник на огромни заблуди. От гледна точка на формалната логика, корелацията е само необходимо, но не и достатъчно условие за наличие на причинно-следствена връзка. Г-н Костов се опитва да ни внуши именно такава връзка. Причината не е в избрания режим на валутен курс. Това лесно може да се види, като се отчете фактът, че добро представяне от макроикономическа гледна точка през периода от 2007 г. до момента имаха страни и с фиксирани, и с плаващи курсове, и с валутни бордове! Не е ясно защо г-н Костов е привел примери само на страни с плаващи курсове. Истинската причина е – ще повторя – правилно макроикономическо управление, свеждащо се най-вече до извършване на истински реформи, на осигуряване на върховенство на закона, на ефективно разходване на бюджетните средства и т.н., при максимално използване на предимствата на паричния режим, който и да е той. Накрая, ще се съглася с констатацията в последните изречения на материала, че не трябва да се бърза с еврозоната. При всички положения само подготвена икономика и институции могат да се възползват от нейните предимства. Що се касае до това дали трябва да имаме план Б – разбира се, без задължително това да е излизане от валутния борд. Не само план Б, но и още няколко варианта. Управлението на държавата не е хазарт, за да се залага само на един кон. Работа на институциите е да са готови и за екстремни обстоятелства. Надявам се да имат такива планове. Но основна задача е реализацията на план А. Този, който вече сме започнали, но все си намираме извинения да не изведем до логичен завършек, а именно членство в еврозоната след скоростно и качествено провеждане на необходимите реформи, при запазване на валутния борд. *Доц. д-р Калоян Ганев е икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", бивш директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ne-valutniyat-bord-e-spirachkata-pred-balgarskata-ikonomikata-news261743.html

Свързани новини: